Определение № 161 от 18.10.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 18.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20242001000159 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 396 от Гражданския процесуален кодекс.

Предмет на търговско дело № 20242100900217 по описа за 2024 г. на Бургаския окръжен съд е предявен от „А. В.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** против „И. и л. п. Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ***, ет. 3, стая 318 иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 212000 лева, представляваща двойният размер на получен задатък по сключен на 04.12.2023 г. предварителен договор за продажба на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** с площ 13556 кв. м. в гр. Бургас, Промишлена зона – Север.

С Определение № 856 от 20.09.2024 г. окръжният съд е отказал да допусне обезпечение на иска чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответното дружество в Република България.

Ищецът „А. В.“ ЕООД е подал частна жалба, с която желае отмяната на това определение като неправилно.

Развил е доводи, че съдът е навлязъл по съществото на спора, като е изложил съображения, че в договора липса задатъчна клауза. Ищецът счита, че са налице условията по чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечение на претенцията му.

Бургаският апелативен съд намира, че жалбата е допустима. Тя е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК и е насочена против акт, подлежащ на въззивен контрол.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 391 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако (1) искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или (2) бъде представена парична гаранция в определен от съда размер.

Настоящият състав приема, че не са налице визираните по-горе предпоставки.

Предявеният иск по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД е за връщане в двоен размер на платен от ищеца като задатък аванс от 106000 лева по предварителен договор от 04.12.2023 г. за продажба на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** с площ 13556 кв. м. в гр. Бургас, Промишлена зона – Север.

На този етап от процеса обаче не са налице данни, че страните са придали на платения аванс обезщетителна функция на задатък, подлежащ на връщане в двоен размер при виновно неизпълнение на задълженията на ответника.

От друга страна, видно от данните в търговския регистър, включително и от информацията по последно обявения финансов отчет за 2023 г., ответникът „И. и л. п. - Бургас“ АД е дружество със солиден капитал 27 945 700 лева, чието имущество включва недвижими имоти на значителна стойност.

При тези данни не може да се говори за адекватност на исканата обезпечителна мярка, изразяваща се в запор върху всички банкови сметки в страната. Допускането й би затормозило излишно участието на този търговец в оборота, което не може да бъде цел на дирената защита.

По тази съображения молбата за допускане на обезпечение се явява неоснователна. Ето защо определението за отхвърлянето й следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 856 от 20.09.2024 г. по търговско 2 дело № 20242100900217 по описа за 2024 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3