Решение № 85 от 13.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000066 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 117/12.10.2021 г., постановено по т. д. № 53/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *********, да заплати на Н.

Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново, сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част – за сумата от 30 000 лв., представляваща разлика от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., и за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.04.2019 г. до 17.10.2019 г. С решението е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, да заплати на адв. М. И. от АК – Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. ********, сумата от 1 130 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото. Н. Б. Р. е осъдена да заплати на „ЗАД 1

ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София сумата от 339 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещите лица и държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, както и сумата от 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение. „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 300 лв. за заплатено възнаграждение на вещите лица и сумата от 800 лв. за дължима държавна такса, от заплащането, на която ищцата е била освободена.

„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 250 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза, за които страната е останала задължена. Решението е постановено при участието на привлечените по реда на чл. 219 от ГПК трети лица – помагачи на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ АД, ОПУ - Велико Търново и С. Х. П., ЕГН **********, от гр. Шумен, **********.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново против Решение № 117/12.10.2021 год., постановено по т. д. № 53/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта на определения от съда размер на присъденото обезщетение е неправилно. Излага се, че при определянето на този размер съдът не е преценил в пълнота доказателствата относно вида, характера и интензитета на претърпените от Н. Б. Р. болки и страдания. Сочи се, че по отношение на същата се е наложила оперативна намеса, в резултат на която й е била поставена шина на крака. Това е ограничило предвижването й и я е лишило от възможността да се грижи за себе си и за своето дете, което се е отразило и на емоционалното и психическото й състояние.

Излага се, че освен счупването на крака, Н. Б. Р. е имала травми по цялото тяло. Сочи се, че не е настъпило пълно възстановяване на жалбоподателката, като при промяна на климатичните условия и при натоварване същата изпитва болки, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане на крака.

Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част, в частта, с която е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск в размер на 35 000 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от третото лице помагач С. Х. П., ЕГН **********, от гр. Шумен, **********.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ АД, ОПУ – Велико Търново, чрез юриск. М.

Д..

Постъпила е въззивна жалба и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 2

200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от изп. директори - Б. И. и Ж. К., чрез юриск. Ц. Б. против Решение № 117/12.10.2021 г., постановено по т. д. № 53/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В същата е заявено оплакване, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за горницата над 15 000 лв. до пълния присъден размер от 20 000 лв. и в частта за периода на присъдената законна лихва и разноски по делото. Представено е „авизо местен превод“ в полза на Н. Б. Р. от 24.11.2021 г. за сумата от 18 208.59 лв. (15 000 лв. - главница за претърпени неимуществени вреди и 3 208.59 законна лихва върху главницата за периода от 18.10.2019 г. до 25.11.2021 г.). Излагат се, че присъденото обезщетение е прекомерно и несъобразено със съдебната практика. Възразява се, че пострадалата не е провела ефективно лечение, рехабилитация и физиотерапевтични процедури. Освен това не била взета предвид нейната възраст, пълното й възстановяване и прогнозата, че не се очакват дългосрочни негативни последици върху нейното здраве. Сочи се, че недоказан е останал претърпеният от пострадалата прекомерен емоционален стрес.

Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваните му части за сумата над 15 000 лв., и в частта за законната лихва върху тази сума и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. В условията на евентуалност се иска да се намали размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 20 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

3

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 17.07.2019 г. Н. Б. Р. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв.

(в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приемат за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – С. Х. П. е причинил на Н. Б. Р. телесни увреждания (открито счупване на дясна капачка на 4 коляното и травми по цялото тяло) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от С. Х. П., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Не се поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в първоинстанционното производство.

По съображения за недоказаност не може да бъде споделено възражението за съпричиняване, поради неадекватно проведено лечение от страна на пострадалата. Напротив от представената по делото медицинска документация се установява, че същата се е консултирана двукратно с ортопед и е насочена за физиотерапия на 27.05.2019 г. и на 02.08.2019 г., а на 19.07.2019 г. е назначена физиотерапия. Представена е справка от НЗОК за извършени медицински прегледи и консултации на ищцата, видно от която на 29.07.2019 г. е извършена консултация със специалист по физикална и рехабилитационна медицина.