Решение № 2626 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2626 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели М.

Анна Кофинова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Нели М. Въззивно гражданско дело № 20241100505860 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2206/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е. М. Б., извършено със заповед № РД 12 - 836/01.11.2021 г. на министъра на културата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; Е. М. Б. е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ при ответника Министерство на културата; осъдено е Министерство на културата да заплати на Е. М. Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 4876,35 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 20.12.2021 г. до 30.04.2022 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4876,35 лв. до пълния предявен размер от 5316 лв и за периода от 01.11.2021 г. до 19.12.2021 г.

С решението са отхвърлени предявените от Е. М. Б. срещу Министерство 1 на културата искове по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат искове за заплащане на сумата от 10 130,40 евро, представляваща командировъчни средства за периода от 16.09.2021 г. до 19.12.2021 г., и на сумата от 7600 евро, представляваща сума за наем на жилище в гр. Брюксел за периода от м.

09.2021 г. до м. 12.2021 г.

С решението Министерство на културата е осъдено да заплати на Е. М.

Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1759,38 лв., представляваща разноски за производството; Е. М. Б. е осъдена да заплати на Министерство на културата на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 365,51 лв., представляваща разноски за производството; Министерство на културата е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 355,05 лв., представляваща държавна такса за производството. Освен това е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която в полза на ищцата Е. М. Б. е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Подадена е въззивна жалба от Министерство на културата срещу решение № 2206/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Поддържа, че трансформацията на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в „Държавен експерт“, считано от 01.11.2021 г., извършено със заповед № РД10 – 84/01.11.2021 г. на министъра на културата, е законосъобразно. Посочва, че промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на мотивирана докладна записка с рег. № 24 – 09 – 118/30.09.2021 г. на началника на отдел „Международни дейности“ в Министерство на културата с оглед необходимостта от укрепване на експертния капацитет в отдела за изготвяне на експертен анализ и оценки, становища, проекти на нормативни актове, методологии, методики и други, което изисква трансформиране на длъжността „Главен експерт“ в „Държавен експерт“, поради което е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че в случаите, при които се касае за прекратяване на 2 съществуването на трудовата функция за съответната длъжност или в които при работодателя продължава да съществува длъжност със същите функции, заемана въз основа на трудово правоотношение, се касае за съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не – за уволнително основание по чл. 325, ал.

1, т. 12 КТ. Твърди, че единствената предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в случая не може да се приеме, че длъжността, определена за заемане от държавен служител, продължава да съществува с основните си функции, макар към нея да се прибавени нови. Поддържа, че е налице само добавяне на нови функции към длъжността, а промяната на йерахическата подчиненост е породена от необходимостта длъжността да бъде определена за заемане от държавен служител. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищец Е. М. Б. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че на база на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че прекратяването на трудовото й правоотношение на посоченото основание е било незаконсъобразно, тъй като не е осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. За да е налице уволнителното основание по чл. 325, а л. 1, т. 12 КТ, следва длъжността, заемана досега по трудово правоотношение, и за която е предвидена да бъде заета по служебно правоотношение, да запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции, а от съпоставката на функциите на двете длъжности, посочени в длъжностните им характеристики, се установява, че същите се различават съществено. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Подадена е и въззивна жалба от Е. М. Б. срещу решение № 2206/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и 3 чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е доказала извършването на трудовата си функция през процесния период, като превратно е ценил събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът неправилно е приел, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищцата е упражнявала трудовите си функции след издаване на заповедта за прекратяване на командировката, както и че ако такова оспорване е било налице, то ищцата е щяла да ангажира и други доказателства за установяване на обстоятелството, че същата е работила в ПП на МК в гр. Брюксел до приключване на мандата й на 19.12.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ответник Министерство на културата не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че на 16.01.2017 г. е сключила трудов договор с ответника Министерство на културата, по силата на който е била назначена на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международни и регионални дейности“. Посочва, че съгласно заповед № РД 13 – 308/19.12.2017 г. на министъра на културата, издадена въз основа на РМС № 627/20.10.2017 г. и одобрена докладна записка № 24 – 10 – 241/03.11.2017 г., е била командирована в гр. Брюксел за периода от 19.12.2017 г. до 19.12.2021 г., където е следвало да заеме позиция в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в гр.

