Протокол № 180 от 17.06.2022, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 180 гр. Сливен, 17.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева и прокурора Ив. К. Ив.

Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно наказателно дело № 20222200200297 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор И..

Обвиняемият Ц. В. Г., редовно призован, се явява лично.

Обвиняемата АНТ. ИЛ. П., редовно призована, се явява лично.

За двамата обвиняеми се явява адв. Мариана М. упълномощен защитник от досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по внесено искане от обв. Ц. В. Г. и обв.АНТ. ИЛ. П., привлечени като такива за престъпление по чл.115, вр. чл.

20 ал. 2 НК чрез техния защитник адв.М.М. от АК – Сливен за изменение на взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, а именно „Домашен арест“ или „Гаранция“.

1

САМОЛИЧНОСТ на обвиняемите:

Ц. В. Г. – роден на *** г. в ***, български гражданин, неграмотен /може да полага подпис/, женен, безработен, постоянен адрес и адрес за призоваване ***, осъждан, ЕГН **********.

АНТ. ИЛ. П. – родена на *** г. в ***, българска гражданка, начално образование, омъжена, работи като общ работник в „Палирия“ ООД ***, постоянен адрес и адрес за призоваване ***, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

АДВ. М.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.

ОБВ. Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

ОБВ. П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

АДВ. М.: Поддържам внесеното искане по чл.65 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате искането. Оспорвам молбата, съображенията по същество.

ОБВ. Г.:Съгласен съм със защитника си.

ОБВ. П.: Съгласен съм със защитника си. Моля да ми измените мярката за неотклонение.

СТРАНИТЕ: Няма да представяме доказателства.

Съдът СЧИТА, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото приложеното досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по доказателствения материал по делото всички материали по досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора.

СТРАНИТЕ:

Запознати сме с

2 материалите от досъдебното производство. Нямаме други доказателствени искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ :

АДВ. М.: Уважаема г-жо председател, депозирала съм молба за изменение на мярката от задържане по стража в по-лека, като считам, че са налице обстоятелства, които налагат нова преценка от съда за наличие на предпоставките на чл. 63 от НПК. След първоначалното задържане на двамата обвиняеми в досъдебното производство са събрани доказателства, които сериозно разколебават обоснованото предположение, че същите са извършили престъпление по чл. 115 от НК, за което им е повдигнато обвинение. Безспорно на този етап в наказателното производство единствено в правомощията на прокуратурата е да определя правната квалификация на деянието, съответно по отношение съответно на кого да повдига обвинение, но когато се преценява наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, то се визира конкретно като такова, а не изобщо и по принцип извършване на някакво деяние, което носи белезите на престъпление. Доказателствата, събрани в досъдебното производство, силно разколебават именно обоснованото предположение, че подзащитните ми са извършили умишлено убийство. Гласните доказателства, които сочат противното, а именно уличават обвиняемите и потвърждават обвинителната теза, са събрани чрез разпита на изключително пристрастни и необективни свидетели, всичките те - близки родственици на пострадалата. Дори и в тези свидетелски показания има сериозни противоречия. При запознаване с материалите по делото преди малко забелязах такива в мястото, което сочат свидетелите, че е показала пострадалата за насинено и увредено от подзащитните ми. Част от свидетелите сочат лявата страна, а другата част от свидетелите сочат, че е дясната, както и че множеството са в таза или в друга област на кръста, което не само е противоречие в показанията на

3 свидетелите, но и в противоречие с медицинската експертиза по делото.

Показанията на тези пристрастни свидетели продължават да са в противоречие с показанията на единствените незаинтересовани свидетели полицейските служители, които са се отзовали на сигнала за процесния инцидент и които са провели беседа с пострадалата. Непосредствено от нейните уста те са чули какви са оплакванията й и какво се е случило и за какво е бил подаден сигналът за инцидента. На този етап от разследването, вече 5 месеца след задържането на моите подзащитни, прокуратурата следваше да представи убедителни и категорични доказателства в съответствие с презумпцията за невиновност, за да оправдае продължаваното ограничение на личната свобода на подзащитните ми чрез взетата им мярка за неотклонение. Такива доказателства продължават да липсват в делото, а първоначалното обосновано предположение вече не е достатъчно, за да мотива необходимостта от продължаване на задържане на двамата обвиняеми.

Критерият кога общественият интерес доминира над индивидуалното право на свобода е заложено в Конвенцията за правата на човека и там е поставено изискването за разумен срок на задържане. Пет месеца задържане на двамата обвиняеми считам, че не носи белезите на разумен срок, въпреки че е в рамките на максимално допустимия за задържане съгласно разпоредбите на НПК, тъй като забавянето в разследването се дължи на бездействието на разследващите органи. Моля съдът да подложи на изследване активността на органите на разследване в периода след задържането. Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е взета на 18.01.2022 г., а първото действие по разследване след задържането им е проведено една на 09.03.2022 г. - повече от месец и половина след като апелативният съд потвърди мярката за неотклонение и се предполага, че делото е била налично и във възможностите на разследващия орган да продължи със следствените действия. На 09.03. са проведени няколко разпита, доколкото имах възможност да се запозная, след които едва на 06.04.2022 г. продължават следващите няколко разпита. След тази дата, в началото на м. май просто е изготвено едно постановление за допълнителна СМЕ, което обаче не е последвано от изпращане на материалите на вещото лице, а то е направено месец по- късно. В цялото разследване, с тези големи периоди на бездействие, са загубени 3 месеца, през които не са извършени каквито и да било процесуално-следствени действия, още по-малко с участието на обвиняемите.

