Решение № 19139 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19139 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110144869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА, ЕИК *********7, срещу ДРУЖЕСТВО“, ЕИК *********5, с което са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата в размер на 523,69 лева, представляваща остатък от изплатено обезщетение за причинените имуществени вреди по лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *********, причинени вследствие настъпило ПТП на 30.04.2023 г. с лек автомбол „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2025 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 118,77 лева, представляваща мораторна лихва върху твърдяното притезание за периода от 11.01.2024 г. до 29.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 30.04.2023 г. около 14:45 ч. в гр. София настъпило ПТП между лек автомобил модел „Опел Астра“ с рег. № ********* и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********. МПС с марка „Фолксваген Поло“, управляван от Илиян Б., който предизвикал виновно процесното ПТП, удряйки паркирания на УЛИЦА автомобил „Опел Астра“, собственост на А. Г.. Ищецът твърди, че виновният водач не съобразил извършените от него маневри. Съставен бил протокол за ПТП № 1753324/30.04.2024 г. Навежда доводи, че между него и увреденото лице съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0306Х0724070 и период на застрахователно покритие 16.05.2022-15.05.2023 г. и с обект процесния автомобил – „Опел Астра“. Ищецът излага доводи, че МПС „Фолксваген Поло“ бил обект на застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на валидност 13.05.202212.05.2023 г.

Твърди се, че увреденият водач заявил застрахователна претенция за изплащане на 1 обезщетение по имуществената застраховка. В тази връзка била образувана преписка по опис на щета № 10023030110750. Бил съставен опис на щетите, а след разглобяването на автомобила били извършени още няколко огледа. Бил извършен ремонт в доверен сервиз ФИРМА, като частите, подлежащи на подмяна, били закупени от ФИРМА За репарирането на щетите била издадена фактура № 23241/22.11.2023 г. от страна на ФИРМА за сума в размер на 676,38 лева, както и фактура № 75681/04.08.2023 г. от страна на ФИРМАза сума в размер на 386 лева. Ищецът твърди, че общата стойност на разходите била 1062,38 лева, които той изплатил на 07.09.2023 г. и на 30.11.2023 г. Отбелязва, че изпратил на ответното застрахователно дружество уведомление за щетите и заплатеното обезщетение, което било получено от „ЗАД ДРУЖЕСТВО на 11.12.2023 г. Излага, че претенцията била удовлетворена частично, като на 18.01.2024 г. ответникът заплатил на ищцовото дружество сума на стойност от 538,69 лева. Посочва, че 30-дневният срок за изплащане на задължението бил изтекъл на 10.01.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и поведението на управляващия застрахования при ответника автомобил. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат се доводи, че водачът на увредения автомобил е нарушил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Признава факта, че е заплатил извънсъдебно половината от претендираното обезщетение в размер на 538,69 лева.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с обект лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, както и факта на плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на увреденото лице.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 523,69 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 30.04.2023 г., както и както и сумата от 118,77 лева, представляваща мораторна лихва върху твърдяното притезание за периода от 11.01.2024 г. до 29.08.2025 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно 2 правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно навлизане на ищеца в чуждата лента за движение.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД, съответно и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Настоящият състав на съда с доклада по делото е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) Към датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на л.а. марка „Опел Астра“ с рег. № *********; 2) Към датата на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а марка „Фолксваген Поло“ с рег. № ********; 3) Ищецът изплатил застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 1 062,38 лева в т.ч. направил разходи в размер на 15лв. за ликвидационната преписка. 4) Ответникът е погасил извънсъдебно част от претендираното вземане в размер на 538,69 лв., включваща и 15 лв. ликвидационни разноски.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, включително приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) и събраните гласни доказателства, съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило на 30.04.2023 г. около 13:30 часа в гр. София. Водачът на МПС „Фолксваген Поло“, рег. № ********, се е движел по УЛИЦА с посока от бул. „БУЛЕВАРД“ към бул. „УЛИЦА. На кръстовището с ул.

3

„УЛИЦАа“, водачът не пропуснал и реализирал ПТП с навлизащия отдясно в кръстовището МПС № 2 (с рег. № *********). Вследствие на удара между двете превозни средства, МПС № 2 е продължило своето движение и е настъпило съприкосновение с паркирания лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *********.

По делото е разпитан като свидетел И. Б. Б., управлявал л.а. „Фолксваген Поло“.

Свидетелят излага показания, че при навлизане в кръстовището на УЛИЦА е имало кофи, ограничаващи видимостта, поради което е видял късно дясностоящия автомобил (МПС 2) и е последвал удар. Свидетелят потвърждава, че след удара е била ударена и друга, паркирана кола („Опел Астра“).

Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице като обективно, изчерпателно и правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал. Изводите на експерта се подкрепят и от събраните гласни доказателствени средства и приложения по делото протокол за ПТП. Причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, който не е пропуснал навлизащия отдясно в кръстовището автомобил (МПС 2). Противоправното поведение на виновния водач се изразява в отнемане на предимство, което е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до настъпването на процесните вреди върху паркирания автомобил „Опел Астра“.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събрания и цитиран по-горе доказателствен материал съвкупно и еднопосочно се установява механизма на ПТП, описан в исковата молба, така и причинените вреди и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за 4 заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.