Решение № 136 от 28.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Димо Янч. Маджаров като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20242100200559 по описа за 2024 година

Съдебното производство е образувано по предложение на прокурор в Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО Царево, за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, обл.Сливен, ул. *** № ***, вх. ***, ет. ***, представлявано от управителя Д. Д. П., ЕГН: **********, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършено от управляващия и представляващия дружеството престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа внесеното предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице „***“ ЕООД. Пледира за уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер на 2 112,00 лв., представляваща равностойността на стоките, предмет на престъплението.

Юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК: *********, редовно призовано, се представлява от законния си представител П., който моли имуществената санкция, която следва да понесе представляваното от него юридическо лице, да бъде в размер на 2 112,00 лв..

Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебно производство № 4635 – ЗМ 135 / 2022 г., по описа на РУ 1 Приморско при ОДМВР - Бургас, ПОР. № 2206 / 2022 год. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на наблюдаващия прокурор от 13.09.2022г., за това, че на 13.09.2022г. в търговски обект, находящ се в гр. Китен, общ. Приморско, ул.

*** № ***, без съгласието на притежателите на изключителните права, използвал в търговската си дейност, търговските марки, както следва – „UNDER ARMOUR“, „ADIDAS“ и „NIKE“, обект на тези изключителни права, без правно основание, а именно предлагал за продажба и съхранявал с тази цел стоки - къси и дълги спортни панталони - престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

С окончателно постановление от 05.02.2024г., в качеството на обвиняем е привлечен Д. Д. П., за извършено от него престъпление по чл. 1726, ал. 1 от НК, като лице, което предлага стоки за продажба от името на „***“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството му на негов управител.

В хода на разследването веществените доказателства са били предадени доброволно от законния представител на юридическото лице, за което бил съставен протокол за доброволно предаване, като впоследствие е извършен оглед на ВД. Изискани и приобщени по делото са справка съдимост и справка криминалистични регистрации. Изискана е информация и документи от Патентно ведомство на РБ. Постановени са делегации за разпит на представителите на търговските марки. Разпитани са представители на „Арсис Консултант“ ООД и „Петошевич България“. Изискани са относими документи и справки от ТР и Агенция Митници, които са представени. В качеството на свидетели са разпитани лицата В. Г. К. и Т. П. А..

Установено е, че към датата на деянието, не са били налице вписани лицензионни договори в Държавния регистър, разрешаващи на юридическото лице „***“ ЕООД с ЕИК: ********* и/или на физическото лице Д. Д. П. използване на търговските марки UNDER ARMOUR, ADIDAS и NIKE.

Назначена и изготвена била съдебно маркова експертиза, според заключението на която вещото лице Мария Алексиева - представител по индустриални собственост, е посочило, че съществува сходство и идентичност между изобразените върху веществените доказателства знаци и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Сходството в сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни, основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците. Категорично е отбелязано в заключението по обсъжданата експертиза, че сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените, върху веществените доказателства, знаци с регистрираните търговски марки, посочени по-горе.

Постановена и изготвена е съдебно-оценъчна експертиза, както и допълнителна такава. Видно от техните заключения общата стойност на стоките възлиза на 2 112,00 лв. (две хиляди сто и дванадесет лева), като реплики, и 4 378,00 лв. (четири хиляди триста седемдесет и осем лева), като 2 оригинали.

На 02.04.2024г. от прокурор при РП гр, Бургас, ТО Царево в PC- Царево е внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство на осн. чл.381 и сл. от НПК, по Досъдебно производство № 4635 ЗМ - 135/2022г. по описа на РУ - Приморско, пор. № 2206/2022г. по описа на РП Бургас, ТО Царево по обвинението на Д. Д. П., с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество „***“ ЕООД с ЕИК *********.

Въз основа на внесеното споразумение било образувано НОХД № 104/2024г. по описа на PC-Царево. Делото е било насрочено за 05.04.2024г., споразумението е одобрено от съда, като на обвиняемия Д. Д. П., с ЕГН ********** за извършеното престъпление на основание чл.172б, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, е определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 /три/ години.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече от приложеното досъдебно производство № № 4635 ЗМ - 135/2022г. по описа на РУ Приморско, пор. № 2206/2022г. по описа на РП Бургас, ТО Царево.

