Определение № 4078 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4078 гр. София, 14.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002102626 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д.,чрез определения му по Закона за правната помощ служебен защитник адв П.Р. , срещу решение № 288 от 18.01.2023г по в. гр.дело № 6818/2022г. на Софийски градски съд,с което при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция по спора за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата П. Б. Д. и К. Б. Д.,мерките за лични контакти и дължимата издръжка след развод ,е потвърдено решение № 206126 от 01.09.2017 г.,по гр.д. № 14585/2016 г. на Районен съд София относно предоставянето на родителските права по отношение на двете деца за упражняване на майката Д. К. Р. и осъждането на бащата да заплаща издръжка .

Изменен е режима на лични контакти с бащата в по- разширен.

Обжалваното понастоящем въззивно решение е постановено след отмяна на въззивно решение № 265156 от 30.07.2021 г., по в.гр.д. № 10999/2018 г. на Софийски градски съд ,съгласно което спорът за упражняването на родителските права е бил разрешен с предпочитание на бащата и местожителстото на децата е било определено при него.В отменителното решение решение №127 от 24.06.2022 г., по гр.д. № 4531/2021 г. на ВКС, IV ГО е указано ,че след като при изслушване и предвид заключението на съдебнопсихологическа експертиза децата са изразили предпочитание да живеят при баща си, където се чувстват по-добре и по-спокойни и доколкото последният е заявил намерение да се установи с тях в наскоро наследено жилище в [населено място],да се изяснят условията и средата, при които децата ще пребивават,като се изиска социален доклад от съответнатасоциална служба,за да може да се извърши преценката с оглед най-добрия 1 интерес на децата как тази промяна би могла да повлияе или да измени условията,при които децата живеят и се развиват в момента.

При новото разглеждане на делото страните в спора са поддържали заявеното желание да упражняват родителските права по отношение и на двете деца.Двамата родители са изслушани отново по реда на чл.56, ал.6 СК , при което са изтъкнали жилищните условия с които разполагат ,доходите си и подкрепящата среда , на която разчитат.И двамата родители са изтъкнали, че в момента нямат друг партньор ,с който съжителстват. Въззивният съд е възложил изготвяне на социални доклади.От м.декември 2021 г. бащата живее в собствено жилище, находящо се в [населено място] ,като в социалния доклад н а ДСП-П. от 31.10.2022 е направен извод, че в него има създадени добри социално-битови условия,то e преустроето в тристайно, обзаведено и пригодено и за нуждите на децата,с добра локация.Понастоящем двете деца се отглеждат от майката в [населено място] в двустайно жилище,(за което има планове да се преустрои ,като кухнята се пригоди на стая),собственост на нейните родители с които съжителства и които оказват помощ при отглеждането на децата,включително финансова.В жилището майката отглежда и своето дете К.,род. на 05.10.2017г,което страда от вродена сърдечна аномалия.Децата П. и К. са ученици в [населено място], П. учи В ПГО „Кн.Мария -Луиза”, а К. в 112 СОУ,харесват училищата си по данни на класните си ръководители и двете деца са социализирани в учебното заведение , имат потенциал, комуникативни са ,с добро поведение и разултати при усвояване на учебния материал Майката редовно контактува с учителите им и е отговорна и заинтересована за тяхното образование.И двете деца са изслушани от съда на основание чл. 15 ЗЗДет. По- голямото дете П. (навършил 16 години) е обяснил жиланието си да остане да живее в средата , установена към момента ,т.е. при майка си, защото иска да учи и живее в С. , което е приоритет за него,от условията не се оплаква,а за конфликтите между родителите си е споделил ,че са му омръзнали.К.

(навършила 10 години и 9 месеца към момента на изслушването) е изтъкнала предпочитание да живее с баща си,но че харесва училището си и ще е най-щастлива да остане да живее в [населено място] и баща й да се премести ,а и в П. би се чувствала добре ,тъй като и там има приятели.И двете деца са изразили ,че искат и другото дете да се чувства добре ,че не държат да живеят заедно на всяка цена.