Брюксел, Белгия, и да осъществява следната задача: обща координация и ръководство на служителите на Министерство на културата в Постоянното представителство на Република България в Брюксел; координация на 4 участието на министерството в процеса на вземане на решения в ЕС в областта на културата и аудиовизуалната политика; подготовка, координиране и провеждане на културната програма в Българското представителство на Съвета на ЕС през 2018 г. Твърди, че със заповед № РД – 13 – 36 от 18.08.2021 г. на министъра на културата е била предсрочно прекратена командировката й. Посочва, че е продължила да изпълнява задълженията си към Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в гр. Брюксел, Кралство Белгия, тъй като е счела, че командировката й не е прекратена поради това, че е подала жалба срещу заповедта пред АССГ.

Твърди, че в края на м. ноември 2021 г. е подала писмено искане до ответника по имейл във връзка с ползването на платен годишен отпуск по повод на приближаващите Коледни и Новогодишни празници, като в отговор от 06.12.2021 г. ответникът я уведомил по имейл, че със заповед № РД12 – 836/01.11.2021 г. е прекратено трудовото й правоотношение. Твърди, че от датата на издаване на процесната заповед от ответника до датата, на която разбрала за тази заповед, бил изминал повече от един месец, през който е изпълнявала трудовите си задължения, като въобще не била уведомена, че е налице издадена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Твърди, че едва на 20.12.2021 г. е получила чрез своя представител адв. Й. копие от заповедта. Твърди, че до тази дата е продължила да изпълнява трудовите си задължения. Правното основание, посочено в заповедта, било чл.

325, ал. 1, т. 12 КТ, а именно – че длъжността, заемана от служителя до този момент, се определя вече за заемане от държавен служител, като счита, че това основание е използвано от работодателя единствено с цел прекратяване на трудовото й правоотношение веднага, без да се отправя предизвестие. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, извършено с процесната заповед, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5316 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. Освен това претендира от ответника и неизплатените командировъчни средства за периода, през който е изпълнявала задълженията си в Брюксел, дължими на основание Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, а именно – сумата от 10 130,40 евро, представляваща командировъчни средства за периода от 5

16.09.2021 г. до 19.12.2021 г., както и сумата от 7600 евро, представляваща сума за наем на жилище в гр. Брюксел за периода от м. 09.2021 г. до м. 12.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът – Министерство на културата е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че исковете по чл. 344 КТ са погасени по давност, тъй като ищцата е била уведомена за процесната за заповед за уволнение с известие за доставяне, което е върнато като непотърсено, както и чрез министъра на външните работи и Постоянното представителство на Република България в Брюксел, Белгия. Оспорва уволнението да е извършено привидно или при заобикаляне на закона, като твърди, че за да е налице валидно извършено прекратяване на трудовото правоотношение, е достатъчно да е издаден и влязъл в сила валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен служител, като не е необходимо съответната длъжност реално да е заета по служебно правоотношение, за да се прекрати трудовият договор. Посочва, че трансформацията на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в „Държавен експерт“ е станала, считано от 01.11.2021 г., съгласно заповед № РД10 – 84/01.11.2021 г. на министъра на културата, а промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на мотивирана докладна записка с рег. № 24 – 09 – 118/30.09.2021 г. на началника на отдел „Международни дейности“. Оспорва ищцата да е продължила да изпълнява трудовите си задължения, както и че командировката й в Брюксел да не е била прекратена. Поддържа, че със заповед № РД13 – 36/18.08.2021 г. на министъра на културата командировката на ищцата е била предсрочно прекратена.