Решение № 48 от 01.07.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Дряново, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100124 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид :

Предявен е иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищцата Ю. Д. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. - управител основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 25.11.2020г. сключила договор за паричен заем № 500036104 с ответното дружество „Би Енд Джи кредит“ ООД за сумата от 1500 лв., като в чл. 5 от договора били посочени съответно годишен лихвен процент 32,55 % и годишен процент на разходите 39,38%. Съгласно договора след изтичане на неговия срок ищцата следвало да върне сумата 3029,95 лв., която включвала такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 524,89 лв. и такса за динамично плащане по кредита в размер на 750 лв.

Твърди се, че ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт бил ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Заявява, че сключеният между ищеца и ответното дружество договор бил 1 изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно посочване на ГПР. В договора изрично било посочено, че ГПР възлиза на 39,38%, но в чл. 9 от договора ал. 1 и ал. 2 били включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита. По естеството си тези две такси представлявали такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не било допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят:

„заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита". Посочените клаузи следвало да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлизал на 1284,89 лв. при отпуснат кредит с главница от 1500лв. Следователно можело да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формирали. По този начин за потребителя се създавала неяснота кои суми ще се включат в кредита и съответно колко ще се оскъпи.

Кредиторът нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. чл.

19, ал. 1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не бил включил таксите — „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", чиято обща стойност се равнявала на 1284,89 лв. Поради това, че тези такси не били включени в размера на ГПР следвало да се приеме, че търговецът заблудил потребителя относно размера на ГПР, което създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК водела до изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на втория осъдителен иск безспорно било, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит № 500036104 между Ю. И. Д. и „Би Енд Джи кредит" ООД водели до неговата нищожност. Това легитимирало и правния интерес на ищцата да иска връщане на сумата, заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит, тъй като при нищожен договор се връщало това, което било получено. В случая платената възнаградителна лихва се явявала платено при липса на основание и подлежала на връщане.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен договор за кредит № 500036104, сключен между Ю. И. Д. и „Би Енд Джи кредит" ООД на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Както и да осъди на основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Би Енд Джи кредит" ООД да заплати на Ю. И. Д. сумата 242,51 лв., представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № 2

500036104, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по предявените искове.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Би Ен Джи кредит“ ЕАД, в който се посочва, че твърденията на ищцата са напълно неоснователни. Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК да бъде наличен годишният процент на разходите било спазено в договора. Твърдението на ищцата, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че изрично заявените от ищцата, в ролята на страна по процесния договор за кредит, допълнителни действия били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Отбелязват, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам изрично пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи кредит" ООД, т.е. договорът за кредит можел да се сключи и без него. Двете действия присъствали в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не бил разбрал за тях, тъй като получил СЕФ.

Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам пожелал да се ползва от тях, отхвърляло и твърдението, че клаузите били уговорени индивидуално от кредитора и били неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.

Неправилно се възприемало, че двете действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане" били свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхождало момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било свързано с него, а единствено имало отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Динамично плащане" също не следвало да се счита действие, свързано с управлението на кредита. Понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, имало отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се считало и за неизпълнение на договора. В случая „Динамично плащане" като действие, което било предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определял начина по който ще се осъществи, безспорно го изваждало от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението било изцяло в сферата на клиента.

В допълнение отбелязват, че не оспорват, че по процесния договор за кредит за 3 погасяване на възнаградителната лихва по кредита ищцата заплатила сумата 242,51 лв.

Молят съда да отхвърли като неоснователни всички твърдения на ищцата и да присъди в полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява и страните не спорят, че на 25.11.2020г. между тях е сключен договор за кредит № 500036104, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 1500 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател да върне сумата на 11 месечни погасителни вноски. Годишният лихвен процент бил определен на 32,55 %, а годишният процент на разходите на 39,38 %.

Ответникът признава, че по договор за кредит № 500036104 ищцата е заплатила сумата 242,51 лв. под формата на възнаградителна лихва.

На съда е служебно известно, че с решение № 48/ 23.05.2023г. по гр. дело № 14/ 2023г. на Районен съд Дряново е прогласена за нищожна по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл.

9, ал. 1 от договор за кредит № 500036104, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 429,48 лв. Прогласена е за нищожна и клаузата на 9, ал. 2 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на услуга „динамично плащане“ в размер на 503,62 лв. Осъдено е ответното дружество да заплати на ищцата сумата 933,10 лв. – главница, представляваща платено при начална липса на основание – нищожни клаузи на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит № 500036104, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 13.01.2023 г., до окончателното плащане на сумата.

Решението е влязло в законна сила на 27.06.2023г.

Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, 4 съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на твърдяното от ищцата противоречие на договора за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира, че такова е налице. В мотивите на цитираното решение № 48/ 23.05.2023г. по гр. дело № 14/ 2023г. на Районен съд Дряново, което е влязло в сила между страните, е прието, че таксите за бързо разглеждане на искането и за динамично плащане по кредита е следвало да бъдат включени в общия разход по кредита и да бъдат взети предвид при определяне на ГПР.

Плащането на тези такси обаче не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР, въпреки че е включено в общия дълг и месечните вноски.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит трябва да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В договора за заем изрично е посочен размерът на ГПР – 39,38. В същия е посочен и общият размер на всички плащания, дължими от заемателя. Въпреки това обаче, от посочените клаузи не става ясно какво включва ГПР, определен в горепосочения размер.

Действително в приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се включват при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава кредитора от задължението да посочи конкретните параметри поотделно.

В сключения между страните договор е посочен годишен лихвен процент в размер на 32,55 %, който неминуемо се включва в ГПР. Не са посочени други величини, включени в ГПР, което създава неяснота относно начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на 39,38 %. В същия както твърди ищцата не е включено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, което възлиза на сумата от общо 1284,89 лева, което води до оскъпяване на кредита на годишна база спрямо главницата с още 85 %.