При така събрани при повторното разглеждане на делото данни въззивният съд е обсъдил и тези от двукратното изслушване в хода на производството на детето П.,който за известен период след 2019г и след обезпокоителен инцидент с участието на двете деца ,предмет на мерки по възп.дело №4/2019г на КБППМН [населено място] и отваряне на случай в отдел „ Закрила на детето” с препоръки,е живял и учил при баща си в [населено място], докато майката с двете деца живеела в [населено място]. За временното разделяне на децата имало съгласие, въпреки конфликтите отношения между родителите през този период включително,отразени при сезиране на институциите по различни поводи. Обсъдени са данните от социалното проучване на ДСП- Етрополе по доклада от м. април 2019г ,в който е засвидетелствано конфликтно поведение от страна на бащата ,който не приемал режима на привременни мерки,нарушавал е реда в училището ,в което К. е записана да учи 2 и проявявал вербална агресия Разгледана е и ситуацията след преместване на майката от [населено място] в [населено място] при нейните родители през м. март 2020г, през който период бащата е обитавал друго жилище под наем в [населено място] по данни от социалните доклади, а майката е отглеждала и трите деца при условията , засвидетествани и понастоящем.Според заключението на приета при първото въззивно разглеждане на делото съдебно- психологическа експертиза , за този период съдът е приел за установено ,че емоционалната привързаност между двете деца е силна и не е засегната , двете деца имат любящо отношение и към двамвата родители,по- привързани са към бащата, като емоционална връзка и чувството за сигурност ги води в изразяваните предпочитания.Според прихолога,двете деца били емоционално потиснати и изтощени,в конфликт на лоялност и към двамата си родители, но в по-голяма степен към бащата ,поради желанието си той да участва в живота им и от факта, че това участие било редуцирано до минимум,като същевременно чувствали по-голяма сигурност в него.Няма родителско отчуждение при децата,като психологическата експетиза отразява желанието им към този момент да не се разделят.По отношение на родителите съдът е възприел посоченото от вещото лице , че и двамата родители са със засегнат родителски капацитет, предвид действията им (майката е допуснала децата да станат свидетели на изневярата й, присъствието на непознат човек в живота им, когато тя самата не е била сигурна дали на практика ще е възможно да живеят с него,като през това време е възпрепятствала срещите на децата с баща им,а бащата е злепоставял майката,проявявал е дискредитиращо отношение към нея пред децата и на работното й място, проявявал е физическа агресия спрямо нея пред децата и трети лица)Въззивният съд е приел, че при фактическата обстановка в предната инстанция ,която на свой ред приема за установена, родителския капацитет на двамата родители е съпоставим,установява се по-голяма пригодност на майката да полага грижите,от друга страна при предходното разглеждане на делото налице са били основанията за това пряката грижа върху децата да се предостави на бащата ,но от тогава до момента е изминал не малък период от време и следва да се съобрази актуалната към момента ситуация и динамиката в отношенията между страните и техните деца изминали са повече от пет години ,през които въпросът за родителската отговорност е останал неразрешен и настъпилите обстоятелства през този период съдът водищо е отчел при определяне на най-добрия интерес на децата П. и К. в ситуация ,при която е засвидетелствана силна емоционална връзка на децата и с двамата родители,добра връзка между самите деца , неотстъпно желание и при двамата родители да участват в живота на децата, като и двамата имат реални възможности да полагат грижите , концентриращо спора им върху това кой е по-пригодня родител. При разрешаване на този спор въззивният съд е изтъкнал съпоставка по критериите възпитателски качества,битови условия и подкрепяща среда.Дефицитът в родителския капацитет и при двамата родители е проявен в неспособността им да намерят баланс в грижата за децата ,като са допуснали въвличането на децата в своите взаимоотношения , което емоционално ги е натоварило и обременило Жилището на бащата предоставя повече пространство за децата ,но при майката е изтъкната подкрепящата среда-помощта на нейните родители е съпоставящо оценена.За 3 изследвания период децата често са сменяли местоживеенето и училищата ,поради което съдът е отдал значение на желанието им , ясно заявено при детето П.,да не се местят отново,отчитайки стабилността при социализирането в сега посещаваните от децата училища в [населено място].В актуалното социално проучване не са констатирани девиантни прояви у децата, а успеваемостта им в училище е много добра.В тази връзка и при изравнения родителски капацитет и сравнително еднаквото отношение и зачитане от страна на децата към двамата родители въззивният съд е изтъкнал ,че не е в интерес на децата за пореден път да сменят своето местоживеене и среда. Предпубертетната възраст на детето от женски пол предопределя необходимостта от социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от майка си и баба си по майчина линия,а детето П. е на възраст, която изисква да се съобрази неговата воля,да се съхрани неговата среда в момента,включваща и роднинския кръг и училищна среда.Изтъкнато е ,че децата са напълно приспособени към тази среда,като дисбаланса в емоционално им състояние,дължащ се на компрометираните отношения между родителите и въвличането им в родителския конфликт до голяма степен е нормализиран(установено в актуалното социално проучване), като в ежедневието им няма кризи, които да ги разстройват.Налице са данни, че майката е преосмислила поведението си и вече не възпрепятства контактите на децата с бащата, поради което и с оглед добруването на последните бащата следва да осъзнае потребността те да продължат да се отглеждат от майката, като поддържат пълноценни и регулярни контакти с него. Затова въззивният съд е определил и по- разширен режим на лични отношения с неоглеждащия родител ,след като е отменил определения с първоинстанционното решение режим.Изтъкнато е още, че с предпочитането на майката и опредяне местожителстото на децата при нея ,възможно най-малко ще бъде отрицателното въздействие, което решението ще има върху децата в психо-емоционален и образователен план като е добавил ,че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия,за да може наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му ресурси за хармонично развитие.

В касационната жалба на Б. П. Д., приподписана от адв. П. Р. решението се оспорва като пристрастно към майката ,тенденциозно акцентиращо и незачитащо желанието на децата да живеят с него Критично се анализират част от приложените социални доклади и постановеното отменително решение на Върховния касационенен съд, като насока за решаване на спора за родителските права, и като резултат. Изтъква,че би зачел споразумение за споделено родителство,но с местоживеене на децата при него или разделяне на децата, като се определи К. да живее при него.Поддържа ,че след 7 години съдебен спор не приема децата да останат в деформираща за растящи деца семейна среда ,която неправилно съдът определя като „подкрепяща”. Шест души от различни поколения обитават двустаен апартамент. В касационната жалба ,депозирана от адв П. Р. се изтъкват всички основания по чл.281 , т.3 ГПК ,тъй като интересът на децата не е защитен.