Решение № 70 от 08.04.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Сандански, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100846 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от В. Й. М. от гр. Сандански против „Стик Кредит” ОД, със седалище и адрес на управление в гр. София.

Ищцата сочи, че на 07.06.2021 г. между нея и ответника е бил сключен договор за потребителски заем, по силата на който й е бил предоставен заем в размер на 600 лева със срок на погасяване 30 дни. Посочва, че съгласно уговореното в договора е следвало да осигури обезпечение – гарант – отговарящ на условията, посочени в общите условия към договора, или банкова гаранция в полза на кредитора. Посочва, че съгласно уговореното в чл. 23 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение дължала неустойка в размер на 0,9 % от стойността на заема, която се равнявала на 162 лева. Ищцата посочва, че в срока на договора заплатила дължимата сума, включително и неустойката. Ищцата твърди, че клаузата в чл. 23 от договора, с което е уговорено задължението й за неустойка, е нищожна поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и че е неравноправна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Посочва, че заплащайки сумата от 162 лева въз основа на нищожна клауза, я е платила без основание, поради което твърди, че ответникът следва да я върне, тъй като се е обогатил за нейна сметка.

Иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата в чл. 23 от 1 процесния договор за паричен заем, с която е задължена да заплати на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие със закона, с добрите нрави и заобикаляне на закона и като неравноправна. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 50 лева, предявена частично от сумата от 162 лева, недължимо платени като неустойка, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяването на исковете до окончателното й изплащане.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че сключеният договор е действителен, включително и клаузата на чл. 23 за неустойка, посочва, че неустойка не е начислявана и не е събирана.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете. Ответникът поддържа оспорването на исковете.

В съдебно заседание е допуснато изменение в петитума на втория иск връщане на платена сума без основание, след което се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 54 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2021 год. между ищцата В. Й. М., като потребител и пълномощник на „Стик Кредит“ АД, като кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 701563. Съгласно уговореното в договора на М. е бил предоставен заем под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит от 600 лева, представляващ максималния размер на главницата, която можело да бъде усвоена по време на действието на договора. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, условието за усвояване на първия транш е било подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на договора, а съгласно следваща клауза на алинея 4 от договора, условие за усвояване на всеки следващ транш е било пълното погасяване на задълженията по предходните траншове; подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на анекс към договора. В чл. 1, ал. 5 и ал. 6 от договора било посочено, че лихвеният процент по кредита възлизал на 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) на 42, 58%. Съгласно чл. 1, ал. 7, общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора възлизала на 618 лева. Срокът за погасяване на първия транш е бил договорен на 30 дни – чл. 1, ал. 8 от договора. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 9, размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски били посочени в Приложение № 2 към договора – погасителен план и за всеки транш се съставял нов погасителен план. В чл. 1, ал. 11 било договорено предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Условията за предоставяне на обезпечението били договорени в клаузата на чл. 13, съгласно която в случай, че страните са договорили обезпечения, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да: - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички 2 задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или – предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията, посочени в ОУ на договора, неразделна част от него и се одобрявали от кредитора единствено по негова преценка. В чл.19 било договорено, че кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на трето лице, а потребителят има право да направи спрямо третото лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задълженията по чл. 19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорната неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. В следващите клаузи на алинея втора и трета, страните са се уговорили, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по- горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължала само за периода, през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението бъде прекратено.

В клаузата на чл. 46, ал. 1 от ОУ на договора, неразделна част от него съгласно чл. 2, ал.

1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договореното обезпечение, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

От приложение № 2 към договора, представляващо погасителния план за първия транш на кредитната линия се установява, че падежа на първата вноска е бил на 08.06.2021 год., размерът на главницата 600 лева, лихвата за този първи период в размер на 18 лева или обща сума за погасяване 618 лева. В погасителния план е била включена и неустойка в размер на 162 лева и така общата сума за погасяване възлизала на 780 лева. В погасителния план изрично е допълнено със знак от една звезда, че посочената в плана неустойка от 162 лева се дължи от заемателя в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не предостави к гаранция, респ. поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и се 3 начислява ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита.

От разписка за извършено плащане е видно, че през системата на „Изи Пей“ АД кредиторът е наредил на 08.06.2021 год. заплащането на В. М. на сумата от 600 лева по гореописания договор № 701563.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че след усвояването на първия транш от 600 лева, на 18.06.2021 год. ищцата е погасила по договора сума в размер на 660 лева, с която са погасени главницата от 600 лева, 6 лева за лихви и 54 лева за неустойки.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

По иска за нищожна клауза:

Искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен:

Договорът за кредит, предмет на настоящото дело, попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата в случая е сключила договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищцата навежда три основания за нищожност на клаузата: противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11 от ЗПК, чл. 19 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Съгласно съдебна практика при разглеждане на основанията за нищожност на сделката, съдът следва първо да разгледа най- тежкия порок, който води до нищожност от посочените от страната, в случая нищожност поради противоречие със закона съгласно чл.

26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Съдът намира, че клаузата на чл. 23 от договора противоречи на закона. Тя противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като клаузата е неразбираема. Съгласно цитираната разпоредба договорът за потребителски кредит са изготвя на разбираем език. От анализа на атакуваната клауза на чл. 23 от договора е видно, че в нея съществува противоречие. От една страна, страните са уговорили заплащането на неустойка при неизпълнение от страна на потребителя на задължението му по чл. 19, като този текст от договора е изписан четири пъти в клаузата на чл. 23, а от своя страна чл. 19 не предвижда никакви задължения за потребителя. От друга страна в текста на клаузата на чл. 23 се посочва, че неустойката се дължи за непредставено договорено обезпечение. Съдът намира атакуваната клауза за неразбираема за потребителя, за когото остава неясно в крайна сметка за неизпълнение на задължението по чл. 13 от договора ли се дължи неустойката или за това по чл. 19 или за друго. За потребителя по договора за потребителски кредит като по- слабата страна по договора и без специални знания за тълкуване на договорите, клаузите на договора следва 4 да бъдат ясни, разбираеми, без двусмислици и противоречия. В случая това не е така, поради което съдът приема, че клаузата на чл. 23 от договора противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗПК и като такава се явява нищожна.

Следователно, предявеният от кредитополучателката М. иск за прогласяване на тази клауза за нищожна се явява основателен, поради което следва да се уважи и клаузата следва да се обяви за нищожна.

Предвид изложеното съдът намира предявеният от ищцата иск за обявяване на тази клауза в договора за нищожна поради противоречие със закона за основателен и не пристъпва към обсъждане на останалите основания за нищожност, посочени в исковата молба.