Решение № 477 от 20.12.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Перник, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500691 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 122 от 23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1019/2022 г. Районен съд - Радомир е отхвърлил, като неоснователни и недоказани исковете на ищцата Р. Н. З., чрез адв.Б. В., срещу ответника Б. М. Б., с които моли съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 933/2022 г. на PC Радомир, а именно: сумата 259.27 лв. (двеста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки)- главница, представляваща дължима и неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. въз основа на сключен аренден договор между А.П.Ч. /съсобственик на описаните в договора имоти/ и длъжника от 04.04.2018 г. за описаните в него имоти с обща площ от 69.139 кв.м. при уговорена наемна цена от 12 лева за декар и при съобразяване на притежаваните от заявителя 5/16 идеални части от собствеността, както и законната лихва върху главницата от 259.27 лв. от датата на подаване на ЗИЗИ в съда- 30.04.2022 г., до окончателното изплащане на същата.

На осн. чл.78 ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата, чрез адв. В., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва изцяло като 1 неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Твърдят се нарушения в няколко насоки.

Първо, според жалбоподателя, решението е постановено в пълно противоречие с чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Това е така, т.к. със сочената норма законодателят изрично е забранил доказването на погасяване на установени с писмен акт парични задължения, чрез свидетелски показания, от която норма и по аргумент на противното (per argumentum a contrario), същото е допустимо да се доказва само и единствено с писмени доказателства.

Въведеното ограничение за допустимите доказателствени средства в исковия процес не следва да се тълкува разширително /Решение N 18 от 16.03.2022 г. по гр. д. N 2362 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Видно от събраните по делото доказателства между ответника и един от съсобствениците на процесиите имоти е налице сключен договор за наем на земеделска земя, за посочения срок и при посочената наемна цена. Доколкото цената е изрично посочена и доколкото от договора, респективно от закона се извежда по безспорен начин на коя съответна дата настъпва падежът, т.е. задължението за заплащане на рентната цена става дължима и изискуема, то е налице писмен акт, в който се установява парично задължение на едната страна спрямо другата или акт по смисъла на чл.164, ал.1, т.4 ГПК.

В горната връзка се навеждат и доводи за това, че в настоящия случай и с оглед спецификата на дейността на ответника, неговото занятие, както и целта на договора, по който се търси плащане, като се съобразят чл.1, ал.3 ТЗ, чл. 2 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и т.н., то може основателно да се заключи, че се касае именно за търговска сделка - обстоятелство, което РРС изобщо не е изследвал при постановяване на решението, но е от съществено значение за постановяване на същото, т.к. е ноторно известно, че е изцяло недопустимо доказването на плащания по търговска сделка със свидетелски показания. Търговецът е длъжен да издаде първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от ЗСч, чийто вид е различен в зависимост от вида операция, която отразява. За да се регистрира надлежно плащане в брой от касата на един търговец, е необходимо да се състави разходен касов ордер /РКО/.

На следващо място се твърди, че защитата на ответника е непоследователна и противоречива. От една страна той твърди, че има облигационни отношения само с наемодателката А.Ч., а от друга, че е платил наемната сума и на ищцата за процесния период.

Във въззивната жалба са развити и съображения за това, че районния съд неправилно е кредитирал част от събраните по делото доказателства. В продължение се сочи, че анализът на доказателствата е непълен, избирателен и незаконосъобразен. Наведени са твърдения, че първата инстанция се е предоверила само на част от гласния доказателствен материал.

По така подробно изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло 2 предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивамета страна, чрез адв.А., оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От събраните като писмени доказателства решения на ПК Радомир- № 29-РГ/ 01.04.98 г. и № 29-ТР/ 24.11.98 г. с приложени скици и удостоверения за характеристика на поземлени имоти се установява, че на наследници на З.Н.В. и Н.З.Н. са възстановени земеделски земи по девет пункта, именно:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Зеленчукова култура от 0.079 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по картата на земите, при граници: № *** - зеленчукова култура; № *** - зеленчукова култура, № *** - напоителен канал, № *** - зеленчукова култура, № *** - зеленчукова култура и № *** - зеленчукова култура и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15—530482/20.05.2021 г., издадена от СГКК Перник и съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***,***, ***,

