Решение № 75 от 23.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Девня, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263120200066 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Лалев такси ООД, ЕИК: 127599212, срещу ЕФ № 8504839707 на А – ПИ. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 278. 23 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

1

Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 22. 51 ч. на 29. 08. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на възз. Лалев такси ООД - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 19 000, с брой оси 2, категория Евро 3, в състав с ремарке с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 03. 02. 2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От обективна страна безспорно се установи, че в 22. 51 ч. на 29. 08. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство на възз.

2

Лалев такси ООД - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 19 000, с брой оси 2, категория Евро 3, в състав с ремарке с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Същевременно не била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10072 елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго определено, не следва да се разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят строго регламентиран ред за движение по пътищата, кумулиране на средства за тяхната поддръжка и ремонт, същите формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Налице е наложила се по абсолютно идентични случаи актуална практика на Администравен съд – Варна, а и на множество други също административни съдилища в Република България, но следва да бъде отбелязано следното:

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на чл. 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тази директива е транспонирана в националното законодателство с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП - § 3 от ДР. Съставите на административни нарушения, свързани с незаплащане на дължими тол такси за изминато разстояние и предвидените за тях санкции са регламентирани в 3

ЗДвП, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на визираната директива.

Действително тълкуването на разпоредбата на чл. 9 А от същата е от съществено значение, като СЕС вече се е произнасял по подобни казуси – решения по съединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, С – 497 / 15 и 498 / 15, EU: C: 2017: 229, като дадените в тях на националните юрисдикции насоки относно тълкуване на изисквания за съразмерност и пропорционалност са достатъчно конкретни и ясни, за да бъдат приложени и в настоящия случай.

Същевременно следва да се обърне внимание на въпроса какво следва като последица от евентуално констатиране на несъответствие на националното законодателство в тази връзка.

Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановено от него решение по дело С – 384 / 2017 г. Според разпоредбата на чл. 9 А от горната директива, държавите установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директивата не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по - специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността им. Но както е посочено в т. 39 от решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условия, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност /също решения по Urbаn, C – 210 / 10, EU: C: 2012: 64, т. 23 и по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016:

777, т. 37/. Според т. 49 от същото решение санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най - малко ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 39/.

4

Както следва от съображение 1 към посочената по – горе директива, преследваните цели в контекста й се отнасят както до хармонизация на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите, с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите. В този контекст СЕС в т. 42 от решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 40/. От друга страна СЕС е приел, че принципа на пропорционалност е задължителен за държавите що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера им /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 41 и решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, т. 43/.

Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по конкретно на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП и чл. 187 А, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП, т. к. предвиждат санкции в абсолютен размер – конкретно за процесното нарушение 2500. 00 лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи – например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т. н.

Още с решение по Urban, С – 210 / 10, ЕU: C: 2012: 64, т. 41 СЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Така с решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, т. 50 СЕС е приел, че чл. 9 А от посочената по – горе директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за 5 пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана санкция за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Така даденото тълкуване е потвърдено от СЕС с Решение по С – 384 / 17, EU: C: 2018: 810, като както следва от т. 38 на същото, СЕС е дал тълкуване и на последиците от решение по Euro - Team и Spiral - Gep, С – 497 / 15 и С – 498 / 15. В т. 53 от решението по делото е прието, че т. к. разпоредбата на чл. 9 А от визираната по – горе директива изисква намеса на държавите и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект.

Обратното тълкуване на практика би довело до премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл. 9 А от тази сиректива - т. 54 от решението. Според т. 55 и т. 57 от същото, от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл. 9 А от тази директива не може да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд да замести национален законодател.

Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива задължение за държавите да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по чл. 4, § 3 от ДЕС и на чл. 288 от ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите, вкл. и върху съдебните органи /също решения по C – 184 / 15 и C – 197 / 15, EU: C: 2016: 680, т. 50, по Pantuso и др., C – 616 / 16 и C – 617 / 16, EU: C: 2018: 32, т. 42. Според т. 58 и т. 59 от решението, за да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел /също решения по Pоpperl, C – 187 / 15, EU: C: 2016: