Решение № 348 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900042 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, завеД. с вх. №2352/22.01.2026г., подаД. чрез пълномощник адвокат Д. С. Д., ВАК, съдебен адрес: ***, поправена с молби вх. №3688/03.02.2026г. и вх.

№4711/11.02.2026г., с която от П. Н. А., ЕГН **********, В. П. А., ЕГН **********, и Н. П. А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж. В. Г., ЕГН **********, всички с адрес в град ****, срещу ЗД „УНИКА“АД, ЕИК 040451865, със седалище град София, са предявени следните осъдителни искове:

1. за заплащане на ищеца П. Н. А. на сума в размер на 102 258,38 евро, съставляваща общия претендиран размер на дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. К. А., починала на 13.05.2022г. в резултат на нараняваН.та, причинени й при ПТП, настъпило на 26.04.2022г., около 09,10 часа, на път №III-2009 в района на град Девня, по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № ***, Х. Н. П., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

1

2. за заплащане на суми от по 86 919,62 евро на всеки един от ищците В. П. А. и Н. П. А., съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба В. К. А., починала на 13.05.2022г. в резултат на нараняваН.та, причинени й при ПТП, настъпило на 26.04.2022г., около 09,10 часа, на път №III-2009 в района на град Девня, по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № ***, Х. Н. П., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

3. за заплащане на обезщетеН. за забава в размер на законната лихва върху претендираните главници, считано от 21.03.2023г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното им плащане.

С оглед междувременното въвеждане на еврото като основна разплащателна единица в Република България претендираните главници на главните искове, първоначално посочени в лева в размери съответно 200 000 лева и по 170 000 лева, са преизчислени и посочени в евро.

Твърди се от ищците, че на 26.04.2022г. В. К. А. пътувала в лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, управляван от нейната дъщеря Д.

Н.а А. от град Суворово в посока град Девня. Автомобилът се движел в дясната пътна лента по посоката си на движение след товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № ***, управляван от Х. Н. П., ЕГН **********.

Товарната композиция била с прикачено товарно полуремарке с рег. № ***, собственост на „Пътища и Мостове“ ЕООД, натоварено с пътно-строителна техника. При навлизане под пътното съоръжение, монтирано като предпазител на въжената транспортна лиН., пресичаща път 2009 посока гр.

Девня, поради несъобразяване и неправилна преценка за височината на превозваН. товар, товарната композиция ударила с горН. край на товара покривните плочи на предпазното съоръжение. От удара плочите се разместили и първата от тях паднала върху движещия се след полуремаркето лек автомобил. Вследствие на удара от няколкотонната тежест на плочата купето на автомобила се деформирало силно, притискайки водача Д. А. и пътника В. А.. В резултат на това двете жени получили травми на долните 2 крайници. В. К. А. била настанена за лечение в УМБАЛ „Света Анна“, където с фрактури на дясно бедро и на лява подбедрица, двете стъпала били ампутирани. На 13.05.2022г. вследствие на получените множествени травми В. А. починала. Пострадалата В. К. А. е майка на ищеца П. А., съответно баба на ищците В. П. А. и Н. П. А..

По случая било образувано наказателно производство срещу водача на товарната композиция Х. Н. П., ЕГН **********, като с присъда №67 от 17.11.2025г. по НОХД № 1488/2025 г. на Окръжен съд - Варна същият е бил признат за виновен като му е наложено и съответно наказание.

По отношение на причинените неимуществени вреди се твърди, че ищците са претърпели болки и страдаН. от внезапната загуба при тези трагични обстоятелства на изключително близък, грижовен и любвеобилен родител. Връзката между пострадалата и нейните син и внуци била много силна, всички живеели в едно домакинство и разчитали на нейните грижи, помощ и подкрепа.

Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП за т.а. „Ивеко Стралис“ с ДК № *** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя ЗД „УНИКА“АД. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищците предявили писмена застрахователна претенция, завеД. в ответното дружество с вх. №22410530019/21.03.2023г., като застрахователят не е определил справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП – 26.04.2022 г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за влекач „IVECO - EURO CARGO“, модел „STARLIS“, с peг. № ***, сключена със собственика „Пътища и мостове“ ЕООД по полица № 22053410039, номер в ГФ: BG/05/122000205201, като водачът Х. Н. П. е бил застраховано лице. Не оспорва и факта, че ищците са отправили претенция по реда на чл.380 КЗ за плащане на обезщетение, завеД. с № 22410530019.

