Решение № 939 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110216821 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ц. В., ЕГН ********** против Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-024641/18.10.2024г. на Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за неправилно и незаконосъобразност на атакуваното НП. По-конкретно се сочи, описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява и поддържа жалбата. В допълнение сочи, че в автомобила му има стойка на която поставя телефона, кат опоследната е закачена за пораното и не му се налага да ползва телефона. Подържа, че поселдния е свързан с автомобила посредством блутут и от него пука музика.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия 1

Наказателен процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На 06.10.2024 г., около 21:35 часа в гр. София, С. Ц. В., ЕГН **********, управлявал МПС „ФОЛКСВАГЕТ ГОЛФ“, с рег. № *** ВТ, собственост на Л.С.В. по бул. „Петър Дертлиев“, с посока на движение от бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“ и до бензиностанция „Шел“ бил спрян за проверка от полицейските служители Н. Г. Х. и В. Л. К., за това, че по време на управление на МПС-то водачът използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

При тези данни, на същата дата и място Н. Г. Х. на длъжност старши полицай при 9-то РУ СДВР, в присъствието на свидетел - очевидец В. Л. К. съставил АУАН № 1241462/06.10.2024 г. против С. Ц. В., в който горепосочените факти са квалифицирани като нарушения по чл. 104а от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на място, като в него е посочено, че водача има възражения.

Въз основа на АУАН, Началник група към СДВР ОПП издал Наказателно постановление № 24-4332-024641/18.10.2024г., с което на С. Ц. В. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.;

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на разпитаните в качеството на свидетели Н. Г. Х., В. Л. К. и В. Н. Б., писмени– справка картон на водача; Заповед № 513з- 4933 от 13.06.2022г.; Заповед № 8121з13318/23.10.2019, акт за встъпване в длъжност; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Н. Г. Х., В. Л. К. са обективни, последователни и непротиворечиви, поради което няма причина да не им даде вяра. Същите са очевидци на извършените от жалбоподателя 2 нарушения , излагат пред съда данни за местоизвършването на проверката и действията на жалбоподателя. Действително с оглед изминалия период от време свидетелите не помнят подробности. Това е напълно логично и предвди изпълняваната от тях дейност като служители на 09-то РУ СДВР и това, че са имали многобройни случай. Въпреки това св.Х., сочи, че след предявяване на АУАН е възтановил спомените си и разказва, че в конкретния случай водача е използвал телефона си. Тези твърдения не са опровергани от св. В. Н. Б., които излага съвсем други обстоятелства, свързани с превоз на гориво без фактура. Освен това свидетеля потвърждава, че на жалбоподателя е бил съставен акт за това, че използва телефона си, но твърди, че не знае и не е видял нищо повече.

Писмените доказателства, приложени по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, поради което съдът ги кредитира.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от компетентни органи / Заповед № 513з- 4933 от 13.06.2022г.; Заповед № 8121з13318/23.10.2019, акт за встъпване в длъжност; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г./ АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.

С процесното НП е вменено във вина на жалбоподателя нарушение, за което му наложено наказание, квалифицирано по чл. 104а от ЗДвП. Съдържанието на акта относно това нарушение, така и на наказателното постановление е изготвено при коректно прилагане на изискванията, произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН, както и на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, така че в нужната пълнота е направена фактическата и юридическа формулировка на констатираното нарушение, т.е. от една страна да е достатъчно ясен и недвусмислен предметът на доказване в съдебното производство по жалба срещу постановлението, а и 3 жалбоподателят да е в състояние пълноценно да реализира правото си на защита.

По същество, съгласно сочената за нарушена материалноправна норма на чл. 104а от ЗДвП: "На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му." Съдът намира, че от обективна страна В. е осъществил състава на това административно нарушение, а именно на посочената дата и място същият по време на управление на МПС е използвал мобилния си телефон, без така нареченото устройство "свободни ръце". Това се потвърждава категорично от показанията на свидетелите, съгласно които жалбоподателят е използван мобилния си телефон без съответно устройство, позволяващо му това да стане без участието на ръцете му. Ирелевантно е дали същият е провел разговор чрез мобилното си устройство, тъй като забраната на цитираната разпоредба се отнася за каквото и да е "използване" на телефона, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.

В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства, опровергаващи посоченото от свидетелите и отразено в акта и в НП, поради което следва да се приеме, че нарушението е доказано по безспорен, а не предполагаем начин.

От субективна страна деянието е извършено виновно. Това нарушение влече санкционните последици на разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, съгласно която - за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на виновните лица се налага глоба в размер на 50 лева. Съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказание глоба в посочения в закона абсолютен размер, поради което спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да наложи наказание под законовоустановения минимум (вж. ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г.).

Съдът прецени, че това административно нарушение не съставлява маловажен случай, тъй като видно от справката приложена по делото жалбоподателят има наложени и други наказания за нарушения по ЗДвП. С оглед постигане целите на административното наказание, съдът намира, че законосъобразно АНО е санкционирал същият за извършеното от него 4 административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна, като наказателното постановление, с която е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332024641/18.10.2024г. на Началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР против С. Ц. В., ЕГН ********** за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5