Определение № 705 от 21.09.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. С., 20.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500523 по описа за 2023 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „П.И.Б.“ АД против разпореждане № 385/05.07.2023 год. по гр.д. № 652/2022 год. по описа на РС-Ихтиман, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на държавна такса в размер на 314,52 лева, внесена с платежно нареждане от 29.05.2023 год.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По заявление, подадено от „П.И.Б.“ АД на 28.05.2021 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу И. Й. Т. е образувано ч.гр.д. № 483/2021 год. по описа на ИРС, като със заповед № 39/03.06.2021 год. длъжникът е осъден да заплати на „ПИБ“ АД сумата 10 000 лева – главница въз основа на договор за издаване на револвираща кредитна карта и предоставяне на овърдрафт от 03.09.2007 год., сумата 5 643,78 лева – договорна лихва за периода 26.05.2018 год. – 19.05.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2021 год. до окончателното изплащане, държавна такса в размер на 314,52 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Видно от представеното със заявлението платежно нареждане от 28.05.2021 год., заявителят е внесъл държавна такса за заповедното производство в размер на 314,52 лева. Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, погрешно приложено по друго дело /ч.гр.д. № 505/2022 год. на СОС/. С определение № 242/16.06.2022 год. съдът на основание чл. 420 от ГПК е спрял допуснатото незабавно изпълнение на заповедта от 03.06.2021 год. С разпореждане № 369/16.06.2022 год. съдът е указал на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя, че с оглед подаденото в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК следва в едномесечен срок да предяви установителен иск за 1 вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, като в същия срок представи доказателства за това в съда. Съобщението за разпореждането на съда е връчено на заявителя на 07.07.2022 год. Исковата молба е подадена в законоустановения срок, като заявителят е уведомил своевременно за това ИРС с молба вх. № 3052/14.07.2022 год. Поради това, че тази молба отново погрешно е била приложена по ч.гр.д. № 505/2022 год. по описа на СОС /видно от нарочното отбелязване на това обстоятелство от съдебния деловодител на ИРС/, с определение № 415 от 16.09.2022 год. съдът, на когото исковата молба не е била докладвана своевременно, е обезсилил изцяло издадената по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение от 03.06.2021 год. по ч.гр.д. № 483/2021 год. по описа на ИРС, както и издадения изпълнителен лист, като е прекратил заповедното производство.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила. По подадената искова молба, с която са предявени исковете по чл. 422 от ГПК, е образувано гр.д. № 652/2022 год. по описа на ИРС.

С разпореждане от 23.11.2022 год. съдът е указал на ищеца да уточни какъв е правния интерес от предявените установителни искове, предвид обстоятелството, че заповедното производство е прекратено, а заповедта за незабавно изпълнение е обезсилена, както и да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ИРС в размер на 314,52 лева. С молба от 21.12.2022 год. ищецът е представил платежно нареждане от същата дата, с което е внесъл по сметка на съда сумата 314,52 лева. С определение № 19/08.01.2023 год. съдът е прекратил исковото производство и е върнал исковата молба, поради липса на правен интерес за ищеца от предявените установителни искове. С определение № 258/22.03.2023 год. по ч.гр.д. № 172/2023 год. по описа на СОС е отменено определението от 08.01.2023 год. на ИРС и делото е върнато на районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания до ищеца за възможността да премине от установителен към осъдителен иск за вземането си. С разпореждане № 224/07.04.2023 год. ИРС е оставил повторно исковата молба без движение с указания до ищеца съобразно отменителното определение на СОС, като ищецът е задължен да довнесе и държавна такса в размер на 314,52 лева. Съобщението с указанията е получено от ищеца на 03.05.2023 год. С молба от 05.05.2023 год. ищецът е посочил, че е изпълнил дадените указания, и е представил като доказателство платежното нареждане от 21.12.2022 год. за доплатена държавна такса в размер на 314,52 лева /същото платежно нареждане вече е било представено с молбата на ищеца от 21.12.2022 год./. С разпореждане от 10.05.2023 год. съдът повторно е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни дали изменя исковете си в осъдителни. В предоставения срок ищецът не е подал молба в изпълнение на дадените указания, поради което с определение от 06.06.2023 год. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 23.06.2023 год. ищецът е поискал възстановяване в полза на банката на сумата 314,52 лева, внесена с платежно нареждане от 29.05.2023 год. От приложеното платежно нареждане е видно, че ищецът е превел по сметка на ИРС сумата 314,52 лева, а като основание за плащането е посочено – държавна такса по гр.д. № 652/2022 год. на ИРС. С обжалваното разпореждане молбата е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от 2 правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок страна и е допустима. от активно легитимирана

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Видно от представеното със заявлението платежно нареждане от 28.05.2021 год., заявителят е внесъл в пълен размер дължимата държавна такса за заповедното производство в размер на 314,52 лева /приложено на л. 8 по ч.гр.д. № 483/2021 год. по описа на ИРС/.

След образуване на исковото производство, въз основа на дадените от съда указания с разпореждането от 23.11.2022 год. ищецът е довнесъл дължимата за исковото производство държавна такса в размер също на 314,52 лева /платежно нареждане от 21.12.2022 год., приложено на л. 44 по гр.д. № 652/2022 год. по описа на ИРС/. Видно от приложеното с молбата на ищеца от 23.06.2023 год. платежно нареждане, на 29.05.2023 год. ищецът е внесъл трети път държавна такса в размер на 314,52 лева на същото основание – държавна такса за образуваното исково производство за вземанията по гр.д. № 652/2022 год. срещу И.

Т.. В случая определението от 22.03.2023 год. по ч.гр.д. № 172/2023 год. на СОС не е основание за внасяне на такава държавна такса. Предмет на производството пред СОС е било определението на районния съд, с което е върната исковата молба на ищеца, поради липса на правен интерес от воденето на установителни искове за вземанията по обезсилената заповед за изпълнение. Окръжният съд не е дал указания за довнасяне на държавна такса в определен размер, а е отменил обжалваното определение и е върнал делото на районния съд с указания да даде възможност на ищеца да уточни дали преминава към осъдителни искове и ако е така – да продължи съдопроизводствените действия, като при необходимост бъде довнесена и дължимата държавна такса. Преценката за това дължимо ли е заплащането на допълнителна държавна такса и в какъв размер е следвало да направи именно районният съд. Последният неправилно не е взел предвид обстоятелството, че дължимата държавна такса е била довнесена от ищеца още с молбата от 21.12.2022 год. в изпълнение на дадените указания с разпореждането на ИРС от 23.11.2022 год. Вместо да констатира, че държавната такса е внесена в пълния дължим размер, с разпореждане № 224/07.04.2023 год. ИРС е оставил повторно исковата молба без движение с указания до ищеца да довнесе за трети път държавна такса в размер на 314,52 лева. Видно от представеното с молбата от 23.06.2023 год. платежно нареждане от 29.05.2023 год., ищецът е довнесъл без основание отново сумата 314,52 лева – държавна такса по същото дело, която е недължимо платена и подлежи на възстановяване.

Тъй като крайният извод на настоящата инстанция не съвпада с този на районния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, въз основа на които да се възстанови на частния жалбоподател недължимо платената държавна такса.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 385/05.07.2023 год. по гр.д. № 652/2022 год. по описа на РС-Ихтиман, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ в полза на „П.И.Б.“ АД, гр. С., недължимо платената държавна такса в размер на 314,52 лева, внесена в полза на ИРС с платежно нареждане от 29.05.2023 год. по гр.д. № 652/2022 год. по описа на Районен съд-Ихтиман.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4