Решение № 81 от 11.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600210 по описа за 2021 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Производството по реда на Глава двадесет и първа от НПК e образувано по въззивна жалба на подс.Н.А. срещу присъда №28/21.04.2021г., постановена по НОХД №257/2020 г. по описа на ОС-Разград. Бланкетното оплакване за неправилност е доразвито в допълнително писмено изложение с доводи за нарушение в правото на защита на подсъдимото лице чрез осъждането му за по-тежко наказуемо престъпление, срещу което не се е защитавал, също необоснованост на присъдата в резултат на превратно тълкуване на гласни доказателства относно механизма на ПТП, както и неправилна оценка на обстоятелствата по чл.54 от НК, довели до налагане на явно несправедливо наказание. Произтичащи от аргументацията са исканията за въззивна намеса в алтернативните хипотези на чл.335, ал.2, чл.336, ал.1, т.3 или чл.337, ал.1, т.1 от НПК.

В пренията в тази инстанция въззивната жалба се поддържа от 1 защитника. Представителят на въззивната прокуратура пледира в полза на правилността на обжалваната присъда, постановена според него при изяснени причини за настъпилото ПТП, при правилно приложение на материалния закон, което не се компрометира от допуснатата цифровата неточност и при изчерпателна оценка на обстоятелствата по чл.54 от НК с наложено справедливо наказание.

В лична защита подс.А. поддържа съображенията на адв.А., а в последната си дума желае справедливо решение.

В изпълнение на задълженията си по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, въззивният състав обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приемайки за установено следното:

С обвинителен акт прокурор от ОП-Разград повдигнал обвинение срещу Н.А. за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, защото на 19.05.2017 година на път ІІ-49, км 47+500, в землището на с.Киченица, обл.Разград, при управлението на л.а. „Сузуки витара“ с рег.№РР 0878 ВА, нарушил чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Д.

А..

В първата инстанция е разгърнато пълно съдебно следствие, в чиито предели е извършена проверка на събраните в досъдебното производство доказателства и източниците им, доказателствената съвкупност е попълнена с нови факти и с допълнителна АТЕ, като фактическата основа е позволила решаване на въпросите по чл.301 от НПК. Въззивният съд няма основание да се разграничи от приетите от окръжния съд фактически положения, които накратко са следните:

По обед на 19.05.2017г. пострадалият А. А. пристигнал в гр.Кубрат с каруца без светлоотразителни знаци и регистрационен номер, теглена от един кон. През деня той консумирал значително количество алкохол, като продължил да пие и след 20.00 часа, когато с каруцата се отправил към с.Каменово, обл.Разград. В резултат на алкохола, реакциите му били напълно неадекватни. Близо час след потеглянето си пострадалият вече спял с подпряна глава на едната каната и провесени крака през другата каната.

Оставени без водач, конят и каруцата се движели в средата на пътното платно 2 по посока гр.Разград, създавайки опасна пътна ситуация за св.Фейзула Ф..

Около 23.00 часа каруцата достигнала участъка от път ІІ-49, км47+500, в землището на с.Киченица, обл.Разград, на разклона за гр.Сеново. Там пътното платно било с ширина от шест метра, асфалтовата настилка била суха, с повреди и неравности. Пътният участък бил неосветен, с две ленти за движение от по три метра, разделени с единична непрекъсната линия М1.

Участъкът бил прав с предстоящ ляв завой. Времето било ясно, а видимостта намалена от широколистна растителност от двете страни на пътя.

Каруцата продължавала да се движи неуправляема в дясната пътна лента в посока гр.Разград със скорост около 7.2км/ч. В същото време и в същата посока пътувал подс.А.. Той управлявал л.а.“Сузуки витара“ с рег.

