Определение № 275 от 17.05.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 91/2024
- Вид
- Определение № 275
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Атанас Дечков Христов, Ирина Миткова Ганева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 275 гр. Разград, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение от М. А. М. от **********, подадено чрез пълномощник адв.
В. В. от АК-Русе на посоченото по-горе правно основание, с което същият заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №18/18.01.2016 г. по ч.гр.дело № 1/2016 година по описа на РС – Кубрат, поради това ,че същата не му е връчена лично.Изложени са подробни съображения, свързани с местоживеенето на М. М. в периода 2007г. – 2023г. извън страната, в Чехия, където придобил и право на пенсия.Завърнал се в България през м.декември 2023г.През м.януари тази година, конкретно на 24.01.2024г. поискал да изтегли парична сума от банковата си сметка в „ЦКБ“АД и бил уведомен от служител на банката, че върху сметката му е наложен запор от ЧСИ в гр.София.Същия ден направил справка и в РСКубрат и установил ,че срещу него било образувано ч.гр.дело №1/2016г. по реда на чл.410 от ГПК.
Препис от възражението, ведно с приложенията е връчено на насрещната страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София, ЕИК 200644029, с указание, че може да подаде становище в едноседмичен срок от получаване на съобщението.В дадения срок становище не е депозирано по делото.
След като обсъди събраните доказателства и взе предвид изложените във възражението доводи, настоящият съдебен състав приема следното:
Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а именно длъжника по издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложените по делото материали от ч.гр.дело №1/2016г. по описа на КРС, е видно ,че пред същия е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 0 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София срещу М. А. М. от ********** за парично вземане в общ размер на 214,62 лв., от които 193,35 лв. главница, договорна лихва за съответен период в размер на 1,59 лв. и мораторна лихва, с конкретизиран период в размер на 19,78 лв., всички дължими по цедиран договор за кредитна карта, сключен с „Райфайзенбанк“ България“ЕАД на 21.06.2007г.Отправено е искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София за посочените суми, като е заявена и претенция за разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя за посочените в заявлението суми, както и разноски и юрисконсултско възнаграждение, №18/18.01.2016г.
Поради унищожаване на делото липсват данни за връчване на длъжника, но на гърба на заповедта е налице отбелязване от деловодител ,че заповедта влиза в сила на 18.02.2016г., както и 1
,че изпълнителен лист за присъдените суми е издаден на 22.02.2016г., като същия е връчен на лицето Стефан Петров Тодоров на 20.08.2017г.
Към възражението са представени доказателства, сочещи на упражнявана трудова дейност от М. М. на територията на Чехия след 2011 г., придобиването на право на пенсия през 2023г. в същата държава, с отбелязване ,че е живял в гр.Бенешов и, че има регистриран постоянен адрес в Р.България, с.Юпер, ул.“Църковна“ №2.
Установено по делото е, че възражението подадено на 23.02.2024 г. чрез РС - Кубрат до ОС - Разград, т.е.подадено е в едномесечния срок по чл. 423 от ГПК при съобразяване на пощенското клеймо, като соченото от молителя ,че е разбрал за издадената срещу него заповед по ч . гр. д. № 1/2016 г. на КРС на 24.01.2024 г. от служител на ЦКБ“АД“ не е оборено.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
Поради унищожаването на делото и представените пред окръжния съд доказателства не се установява как е била връчена заповедта на длъжника, още повече, че в заявлението за адрес на същия е посочен такъв в гр.Кубрат, но предвид данните , представени от молителя за упражнявана трудова дейност на територията на Чехия в периода 2011г. – 2023г., н астоящият състав на съда намира, че заповедта за незабавно изпълнение е нередовно връчена, тъй като не му е връчена лично.Подаденото възражение от М. А. М. се явява основателно и следва да бъде прието.
Защитата на длъжника при условията на чл. 423 от ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и лимитивно посочени предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има изцяло процесуално правен характер и не касае съществуването на заповедния дълг. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК. С оглед характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на основание чл. 81 от ГПК разноски не следва да се присъждат. Същите могат да бъдат претендирани при последващо разрешаване на спора по същество.
По изложените съображения, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника М. А. М. от **********, ЕГН ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №18/18.01.2016г., издадена срещу него по ч.гр.дело №1/2016г- по описа на РС-Кубрат в полза „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София, ЕИК 200644029
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Кубратски районен съд за извършване на следващите се действия по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3