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 13.170 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по картата на землището при граници /съседи/: № *** - нива, № *** - овощна градина, № *** - пасище - мера, № *** - пасище - мера, № *** - лозе, № *** - лозе, № *** - лозе и № *** - лозе, № *** - дървета и храсти, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15- 530497/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 3.331 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по картата на землището при граници/съседи/: № *** - нива, № *** - овощна градина, № *** - нива, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15-530510/20.05.2021 г., издадена от СГКК-Перник и съседи:

***, ***, ***, *** и ***

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -НИВА от 3.117 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по картата на землището при граници /съседи/: № *** - дере, № *** - нива, № *** пасище и № *** - нива и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15530516/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: ***, ***, *** и *** - влязло в законна сила на 25.12.1998 г. и четирите описани в Решение № 29-РГ/01.04.1998 г. издадено от ПК - гр. Радомир за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. ***, Община ***се установява, че като е разгледана 3 преписката по заявление вх. № *** от 27.09.1991 г. и представените писмени доказателства от Т.З.В. за възстановяване правото на собственост на наследниците на собствениците - З.Н. и Н.З.В. бивш жител на с. ***, Община ***, обл. *** по удостоверение а наследници № *** и на основание чл. чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСЗЗ и Протоколи № г. по чл. 18г, № г. по чл. 18д, № г. по чл. 18е, Решение № 29 от 29.06.1993 г. по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСП и във връзка с направените измервания на земята и доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари реални граници е възстановено правото на собственост на наследниците на З.Н. и Н.З.В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и вляло в законна сила на 25.12.1998 г. и

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 14.700 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: № *** - нива; № *** — полски път, № *** нива, № *** - нива, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15-530551/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***,

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 14.621 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - нива, № *** - полски път, № *** - нива, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15-530556/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи:

***, ***, ***, *** и ***,

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 15.201 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - местен път, № *** - нива, № *** - нива, № *** - нива и №*** - нива и с идентификатор

4. съгласно Скица на ПИ № 15-530560/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: ***, ***, ***, *** и ***,

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 3.201 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - нива, № *** - нива, № *** нива и № *** - полски път и с идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15-530567/20.05.2021 г., издадена от

СГКК

Перник и съседи:

***,***, *** и *** и

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 1.798 дка, шеста категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - полски път, № *** - полски път, № *** - нива и № *** - път -ис идентификатор ***, съгласно Скица на ПИ № 15-530571/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: ***, ***, *** и *** и петте описани в Решение № 29ТР/24.11.1998 г. издадено от ПК - гр. Радомир за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

***, Община *** се установява, че на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 29 от 29.06.1993 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 29010 / 27.09.1991 г. от Т.З.В. се възстановява правото на собственост на наследниците на собствениците - З.Н. и Н.З.В. бивш жител 4 на с. ***, Община ***, обл. *** по удостоверение за наследници № ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на село ***, вляло в законна сила на 25.12.1998 г.

Видно от приетите удостоверения за наследници № *** на с.*** Община *** и № *** на Община *** ищцата Р. З. е пряк наследник на баща си Н.Н., а по право на заместване и на своя дядо по бащина линия З.В.. В това си качество същата притежава 5/16 идеални части от описаните по- горе земеделски земи.

А.Ч. също е наследник на З.В., като по право на заместване от своята майка притежава 2/16 идеални части от земеделските земи.

На 04.04.2018 г. А.Ч. сключила договор за наем на земеделска земя с ответника Б.

Б. с предмет всички процесни земеделски имоти /69.139 дка/ без този описан по- горе в пункт 1.1. Бил уговорен срок на договора от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. с наемна цена за целия период от 12 лв./дка или 829.67 лв.

По реда на чл.176 ГПК ответникът е признал, че е плащал на всеки съсобственик поотделно припадащата му се част от наемната цена и, че не пази разписки и не води счетоводство по този въпрос.

От разпита на свидетелите П.Г. и В.Л. се установява, че през месец февруари 2021 г. в тяхно присъствие ответника Б. е предал на ищцата сумата 620 лв. рента за три години включително 2018/19 г.

От разпита на свидетелката Е.Д. се установява, че същата е присъствала на разговор между страните по делото на 23.04.21 г. При този разговор свидетелката разбрала, че става въпрос за пари и, че Б. заявил на З., че няма как да й плати за десет години. След това двамата се скарали и се разделили.

По делото е разпитан като свидетел и Н.Ц., който твърди, че е присъствал на разговор между Б. и З. в кантората на адв.В. през 2022 г. при което пак е ставало въпрос за пари, като първия твърдял, че е платил всичко дължимо, а ищцата отричала това.