№РР0878ВА, с прикачено празно едноосно ремарке, със скорост от 65.60 км/ч, на къси светлини с видимост напред около 50 мeтра. В един момент подсъдимият видял попътно пред себе си каруцата и незабавно предприел спиране, намалявайки скоростта си до 55км/ч, но въпреки това последвал удар между предна дясна част на автомобила и задна лява част на каруцата, от който пострадалият отскочил нагоре, отметнал главата си силно назад и паднал по гръб в средата на пътното платно с посока на главата към с.Киченица. Каруцата се разпаднала на части, конят бил наранен. След удара л.а.„Сузуки витара“ се установил на около 50 метра от мястото на произшествието.

Подс.А. незабавно подал сигнал до тел.112, отишъл до пострадалия, измерил кръвното и пулса, правил сърдечен масаж, поставил абокат. Скоро на мястото на катастрофата пристигнали служители на МВР и медицински екип от ЦСМП- Разград, който транспортирал А. А. в болнично заведение.

Въпреки оказаната медицинска помощ, той починал на 20.05.2017г. вследствие на травматичен и хиповолемичен шок от получена политравма.

При аутопсията на трупа се установили множество увреждания:

-на главата - кръвоизлив под мека мозъчна обвивка в теменния и слепоочния дял на дясно голямомозъчно полукълбо; кръвонасядания по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки от дясната страна на теменно-тилна област; охлузвания върху външния край на дясна вежда и по дясното крило на носа;

3

-на гръбначния стълб и гръдния кош - неразместено счупване на шийния отдел на гръбначния стълб на ниво 4/5 шиен прешлен с необилно кръвонасядане на меки тъкани по съседство; счупване на десето ляво ребро по гръбната повърхност и дифузно кръвонасядане на междуребрената мускулатура от лявата страна по лопаткова линия на нивото на 5-6 и 10-11 ребра;

-на таза - разкъсване на плочката на срамния хрущял; разкъсване на сакро-илиачните връзки от лявата и дясна страна; множествени полифрагментни фрактури на крилата на илиачните кости и двете седалищни кости; счупване на левия ацетабулум и лява срамна кост; разкъсно-контузна рана на десен тестис; охлузвания и кръвонасядания в дясна седалищна област;

-на крайниците - охлузвания по горни и долни крайници .

При аутопсията се констатирали също умерено изразен мозъчен оток, умерено изразен оток на белия дроб, обща анемия на всички вътрешни органи, данни за други здравословни изменения, както и наличие на 1.72 промила етилов алкохол в кръвта, като към 22.55часа на 19.05.2017 година алкохолната концентрация при пострадалия била в порядъка на 2.02 промила, отговарящи на средна степен на алкохолно опиване.

Отразените дотук фактически положения се извеждат частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на св.св.Ф., Ю., К., К., В.А.а, К.

(частично), А.А.а, А., М., С., В.К. А.К. Л.К., С.К., от заключенията на съдебните експертизи - повторна и допълнителна АТЕ-зи, СМЕ за аутопсия, СМЕ по писмени данни, СХЕ, както и на приобщените писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК.

Защитната теза на подсъдимия е за непредотвратимост на ПТП-то, т.к. каруцата изскочила внезапно в осветената му зона.

Варненският апелативен съд подложи версията на внимателна проверка съобразно принципите по чл.13, чл.14, чл.18, чл.107, ал.ал.3, 5 от НПК, установявайки следното:

Безспорни по делото са някои обстоятелства с отношение към 4 фактическите положения непосредствено преди инкриминираното ПТП. Сред тях са средната степен на алкохолно опиване на пострадалия(т.2, л.л.36, 40 ДПр), неадекватното му поведение като участник в движението (т.1, л.44 ДПр; НОХД л.191; т.1, л.45 ДПр), положението на А. към 21.00ч – спи с глава, подпряна на едната каната и провесени крака през другата (т.1, л.45 ДПр), отсъствие на светлоотразителни знаци и регистрационен номер на каруцата (т.1, л.3-л.7, л.15-л.16, л.46 ДПр; НОХД, л.180), липса на светлоотразителна жилетка за пострадалия (обяснения на подсъдимия в съдебното следствие и показания на св.А.а -т.1, л.46 ДПр). Въззивният състав не намери процесуална пречка да се позове на гласните доказателствени източници от досъдебното производство, т.к. същите са законосъобразно приобщени от първоинстанционния съд с различните процесуални инструменти на чл.281 от НПК.

