Решение № 1389 от 03.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2710/2025
- Вид
- Решение № 1389
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- Мария Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.2 , т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 40, ал. 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1389
Варна, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
МАРИЯ ГАНЕВА
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20257050702710 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на Г. З. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , подадена чрез А. Д.-адвокат при АК-Варна, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка „преместване на МПС“ от 10.09.2025 г. на инспектор при ОП“ Общински паркинги и синя зона“ [населено място] .
Релевира се неспазена форма поради липса на мотиви и материална незаконосъобразност . В жалбата има бланкетно оплакване за неспазени изисквания на Наредбата за принудително преместване на МПС на територията на община Варна . Искането към съда е за отмяна на наложена ПАМ от дата 03.11.2025г. или обявяване на нейната нищожност.
Видно от обстоятелствената част на жалбата , както и от нейните приложения оспорената пред съда ПАМ е постановена на 03.11.2025г. Пълномощникът на М. е допуснал техническа грешка при индивидуализация на атакувания адм. акт , поради което за дата по налагане на обжалваната ПАМ следва да се счита 03.11.2025г. вместо 10.09.2025г.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Д. , който поддържа жалбата на изложените в нея основания . Твърди ,че автомобилът на М. е бил репатриран , въпреки че тя е заплатила такса за ползване на синята зона . Твърди се също неправилно поставен пътен знак В27, който според ЗДвП действа до следващото кръстовище , а в случая само на няколко метра от него има поставен пътен знак за синя зона. Посочва се също, че са направени само три вместо пет снимки на нарушението. Претендира се присъждане на разноски според представен техен списък.
Ответникът в производството- инспектор по репатриране към ОП“ ОПСЗ“-Варна не се явява , не се представлява , но чрез пълномощник депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейна неоснователност / л. 25-26/. Претендира се юриск. възнаграждение.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени допустимост на жалбата / л. 19 от делото/, а при изследване на нейната основателност съобрази следното:
Безспорен факт е, че на 03.11.205 г. около 16.55 ч. управлявано от Г. М., МПС [Марка] с рег. № [рег. номер]“ е било паркирано в [населено място] на [улица] , непосредствено след кръстовището с [улица], като в този район има места за кратковременно платено паркиране- синя зона .
М. е платила такса от 0.50 лв. за ползване на синя зона за процесния автомобил за 03.11.2025г. от 15.57 ч. до 16.27 ч.
И. Б. П. и още двама служители на ОП „ Общински паркинги и синя зона“ – Варна около 16.55 ч. са минавали на проверка в този участък , като инспекторът е съставил констативен протокол № 100569, в който е вписал, че процесният автомобил е паркиран в зона на действие на пътен знак В27 и доп. табела Т17 /л. 1/. Направил е три снимки на установеното нарушение. Разпоредил е преместване на автомобила на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Жалбоподателката е получила превозното средство , след като на същата дата в 17.18 ч. е заплатила такса от 46 лв.
На 03.11.2025 г. на М. е била наложена глоба от 50 лв. с фиш №**********/03.11.2025г. за нарушение по чл. 183, ал.2 , т.1 от ЗДвП – паркиране в зона на действие на пътен знак В27.
Видно от направените снимки от ответника процесният автомобил е бил паркиран в обхвата на група от знаци- В27 , Е 20 и Т17 / знак за репатриране/ , а пред паркирания автомобил е пътен знак за синя зона.
Приложена към преписката заповед №4957/26.11.2019 г. на кмета на община Варна сочи за оправомощаване на инспекторите „Репатриране“ към ОП „ Общински паркинги и синя зона“ -Варна по налагане на ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП / л. 6/. С последваща заповед № 1507/22.05.2025г. на същия орган кръгът на овластени длъжности лица е допълнен с ответника – инспектор „Репартиране“ Б. П. /л.5/.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
Обжалваната ПАМ за преместване на паркирано МПС без знание на собственика или водача изхожда от компетентен адм. орган- инспектор „репатриране“ към ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна, съставител и на приложения към преписката констативен протокол- изискуем документ по чл. 5, ал.1 от Инструкцията за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“ ,утвърдена с кметска заповед № 4957/26.11.2019 г. / л. 7-9 от преписката/. Органът, постановил принудително преместване на автомобила , е надлежно овластен предвид законово регламентирана делегация по чл. 172 от ЗДвП и издадените нарочни кметски заповеди №4957/26.11.2019 г. и № 1507/22.05.2025г.