4

Считам, че следваше те поне още веднъж да дадат обяснения, с оглед събраните други гласни доказателства, съответно с оглед назначаването на допълнителната съдебно-медицинска експертиза по делото. Прави ми впечатление че най-активни и най-бързи са били действията на вещото лице, което е изготвило допълнителната съдебно-медицинска експертиза само в рамките на две седмици. Вещото лице за този срок е успяло да отговори на въпросите и да върне делото на разследващия орган. Считам, че такова забавяне в разследването не следва да си позволяват разследващите органи, след като има задържани лица, на които е повдигнато обвинение за такова тежко умишлено престъпление. На този етап считам, че не съществува реалната опасност двамата да се укрият или извършват друго престъпление, още по-малко да повлияят на свидетелите. При първоначалното определяне на мярката за неотклонение основният акцент и мотив на съда по отношение на тази втора предпоставка за определяне на най-тежката мярка за неотклонение беше, че най-вече съществува опасност да въздействат на разпитаните свидетели в насока промяна на техните показания. На този етап събирането на гласни доказателства е приключило и тази опасност не е актуална, а опасността да се укрият или извършат друго престъпление нито първоначално, нито сега е налична. И двамата са с ниска степен на обществена опасност, имайки предвид съдебното им минало. И двамата са с позитивни характеристични данни, с безукорно процесуално поведение. П. е неосъждана, трудово ангажирана е и за двамата процесните събития са изолиран случай. Нямат престъпни навици що се касае до причиняване телесни повреди и престъпления срещу личността - визирам Г., който е осъждан за престъпление против собствеността. Имат постоянно местоживеене. Продължаването на задържането им е излишно и прекомерно като мярка за неотклонение и считам, че в пълна степен и по-леки мерки за неотклонение биха били адекватни, поради което моля съдът да уважи молбата и да измени мерките за неотклонение от задържане под стража в полеки, като отново считам, че адекватна мярка за неотклонение за Г. е Домашен арест, а за П. - Парична гаранция, имайки предвид всичките й характеристични данни, съответно участието й в процесните събития, както и това, че тя има постоянен трудов договор, трудова заетост, за което говори от добрите й характеристични данни. Още повече, че тя е единствен източник на доходи. Мярката за неотклонение „Парична гаранция“ ще защити

5 обществения и личния интерес. Алтернативно, ако съдът счете, че и за двамата адекватната мярка е „Домашен арест“ също считам, че има механизъм за проследяване на изпълнението й, което ще гарантира, че процесът няма да бъде по никакъв начин засегнат от действие или бездействие. Обвиняемите няма как да се отклонят и съответно да препятстват нормалното протичане на наказателното производство. Предвид горното моля да уважите молбата ни.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, както вече заявих, оспорвам молбата. От първоначалното вземане на мярката до момента са били разпитани повече от 10 свидетели, изготвена е била допълнителна съдебно-медицинска експертиза, приобщени са и множество писмени доказателства. След извършването на тези следствени действия не смятам, че са налице нови обстоятелства, които да са основание за разколебаване на обвинението или пък за извода, че съществува опасност обвиняемите да се укрият или да извършват друго престъпление. Напротив, смятам че новите доказателства не само затвърждават обоснованото предположение за извършеното престъпление, но го доказват по безспорен и категоричен начин.

На практика може да се каже, че разследването е приключило, като предстои единствено вземане на решение дали следва да се прецизират обвиненията, след което следва предявяване на материалите на обвиняемите, както и на наследниците на пострадалото лице. Така че очаквам, ако няма искания от страните за събиране на нови доказателства, разследването да приключи до най-много три седмици. Продължавам да твърдя, че продължава да съществува вероятността да извършат друго престъпление - основно по отношение на разпитаните свидетели или пък да се укрият. Не на последно място продължава да важи презумпцията, с която се предполага тази опасност за укриване или извършване на друго престъпление, като няма доказателства, които да я оборват към момента. По отношение на забавянето, което се твърди, мога частично да се съглася с него, като мога да посоча, че ако има такова, то се дължи на неетично поведение на разследващия полицай, която е била бременна в начална фаза и е крила това от колегите си и от ръководството, а същевременно е твърдяла, включително и пред прокуратурата, че е извършила определени действия по разследване. Това не означава, че не е извършила действия. Според защитата едва ли не всекидневно трябва да има следствено действие, но следва да се има предвид, 6 че едно разследване има и планиране, и търсене на начини за събиране на доказателства, като във връзка с твърденията, че пострадалата е била с множество заболявания и в тази връзка доста усилия са положени за издирване на лични лекари, медицински документи и т.н. В крайна сметка смятам, че това не може да бъде основание за извод, който да налага изменение на настоящата мярка, поради което предлагам да отхвърлите молбата.