Решение № 2334 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2334 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20231100504603 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Л. Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против отказът на ЧСИ Р.А. с рег. №848, съгласно регистъра на КЧСИ, да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20178480401421.

Жалбоподателят оспорва обжалваният отказ, като сочи, че той е немотивиран, а наред с това длъжникът от 2018г. до момента не е била уведомявана за предприемани изпълнителни действия.

От страна на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД е подадено писмено възражение срещу жалбата, в което се сочи, че първоначалният длъжник С.С. е починал в хода на изпълнителния процес, поради което взискателят е поискал от ЧСИ да се снабди с удостоверение за наследници и установените такива да бъдат конституирани. При това положение, от смъртта на длъжника до конституирането на неговите наследници като длъжници, срокът за настъпване на перемпцията не тече. По тези съображения счита жалбата за неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложила мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че взискателят регулярно 1 е искал извършването на действия по изпълнението, поради което перемпцията не е настъпила.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от заверено копие на изпълнително дело № 20178480401421 /2022г. по описа ЧСИ Р.А. с рег. №848 съгласно регистъра на КЧСИ, същото е образувано на 21.09.2017 г. по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.06.2012 г. от СРС срещу длъжника С.Д.С..

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на С.С., той е починал на 15.12.2018г.

Един от наследниците му е жалбоподателят Е. Д.. С Протокол от 24.03.2022г. ЧСИ е конституирала като длъжници в производството наследниците на С.С., а именно: Е. Д. и Д.С.. С молба от 15.06.2018г. взискателят „Еос М.“ ЕООД, което е придобило вземането въз основа на договор за цесия с първоначалния взискател, е поискало от ЧСИ да наложи запори и/или възбрани на установеното имущество на длъжника Стоянов.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.432, ал.1, т.3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл.229, ал.1, т. и т.3, а според чл.229, ал.1, т.2 ГПК, основание за спирането е смъртта на някоя от страните. Предвид изложеното се налага извода, че изпълнителното производство в периода от смъртта на длъжника С.С., настъпила на 15.12.2018г. до конституирането на наследниците му като длъжници на 24.03.2022г. е било спряно.

Спирането на изпълнителния процес в случая е настъпило по силата на закона, независимо от липсата на нарочен акт на ЧСИ в този смисъл, тъй като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото спиране, когато установи това обстоятелство. В периода на спиране на производството неизвършването на изпълнителни действия не 2 може да се вмени в тежест на взискателя, доколкото спирането е по силата на закона, а не по негово искане и е налице обективна пречка за провеждане на изпълнението. Докато изпълнителното производство е спряно, спират да текат всички срокове, като не може да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на взискателя, а извършените биха били недействителни.

В допълнение следва да се посочи и че течението на сроковете по изпълнителни дела е било спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.).

Предвид изложеното, съдът намира, че предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция не са настъпили и по тази причина ЧСИ правилно е отказала да го прекрати на това основание.

Мотивиран от горното, Софийският градски съд, ЧЖ, І-К състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Л. Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против отказът на ЧСИ Р.А. с рег.

№848 съгласно регистъра на КЧСИ да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20178480401421, обективиран в Разпореждане от 06.03.2023г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3