При така установената фактология, при съобразяване и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Предложението на РП-гр.Бургас, ТО Царево за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „***“ ЕООД с ЕИК: ********* е допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, по предвидения в чл.83б, ал.1, т.1 от ЗАНН ред и отговаря на изискванията на чл.83б, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Предложението е и основателно поради едновременното наличие на всички установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни и процесуалноправни предпоставки за неговото уважаване.

Процесуалноправните предпоставки изискват внесен в съда обвинителен акт, постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или споразумение за решаване на делото в съда, респективно – прекратено, спряно или невъзможно да бъде образувано наказателно производство срещу физическото лице, както и предложение до съда по реда на глава четвърта от ЗАНН с определени реквизити по чл.83б, ал.2 от ЗАНН. В разглеждания казус съдът е одобрило споразумение между прокурор при РП-гр.Бургас, ТО Царево, обвиняемият П. и неговият защитник адв.Надя Атанасова, с което П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години.

Материалноправните предпоставки предполагат съществуването на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл.83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и изискване престъплението да е извършено от 3 физическо лице с определено качество или отношение спрямо юридическото лице. Престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, за което е осъден Д. Д. П., несъмнено попада сред изброените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН престъпления.

„***“ ЕООД с ЕИК: ********* е юридическо лице, вписано в Търговския регистър, което съгласно направената от съда към момента на съдебното заседание справка не е заличено към настоящия момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна. Към датата на осъществяване на престъпното деяние по чл.172б, ал.1 от НК – 15.07.2022 г., осъденият за престъплението Д. П. е управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД с ЕИК: *********. Ето защо, П. притежава качеството на лице по смисъла на чл.83а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН, от което логично следва изискуемата от тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя на престъплението.

Престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква непременното настъпване на имуществени вреди. Въз основа на установеният от наказателния съд механизъм на извършване на престъплението, настоящият състав приема, че дружеството обективно е могло да се обогати вследствие извършеното от П. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани в търговски обект, стопанисван от търговското дружество, и от негово име. Установи се, че в деня на полицейската проверка, П. осъществявал търговската дейност в наетия от дружеството обект. По делото липсват каквито и да е доказателства той да е ползвал търговския обект на „***“ ЕООД с ЕИК: *********, за да предлага стоките за продажба в качеството на физическо лице, или в друго качество, изключващо връзката му с дружеството.

Преценката дали юридическото лице е получило неправомерна облага, е задължителна във всички случаи. С оглед предмета на производството по чл.83а и следващите от ЗАНН, съдебната преценка по чл.83г, ал.5, т.1 от ЗАНН разполага само с 3 възможни алтернативи – дружеството е получило облагата; дружеството не е получило облагата, но би могло да я получи; или дружеството не е, и в никакъв случай не би получило облагата. В разглеждания случай се твърди конкретно, че дружеството би се обогатило неправомерно от стойността на стоките, предмет на деянието по чл.172б, ал.1 от НК. Това твърдение според съда е категорично доказано поради факта, че при осъществяване на престъплението, осъденият П. е действал като управител на „***“ ЕООД с ЕИК: *********. Единствено намесата на полицейските служители е попречила да бъде реализирана продажбата на процесните стоки. Евентуалната облага за дружеството от престъплението, извършено от фактическия му управител, би се изразила в разликата между обявената продажна цена на стоките, обозначени със знаци, сходни на защитените марки, и стойността, на която дружеството ги е придобило от други доставчици. За придобивната цена на стоките доказателства не са били ангажирани нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебната фаза 4 на наказателното производство, нито в производството пред настоящата инстанция. Поради това, за целите на производството по Глава четвърта от ЗАНН съдът приема, че сумата, с която дружеството би се обогатило от продажбата на инкриминираните вещи, е тази, посочена в заключението на оценъчната експертиза като обща стойност на процесните стоки като реплика (имитация), каквито те всъщност са, а именно 2 112,00 лв. (две хиляди сто и дванадесет лева).

Съгласно чл.83а, ал.1 от ЗАНН, имуществената санкция е в размер до 1 000 000 лева, но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена. В разглеждания случай, евентуалната облага за „***“ ЕООД с ЕИК: ********* несъмнено би била парична, т.е. имуществена, и нейният размер е конкретно определен – 2 112,00 лв. (две хиляди сто и дванадесет лева), поради което имуществената санкция на дружеството следва да се отмери именно в този размер. Така индивидуализираната по размер санкция изцяло съответства на стойността на евентуалната облага, и по мнението на съда е достатъчна за постигане целите на административното наказание.