Решение № 281 от 18.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София , 18.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Костадинова

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20211100509139 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на К. С. К. – длъжник по изп.д. № 20208510401908 – срещу насочване на изпълнението към имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо.

Жалбоподателят твърди, че е съсобственик, притежаващ ¼ идеална част от апартамент № 15, находящ се в гр. София, ул. „****, като поддържа, че този имот се явява несеквестируем, тъй като живее в него. Поради изложеното моли съда да отмени всички действия, свързани с насочване на изпълнението върху горепосочения имот.

Взискателят ЗД „Б.И.“ АД не е подал становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като длъжникът притежавал и други жилищни имоти в различни населени места.

Съдът намира следното:

Жалбата е срещу обжалваемо действие с надлежно изложени твърдения – за насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, находящ се в гр. София, ул. „******.

Не се спори, че имотът е жилищен (длъжникът живее в него) и правото на собственост върху него принадлежи на длъжника в съсобственост с трети лица. Наред с това длъжникът притежава в съсобственост с трети лица части от правото на собственост върху други три имота, находящи се в гр. София, гр. Русе и с. Мосомище.

При тези факти жалбата е основателна.

По силата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище. С аргумент от обратното, ако длъжникът притежава и друго 1 жилище, то несеквестируемостта на това, в което живее, би отпаднала.

За да настъпи този ефект обаче, е необходимо да е налице еднолично притежание на право на собственост върху друг жилищен имот, а не притежание на друг имот в съсобственост с трети лица. Това следва от целта на института на несеквестируемостта, а тя е осигуряване на ефективна защита на социално значимото благо на дом. За постигането й е необходимо на длъжника да се гарантира не приход от парични средства, с който този дом да бъде осигурен, а съхраняване в патримониума му на самото право да ползва конкретна жилищна постройка.

Изхождайки от идеята, че несеквестируемостта на жилището е насочена към създаване н а ефективна възможност за ползване на конкретно жилище, а не към спестяване на средства, с които длъжникът да си осигури дом, се налага изводът, че притежанието на идеална част от различни жилищни имоти – независимо от това дали длъжникът живее в тях или не - не води до отпадане на несеквестируемостта. Имотът, притежаван в съсобственост, не гарантира правото на ефективно задоволяване на жилищната нужда, тъй като всеки друг съсобственик може да ползва имота изцяло. Съсобствеността гарантира единствено правото на длъжника – съсобственик, ако не ползва вещта, да получи парично обезщетение, а това не удовлетворява предвидената в закона цел на несеквестируемостта.

В настоящия случай длъжникът притежава жилищни имоти, но само в съсобственост с трети лица, което означава, че в нито едно от тези жилища не му е гарантирано правото на дом. Следователно жилището, в което той живее, се явява несеквестируемо и по отношение на него не може да бъде насочено принудителното изпълнение за процесния паричен дълг.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на К. С. К., ЕГН ********** – длъжник по изп.д. № 20208510401908, насочването от съдебния изпълнител на изпълнение върху недвижим имот, представляващ ап. 15, находящ се в гр. София, бул. „****, бл. **.

Решението не подлежи на обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 281/18.08.2021 на Радостина Данаилова, Член на състав

Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав за основателност на жалбата срещу действията по насочване на изпълнението срещу недвижим имот, собственост на длъжника поради неговата несеквестируемост.

Считам, че имотът е секвестируем, тъй като длъжникът притежава идеални части от друг жилищен имот, наред с имота, върху който е насочено изпълнението.

По смисъла на чл.444, т.7 ГПК несеквестириуемо е единственото жилище на длъжника, като нормите за жилищна нужда са приложими не при определяне на това кое жилище е секвестириуемо или не, а при решаване на въпроса дали от единственото жилище на длъжника, което по принцип е несеквестируемо, не може да се обособи все пак част, която да бъде продадена, т.е. жилищните нужди по Наредбата са определени във връзка с установяване на случаи на изключение от несеквестируемостта. Съответно под единствено жилище следва да се разбира не само изключително право на собственост върху жилище, но и притежаването на идеални части от такова, 2 по аргумент от по-силното основание, тъй като в противен случай притежаваните в съсобственост жилища биха били винаги секвестириуеми.

Следователно щом притежава в съсобственост жилищни имоти, длъжникът може да се ползва от защитата на несеквестируемостта само по отношение на един от тях, като по аргумент от чл.444, т.7 ГПК е без значение дали живее в този имот, съответно е без значение каква е притежаваната от него квота в съсобствеността, съответно площта на имота, по вече изложените съображения, че жилищната норма касае отпадането на несеквестируемостта, следователно съдебният изпълнител е можел да насочи изпълнението към единия от двата имота, както е и сторил.

По изложените съображения считам, че жалбата следваше да се остави без уважение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3