Решение № 2297 от 08.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2297 гр. Пловдив, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330205351 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4723828, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С. И. К. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 /шестотин / лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и с допълнителна писмени бележки , жалбоподателят действащ чрез процесуалния си представител – адв. С. поддържа конкретни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ, като моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и неоснователността на жалбата, като моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата

1 е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 09.04.2021 г., в 19.09 часа, на път II-64, км. 49 + 800, посока Труд , при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост от 97 км/ч. и наказуемо превишение 37 км/час.

Собственик, на когото е регистриран автомобилът е С. И. К.

.Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC CORDON M-2 MD1196

Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. При процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на изисканото и представено по делото статично изображение.

- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС,като по това обстоятелство не се спори.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на 2 посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от - 3 %, въпреки, че в ЕФ е допусната техническа грешка и е отразено -3 км/час, вместо -3%. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложения протокол за проверка 4-С-ИСИС/12.02.21г.при 3 който е направена проверка за съответното АТСС и е дадена оценка за неговата годност.Която съгласно писмо с изх.№10300-6397 от 31.03.2021г. е даден и срока на тази годност- а именно 1 година.Тоест извода е ,че към датата на измерване- 09.04.21г. същата попада в посочения срок на годност. В тази връзка довода в жалбата и в съдебно заседание относно недоказана годност на измервателното устройство е оборен по категоричен начин.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ATCC CORDON M-2 MD1196

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018 г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, 4 който в случая се явява спазен.

По служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че процесният пътен участък- път II-64, км 49+800, посока север попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/час.

Посоченото обстоятелство се установява и от полученото писмо от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. Пътният знак е бил наличен към датата на извършване на нарушението.

Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото се кредитира от съда и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.

Тук обаче следва да бъде отбелязан и възприет довода на пълномощника на жалбоподателя,че е налице процесуално нарушение при изготвяне на процесния фиш, а именно приложената санкционна норма - чл.

182, ал.4 ЗДвП, не е коректна .Както е посочено в жалбата , а и в съдебно заседание –същата касае повторност при извършване на нарушението . В конкретния случай никъде в електронния фиш не е описано ,че съответното нарушение е повторно такова ,за да бъде приложена именно тази санкционна норма.По този начин при неправилно определяне на санкционната норма са нарушени съществено правата на жалбоподателя.И това е така ,тъй като същия с определянето на наказанието разбира,че се касае за повторност на нарушението,без това да е било отбелязано нито в описателната част на ЕФ,нито в диспозитивната такава.

Ето,защо издадени ЕФ и оспорван в настоящето производство следва да бъде отменен като незаконосъообразен и неправилен.

По разноските

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 10-11, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което 5 следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 лв.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVІІ н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4723828, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С. И. К. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 /шестотин / лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А ОД на МВР-Пловдив да заплати на

С. И. К.

ЕГН**********сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по делото за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6