Протокол № 386 от 18.12.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 386 гр. Варна, 13.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Н. Л. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600370 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Осъденото лице Г. С. Г., редовно призован, води се от органите на Съдебна охрана, явява се лично, представлява се от адв. Р. Ж. П. о т АК – Варна, редовно упълномощен в рамките на производството по възобновяване.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

АДВ. Ж. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ – Да се разгледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.

Ж. – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам така обективираното искане.

1

Видно е в чисто процедурно отношение, че моят подзащитен сам на два пъти е правил опити да стигне до съд с оглед възобновяване, но така или иначе той не е оправил нередностите в своите искания. Запознавайки се с делото аз намирам, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5, а именно съществено процесуално нарушение. В този смисъл това искане според мен не е самоцелно, а искам да го представя в контекста на Европейската практика за правото на всеки един за справедлив процес. Самото дело се е развило без защитник така, както е отбелязано самият подсъдим не е поискал да има защитник, но друг е въпросът доколко той е могъл да осъществява функцията по защита въобще в един наказателен процес. Оставям настрана лична защита и собствени възприятия. В тази връзка е налице препоръка на Европейската комисия от 27.11.23 г. относно процесуалните гаранции за уязвими лица.

Считам, че тук основният въпрос би следвало да се даде доколко Г. С. Г. е уязвимо лице при положение, че същият, както е видно от материалите по делото страда от множество заболявания, тоест налице са диагнози F20 „Параноидна шизофрения“, F-23.1 – Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, с психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества и в този смисъл дисоциално /социопатно/ личностово разстройство.

Назначените експертизи говорят за това доколко Г. е можел да ръководи и да разбира извършеното от него, но никъде и до този момент никой не може да даде отговор доколко той може сам да осъществява правото си на защита.

Именно тази препоръка на Европейската комисия относно уязвимите лица макар и изключително бедно застъпена в нашето законодателство и крайно неприлагано особено на фазата на досъдебното производство, където множество лица се отказват умишлено от квалифицирана адвокатска защита, а именно задължението на органите да преценят доколко това лице въобще е годно да се защитава само и дали този отказ, и то както е написано, това лице не е в състояние да следва производството, то следва да не може да има право да се откаже от адвокат. Именно използвайки този извънреден способ по проверка на една влязла в сила присъда и в този смисъл за един стабилитет аз считам, че цялото съдебно производство така, както е конструирано по отношение на Г. основният въпрос е доколко този процес воден срещу него е справедлив тъй като виждаме, че естествено равнопоставено функцията по обвинението, функцията по защитата не се е развила така, като би следвало да бъде развита при един справедлив и законосъобразен процес.

Както съм отбелязал в искането в мотивите си първоинстанционният съд сравнително подробно е описал фактическата обстановка, но никъде не е дал отговор именно на този въпрос, който поставям пред Вас. Да, факт е че Г. Г. се е отказал от защита. Факт е, че тя не е задължителна във всеки един случай, но тук възниква един много сериозен въпрос доколкото, аз не считам, че затворът би трябвало да се превръща в лечебно заведение именно и в този смисъл при едни лица защитавайки се сами макар да отричат органът, който би следвало да проведе един законосъобразен процес би следвало да назначи защитник. В 2 този смисъл в целия низ на доказателствения материал е видно, че цялата обвинителна теза се крепи на показания на едни също така лица, които не ги квалифицирам като уязвими, но които имат интерес делото да се развие в тази проекция, в която в крайна сметка е завършило със съдебен акт именно да бъде осъден Г. С. Г..

Втората инстанция, за разлика от първата въобще не коментира факта, че Г. С. Г. е бил защитаван или не е бил защитаван. В този смисъл лично според мен в целия низ от доказателствен материал липсва една празнина, която пак казвам поставена в контекста на Европейската практика и практиката въобще, нали защото аз вярвам във Вашата инстанция като основна в Апелативния район Варна, доколко не се появява някаква празнина в законодателството и доколко би следвало ръководно решаващия орган на съответната инстанция в един бърз прочит да установи дали лицето действително, макар и да отказва адвокат, има това право с оглед въобще на спазване на основния принцип на правото, именно законосъобразност и справедливост. Няма да се спирам тъй като Вие не сте инстанция по фактите и доказателствата, но самото дело е за 13 лева. Друг е въпросът практиката на така разпространените кутии за дарение, чия е собствеността, въобще и как е установена, и какво е количеството. Естествено при така развилия се процес тези неща за мен лично обосновават един акт, който макар и придобил стабилитет единствено на тази фаза с извънредния способ и на базата на Вашата компетентност моля да вземете Вашето становище. Благодаря.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Г. – Аз съм съгласен с казаното от адвоката ми.