Като се основава на гласни доказателства в показанията на св.св.Ю., Ф. и на заключението на СМЕ за аутопсия (т.2, л.15 и сл. ДПр), въззивният състав се солидаризира с приетото от проверяваната инстанция динамично положение на тялото на жертвата до момента на удара. Св.Ю. е с най-ранни възприятия по обстоятелството - от времето, когато А. А., макар и неадекватен, все още държал юздите на коня. Близо час по-късно св.Ф. го видял да спи в посоченото по-горе положение, а в момента на удара мъжът бил вертикализиран. Последният извод се извлича от установеното при аутопсията счупване на шийния отдел на гръбначния стълб на ниво 4/5 шиен прешлен, получено от пострадалия при силно отмятане на главата назад и прекалено разгъване на шийната част на гръбначния стълб вследствие на удар отзад в каруцата (НОХД, л.185).

За самия механизъм на пътния инцидент се съди както от травмения процес при починалия, така и от обективните находки на местопроизшествието, които могат да се групират като: 1)следи по пътната настилка, оставени при удара под въздействието на механични сили, 2)повреди по ППС-та и 3)изпаднали предмети вследствие на развилата се кинетична енергия. Към първата група се числят спирачните следи, следите от задиране и отделянето на наслагващите се следи, които заедно с деформациите по предната част на л.а.“Сузуки витара“ (т.1, л.5-7 ДПр), определят мястото на удара от 1.10м до 2.20м от десния край на платното за 5 движение (т.2, л.102 и сл. ДПр). Скоростта на движение на л.а. също е производна на дължината на спирачните следи, като според повторната АТЕ и кореспондиращите обяснения на подсъдимия, непосредствено преди удара възлиза на 65.60км/ч, обуславяйки дължина на опасната зона за спиране от 74.20м. Скоростта на другото ППС е определена на 7.2км/ч по обективни параметри.

Спорно за подсъдимия и защитата е разположението на превозните средства по пътното платно към момента на удара, като позицията почива на обясненията на Н.А., на находките от трева в зоната на ПТП-то и по чистачките на автомобила, на намерената коса в лявата лента за движение, както и на установената окосена зона от дясната страна на пътя по посока на движението на автомобила и каруцата (т.1, л.21, л.22 ДПр). При спазване на принципа по чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд внимателно съпостави посочената група доказателства с предметите, установени при огледа на местопроизшествието, като в резултат на оценката се очертава следното:

В лявата лента и попътно на двете ППС-та са фиксирани множество изпаднали вещи - одеяла, части от каруцата и от автомобилната броня, коса, установени са и червеникави петна около разделителната линия и вляво от нея. Според отговорите на в.л.Гелков (НОХД, л.187), локацията на тези предмети се дължи на придадената им скорост наляво, която добре кореспондира с уврежданията по предната част на л.а.“Сузуки витара“, по лявата каната и подовата дъска на каруцата, както и с камшичестата травма по пострадалия. От тази съвкупност се налага доказателствено и научно обоснован извод, че в момента на удара каруцата се движила попътно и леко косо наляво спрямо лекия автомобил, така както е посочено и в саморъчната схема на подсъдимия (т.1, л.38 ДПр). Версията за внезапно и напречно навлизане на тази каруца в осветената зона на лекия автомобил е невъзможна, т.к. в този вариант тя не би могла да заеме положението си в момента на удара (допълнителна АТЕ - НОХД, л.236 и отговори на в.л.Гелков).

Не се спори по делото, че непосредствено преди сблъсъка подсъдимият управлявал автомобила си на къси светлини с асиметрична осветеност на 30/35м пред левия фар и на 50/70м пред десния фар, като спирането в границата на тази осветеност е възможно при движение с 49 км/ч (повторна 6