Оспорва претенцията на ищеца П. Н. А. като не достатъчно фактологически обоснована и прекомерна по размер. Счита, че връзката майка - син не се отличава от обичайната за българския бит и култура, за да бъде присъдено обезщетение в претендираН. размер. По отношение на претенцията на ищците В. П. А. и Н. П. А. - внуци на починалата, счита, че нито се твърди, нито се 3 установява, че е съществувала трайна, дълбока и изключителна емоционална връзка, различна и надхвърляща обичайната родствена такава, поради което и с оглед разрешеН.та в Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС същата е неоснователна. Оспорва и акцесорните претенции, обосновано с твърдеН., че не са посочени лични банкови сметки на непълнолетните към момента на предявяване на претенциите ищци В. П. А. и Н. П. А., съгласно изискваН.та на чл. 17 от Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „.Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „.Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, което освобождава застрахователя от последиците на собствената му забава.

По делото са проведени няколко съдебни заседаН., в хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

В последното съдебно заседание в хода на устните преН. ищците, представлявани по пълномощие от адвокат Д. Д., обосновава становище за доказаност на предявените искове по основание и размер и моли за тяхното уважаване. Моли и за присъждане на разноски за производството.

Ответникът ЗК „УНИКА“ АД, представлявани по пълномощие от адвокат В. М., моли за отхвърляне на предявените искове в цялост, като счита същите за недоказани по основание и по размер. Конкретно по отношение на исковете на ищците В. П. А. и Н. П. А. счита, че не са доказани отношеН., различни от обичайното за отношеН.та между баба и внуци в нашия бит.

Претендира присъждане на разноски за производството.

Доводите на страните са развити в допълнително представени писмени защити.

С молба след приключване на последното по делото заседание ответникът ЗК „УНИКА“ АД е представил доказателство за платено по банковата сметка на ищеца П. Н. А. определено обезщетение в размер на 110 000 лева, изплатено с платежно нареждане от 07.07.2026 год. в евровата му равностойност от 56 242,11 евро.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на 4 приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на предявените искове е прякото право на ищците П. Н. А., ЕГН **********, В. П. А., ЕГН **********, и Н. П. А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж. В. Г., ЕГН **********, всички с адрес в град ****, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАН.

УНИКА“АД, ЕИК 040451865, със седалище град София, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техН. близък родственик В. К. А., починала на 13.05.2022г. в резултат на нараняваН.та, причинени й при ПТП, настъпило на 26.04.2022г., около 09,10 часа, на път №III-2009 в района на град Девня, по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № ***, Х. Н. П., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.

Исканите обезщетеН. са в размери съответно 102 258,38 евро (равностойност на първоначално заявените 200 000 лева) – за ищеца П. Н. А., по 86 919,62 евро (равностойност на първоначално заявените 170 000 лева) – за всеки един от ищците В. П. А. и Н. П. А., като се претендират и лихвите за забава при непозволено увреждане, началН.т момент на която ищците обвързват с датата на уведомяването на застрахователя с отправена до него писмена застрахователна претенция - 21.03.2023 година.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задължеН.та и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Между страните не е налице спор, установява се и от представеН. по делото заверен препис от присъда №67 от 17.11.2025г. по НОХД № 1488/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в сила, че водачът Х. Н. П., ЕГН **********, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1, б. ..в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 26.04.2022 г., на територията на област Варна, на път III-2009 в района на град Девня, при управление на моторно превозно средство - влекач „Ивеко“ с peг. № ***, с прикачено на него полуремарке „Sami-Trailer PRK RT 654“ с peг.

№ *** с натоварен върху него верижен багер „SANY SY 215 С“ с peг. № **, 5 съставляващи извънгабаритно пътно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ЗДвП, чл. 11, т. 2 и т. 7 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ бр. 65/2001), в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на В. К. А., ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 13.05.2022 г., и тежка телесна повреда на Д. Н.а А., ЕГН **********. За това престъпление на извършителя П. е било наложено съответно наказание.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № ***, сключена с ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАН. УНИКА“АД, ЕИК 040451865, като водачът Х. Н. П. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. Този факт е установен служебно и чрез справка в сайта на ГаранционН. фонд, което съдът е указал на страните на основание чл.155 от ГПК.

В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда №67 от 17.11.2025г. по НОХД № 1488/2025 г. на Варненски окръжен съд, НО, има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Х. Н. П., ЕГН **********, и неговата противоправност.

По делото няма спор между страните, установява се по безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства, че в резултат на ПТП, виновно причинено на 26.04.2022 г. от водача Х. П., е причинена смъртта на В.

К. А. – пътник в л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, починала на 13.05.2022 г. в резултат на получените увреждаН.. Видно от приетите по делото заверено копие на удостоверение за наследници с изх.№ 131 от 18.05.2022г., издадено от Община Суворово, и удостовереН. за раждане, ищецът П. Н. А. е нейн син, а ищците В. П. А. и Н. П. А. – нейни внуци.