Искам да добавя, че още в досъдебната фаза, ако погледнете делото, имам доказателство за твърдението си, на 19.12.2019 г. бях отвлечен от група полицаи, които ме закараха в РУ, тогава ме заплашваха, караха ме да признавам, но аз казах, че искам адвокат и да дам обяснения. Това беше първият и единствен път когато на мен ми беше позволено да дам обяснения в досъдебна фаза. Тези обяснения не са прикрепени по всяка вероятност в делото защото господата, моите извинения, са престъпници от Трето РУ Варна са ги премахнали от делото.

Придържам се към казаното от моя защитник, напълно съм съгласен с него. Все пак знам за чл. 127, т.5 от Конституцията на Р. България е потъпкана от прокуратурата на Варна и за това и се отказах от защитник защото смятах, че без нито едно доказателство изтъкнато от свидетелите, които видно, че лъжат и си сменят показанията във всеки един момент на досъдебната фаза и в самото съдебно заседание. Също така имам свидетел, който твърди същото, което и аз в тези показания на 19.12.19 г., но същият не е бил призован за разпит по никакъв начин. Абсолютно всички мои искания са били отхвърлени от съда и прокуратурата и по тази причина моля или да бъда оправдан, или да бъде отменен този незаконосъобразен акт срещу мен или да бъде върнато делото на досъдебна фаза в Трето РУ Варна като имам право да потърся 3 отговорност на всички като за начало по чл.7 от Конституцията на Р. България за психическия и емоционален тормоз, който ми е налаган. Поддържам становището и това бяха чл.121, т.1 и 2, чл.122, т.1, чл.127, т.1, 2 и 5, а да не говорим основните ми граждански права чл.5, т.1 и 2, чл. 6, т.1 и 2, чл.4, т.1 и 2, чл.26, т.1 и особено чл.30, т.1 и 4, чл.32, т.1 всичките от Конституцията на РБ. Конституцията по всякакъв начин е потъпкана и са нарушени всичките ми възможни права. Служителите от Трето РУ не ми дадоха да си дам обясненията дори. Нарушено ми е правото на защита в наказателния процес.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз при запознаване с материалите по делото считам, че основните доводи са липсата на осигурена адвокатска защита пред първата инстанция. Тук в съдебно заседание от самото осъдено лице се навеждат доводи за липа на достатъчно доказателства, но аз ще се огранича със становището по отношение на защитата, която не е била осигурена според процесуалния представител на осъденото лице.

Считам, че първоинстанционният съд, при констатирани от него в поредното съдебно заседание нюанси в поведението на подсъдимият е назначил СПЕ, същата надълго и нашироко е дала своето заключение, в което е посочил, че осъденото лице не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата психоза, има някакви поведенчески разстройства, които са се дължали на употреба на наркотични вещества, но в крайна сметка СПЕ е заключила, че психичното му състояние към момента на производството му е давало възможност да дава достоверни обяснения от значение за производството, както и да носи наказателна отговорност и да се защитава сам - не страда от психично заболяване и не е изпадал в някакви разстройства на съзнанието. Тоест към този момент безспорно със СПЕ е установено, че същият може да носи наказателна отговорност. В чл.94 са посочени основанията за задължително участие на защитник и в случая не са изпълнени основанията на т.2, а именно той да страда от психически недостатък, който му пречи да се защитава сам с оглед становището на вещите лица.

Всички други доводи по отношение на събраните доказателства аз считам, че съдилищата са обсъдили в своите актове. Както виждате и в момента той може да дава обяснения по зададените му въпроси и излага своята версия за това, което се е случило с него.

По отношение на липсата на защитник, видно е че на втората инстанция той е бил защитаван от процесуален представител и считам, че с оглед всички изложени от мен обстоятелства искането за възобновяване не е основателно и не следва да бъде уважавано.

ПОСЛЕДНА ДУМА:

Осъденото лице Г. – Искам или да бъда оправдан, или делото да бъде върнато на досъдебна фаза и да се проведе истинско разследване като се спазят всички процедури по Конституцията, НК и НПК, и да се търси 4 обективната истина.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5