Решение № 581 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112133 по описа за 2025 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Д. Д., ЕГН **********, против К. Т. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 547,05 лв., представляваща платената от ищеца част от кредита, дължима от ответницата по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***** от 04.07.2016 г., за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г. и 328,93 лв., представляваща платената от ищеца част от кредита, дължима от ответницата по Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 09.08.2021 г., за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2016 г. страните, в качеството им на съкредитополучатели, сключили с „Уникредит Булбанк“ АД Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *****, по 1 силата на който банката отпуснала на страните кредит от 68000,00 лв. за покупка на недвижим имот, който следвало да бъде изплатен съобразно погасителен план, актуализиран на 11.10.2017 г., 11.05.2020 г. и 19.02.2021 г. С договор за покупко-продажба от 06.07.2016 г., обективиран в Нотариален акт ***, том **, рег. ***, дело **** на н. Р.С., с усвоените средства страните закупили недвижимия имот. Всички дължими вноски по погасителния план (в т.ч. главница, лихви, такси и застрахователни премии) за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г. били платени само от страна на ищеца и възлизали на сумата в общ размер на 1094,10 лв. Тъй като ответницата не извършила плащания към кредитора, нито възстановила на ищеца припадащата й се част от задължението, му дължала сумата от общо 547,05 лв.

Сочи се, че на 09.08.2021 г. страните, в качеството им на солидарни длъжници, сключили с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № ******, по силата на който получили кредит в размер на 20100,00 лв., който следвало да бъде върнат на 120 броя месечни вноски от по 230,03 лв. Ищецът твърди да е платил всички вноски за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г., които възлизали на общо 657,86 лв. Тъй като ответницата не възстановила припадащата й се част, същата дължала на ищеца сумата в размер на 328,93 лв.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че сумата от 547,05 лв. представлява дължима от нея част от вноските за три месеца по погасителен план по сключения от страните ипотечен кредит. Твърди, че същата е заплатена от нея доброволно, като счита иска за преждевременно заведен, тъй като не получила покана за доброволно изпълнение от ищеца, а нейната част от продажната цена на съсобствения им имот постъпила по нейна банкова сметка след предявяване на исковата молба от ищеца в съда. Оспорва дължимостта на сумата от 328,93 лв. Излага съображения, че не дължи суми по този договор, тъй като значителна част от сумата по потребителския кредит 2 отишла в полза на ищеца и постъпила по негова банкова сметка.

По гореизложените съображения ответницата моли за отхвърляне на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът П. Д., чрез адв. И. Д., заявява, че в хода на производството ответницата е извършила извънсъдебно плащане на претендираните суми. Поради това счита, че исковете са доказани по основание и размер. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответницата К. В., чрез адв. В. М., моли за отхвърляне на предявените искове, поради извършено плащане на исковите суми. Моли да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответницата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Следователно регресното право по чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от него, като е без значение дали той е погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново задължение. Размерът на припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. – размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на дълга, но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а какъвто е към момента на погасяването (в този смисъл Решение № 279/26.11.2018 г. по гр.д. № 4694/2017 г. на ВКС, IV г.о.).

Съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на 3 кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В конкретния случай солидарната отговорност между страните, във връзка с погасяване на задълженията по процесните кредити, произтича от самите договори, доколкото ищцецът и ответницата участват по Договора за банков ипотечен кредит от 04.07.2016 г. като кредитополучатели, а по Договора за потребителски кредит от 09.08.2021 г. ищецът е кредитополучател, а ответницата - солидарен длъжник. По тези факти страните не спорят. По делото не са въведени твърдения и не са представени доказателства за изключване на цитираното правило на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД.

При сключен договор за банков кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, солидарният длъжник следва да е платил с лични средства повече от своята част от една или няколко месечни вноски (в този смисъл Решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 16/04.02.2020 г. по гр.д. № 1222/2019 г. на ВКС, III г.о.).

Следователно, за да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е удовлетворил кредитора на страните по процесните договори за кредит, като престираното е надхвърлило частта на престиралия - ищеца, т.е. че като солидарен длъжник с ответницата е изпълнил задължението в част, по-голяма от своята.

В процесния случай не е спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са сключили с „Уникредит Булбанк“ АД Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***** от 04.07.2016 г., а с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 09.08.2021 г., за задълженията по които отговарят при условията на солидарна отговорност, като по Договора от 04.07.2016 г. единствено ищецът е извършил плащания за вноските за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г. в общ размер на 1094,10 лв., поради което ответницата му дължи половината от тази сума, равняваща се на исковата претенция от 547,05 лв.

Сключването на процесните договори за банкови кредити с посоченото 4 в исковата молба съдържание се установяна и от представените по делото Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***** от 04.07.2016 г. и Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 09.08.2021 г.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че единствено ищецът е заплатил по Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 09.08.2021 г. сумата в размер на 657,86 лв. за погасяване на дължимите вноски по този кредит за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г.

Половината от така посочената сума възлиза на 328,93 лв.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД, ищецът има право да получи половината от заплатените от него по процесните договори за кредит погасителни вноски.

От представената с отговора на исковата молба разписка от 18.08.2025 г., издадена от „Изипей“ АД, се установява, че ответницата е заплатила на ищеца исковата сума от 547,05 лв., представляваща прападаща й се част от солидарното задължение по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***** от 04.07.2016 г., дължимо за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г.

Видно от представената с молба от 28.01.2026 г. от ответницата разписка от 30.11.2025 г., същата е заплатила на ищеца и исковата сума от 328,93 лв., представляваща припадащата й се част от солидарното задължение по Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 09.08.2021 г., за периода от месец февруари 2024 г. до месец април 2024 г.

В открито съдебно заседание ищецът признава, че след образуване на делото ответницата е погасила чрез плащане исковите суми.

Гореизложеното налага извода, че след завеждане на исковата молба, ответницата е погасила претендираните от ищеца суми. Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на исковите суми е надлежно погасено чрез плащане. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на 235, ал. 3 от ГПК.

С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователни предявените осъдителни искове. Исковите претенции следва да се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, което на 5 основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде взето предвид от съда.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, доколкото плащането на исковите суми е извършено от ответницата след предявяване на исковете, т.е. в хода на настоящото производство, а не преди подаване на исковата молба.

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на разноски в размер на 500,00 лв., от които: 100,00 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение, като за реалното му заплащане в брой е представил доказателство - договор за правна защита и съдействие (л. 102). Договорът за правна защита и съдействие в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила в брой адвокатското възнаграждение. Поради изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото в общ размер на 500,00 лв.

Съдът намира, че следва да се посочат и равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.