Релевира се неспазена форма на атакуваната ПАМ поради липса на мотиви. Легалното определение на понятието за индивидуален адм. акт се съдържа в чл. 21, ал.1 от АПК. Законодателят предписва, че такъв акт може да се изразява и в действия , което означава, че властническото волеизявление не винаги се обективира в писмена форма. Именно в тази връзка в чл. 5 на цитираната по-горе инструкция е разписано задължителното съставяне от адм.орган , постановил репатриране, и на констативен протокол в момента на установяване на нарушението. Този протокол, съставен от самия ответник и предхождащ репатрирането на автомобила , замества мотивите на адм. акт . Аргумент в тази насока е съдебната практика – тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС , според което мотивите на адм. акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката Жалбоподателката изразява оплакване за неспазена адм. процедура, тъй като са били направени общо 3 снимки вместо 5, каквото е изискването на чл. 5 , ал.1, т.2 от споменатата по-горе инструкция. Въведеното правило за брой заснемания цели събиране в максимален обем чрез снимков материал на информация за неправилно паркирани превозни средства, но в случая и трите направени снимки дават в достатъчна степен сведение както за мястото, където М. е паркирала лекия автомобил, така и за действащите правила за движение в този пътен участък . Допълнителни две снимки от същата страна на автомобила биха възпроизвели идентична информация, а ако автомобилът беше заснет отпред , то от такива снимки не се вижда лицевата страна на действащите пътни знаци, а именно този факт е от значение за делото. Освен това видимостта откъм предната част на колата на М. е ограничена от паркираните преди нея превозни средства видно от направените три снимки . В обобщение няма допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила.
Съдебната проверка установи материална законосъобразност на наложената ПАМ поради съществуване на предпоставките на чл. 171, ал.1 , т. 5 , б. „б“ от ЗдВП. Според посочената разпоредба процесната ПАМ се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Страните не спорят, че към момента на репатриране на лек автомобил с рег. № [рег. номер] , превозното средство е било паркирано от лявата страна на улица „Шопен „ в [населено място] , до административен адрес № 12 на тази еднопосочна улица.
Направените снимки от ответника по чл. 5 от Инструкцията сочат, че мястото на паркиране на автомобила е между два неподвижни пътни знака и по-точно в зоната на действие на група от 3 пътни знака и непосредствено преди действието на пътен знак за синя зона.
Както направените снимки от ответника , така и представените снимки от жалбоподателката дават идентична т.е непротиворечива информация за съществуващите 3 пътни знака , в чиято зона на действие М. е паркирала превозното средство, а именно най-отгоре пътен знак „В27“ –„Забранени са престоят и паркирането“ , под него пътен знак „ Е20“ . Според чл. 56, ал.6 от ППЗДвП този знак указва мястото, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. Под този пътен знак е поставен пътен знак , предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Следователно процесният автомобил е бил паркиран на място, на което е разрешено само да се престоява, но не и да се паркира и то само на таксиметрови автомобили и поради тази причина е поставен и пътен знак В27 , забраняващ престоя и паркирането на други превозни средства, като изрично е указано за принудителното преместване на автомобилите на нарушителите.
Законодателят допуска на едно и също място да се поставят не повече от 2 различни пътни знака и 2 допълнителни табели - по една под всеки знак, както и да се поставят един под друг / арг. чл. 40, ал. 5 и 6 от ППЗДвП/.
В контекста на изложеното атакуваната ПАМ е законосъобразна и не подлежи на отмяна по съдебен ред.
Оплакването на М. , че е заплатила такса за ползване на синята зона е ирелевантно , защото процесната ПАМ не е наложена заради незаплащане на такава такса , а заради паркиране в нарушение на пътен знак В27. Освен това от снимковия материал е видно ,че тя е паркирала преди пътния знак , указващ за синя зона , а не в зоната на неговото действие .
При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение , като определи такова в размер на 102.30 на основание чл. 143 АПК и чл.24 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. З. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 , подадена чрез А. Д., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка „преместване на МПС“ – лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], от 03.11.2025 г. на инспектор при ОП“ Общински паркинги и синя зона“ [населено място] .
ОСЪЖДА Г. З. М. от [населено място], [улица] [ЕГН] да заплати на ОП“ Общински паркинги и синя зона“ [населено място] юриск. възнаграждение от 102.30 евро.
Съдебното решение не подлежи на обжалване .
Съдия: