Определение № 1394 от 16.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 766/2023
- Вид
- Определение № 1394
- Подписан
- 16.11.2023
- В сила
- 16.11.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1394 гр. Стара Загора, 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500766 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители А.В.Д. – главен изпълнителен директор, и М.М. – изпълнителен директор, действащи заедно чрез адв. Х.М., против разпореждане № 5490/19.09.2023 г. по ч.гр.д. № 2658 /2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземанията съответно за 204,55 лв. - неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и устройство при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и 53,53 лв. – мораторна лихва от 02.11.2020 до 01.06.2023 г., и законната лихва върху неустойката за периода от подаване на заявлението в съда до изплащането й.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и претендира за отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези вземания и да се присъдят разноските в заповедното производство в пълен размер.
След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № 2658/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било образувано по заявление на „А.Б.” ЕАД - гр.С. срещу С. Л. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 509,58 лв.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за електронни 1 съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.
Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което същият дължал неустойки по прекратените по негова вина договори и обезщетение за обработка и такса за събиране на просрочени задължения.
В конкретният случай поради неизпълнението на задълженията си по договорите С. Л. М. дължала неустойки в общ размер от 204,55 лв., от които 44,97 лв., представляваща сбора от три стандартни месечни вноски по договора за мобилни услуги; 63,42 лв., представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса и 94,16 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че неустойката е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, с оглед на това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за това вземане, както и за акцесорните вземания за мораторна лихва върху неустойката и законната лихва за забава.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
По отношение на претендираната неустойка следва да се има предвид следното:
Целта на тази неустойка е да обезпечи изпълнението на паричните задължения на абоната за срока на договора за електронни съобщителни услуги, и да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му по негова вина.
Прекратяването на абонамента по договора за услуги по вина на абоната представлява основание за възникване на няколко негови задължения – предвидено е последният да дължи неустойка, в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, но не за повече от три месеца в случаите, когато абонатът е физическо лице, неустойки за възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове за услуги и отстъпките от пазарните цени на закупените на изплащане устройства, съответстваща на оставащия 2 срок на ползване по съответния абонамент.
В случая се касае не за няколко, а за една договорна неустойка, която включва няколко компонента, и която е уговорена като неустойка за вреди от неизпълнение на развален по вина на потребителя договор за електронни съобщителни услуги.
Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част. /ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС т.3/
Процесната неустойка е предвидена за всички уредени в общите условия хипотези на прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от оператора поради неизпълнение от страна на абоната/потребителя, като конкретният вид на неизпълнението е без значение, а начинът на уговарянето й обуславя извод, че същата е компенсаторна по своя характер, т.к. целта й е да осигури на оператора получаването на парична облага за остатъка от срока на договора след развалянето му.
В случая основанието за предсрочното прекратяване на договора е забавеното изпълнение на задължението на абоната/потребителя за плащане на предоставените му услуги, а претърпените от кредитора вреди от това неизпълнение, за което той има право на обезщетение по чл.88, ал.1 и чл.82 от ЗЗД, следва да са в причинна връзка със забавата, респ. предвидената неустойка за обезпечаването и обезщетяването им следва да бъде мораторна по своя характер.
Тя обаче не е такава, а напротив дава право на оператора на електронни съобщителни услуги да получи по разваления от него договор имуществена облага в по-голям размер от този, който би получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна престация.
В частта й, в която неустойката се претендира като възстановяване на част от стойността на отстъпките от пазарните цени на закупените на изплащане устройства, тази клауза урежда вземането без да държи сметка за съществуващото самостоятелно правоотношение между страните, възникващо по повод продажбата на изплащане на съответното устройство.
В случая операторът може да развали договора за продажба на изплащане и при неизпълнение на договора за електронни съобщителни услуги, по който той и потребителят са страни, дори и по договора за продажба на изплащане последният да изпълнява точно.
В самият договор за продажба на изплащане, раздел V – отговорности и неустойки, липсва уговорена между страните такава неустойка, която да произтича от неизпълнение на задълженията на потребителя по този договор.
Предвидено е сключването на договора за продажба на изплащане да е обусловено от наличието на сключен между страните договор за електронни 3 съобщителни услуги, като прекратяването на договора за услуги води до прекратяване и на договора за продажба на изплащане, при уговорените в него условия, а именно потребителят дължи да заплати сумата, дължима до края на срока на договора, съгласно погасителния план заедно с включената лихва.
Интересът на продавача е гарантиран посредством уговорката разсрочените части от преференциалната цена на устройството да се изплащат ведно с лихва, която по съществото си представлява договорно възнаграждение, като дори и при прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя по договора за услуги, той ще дължи такова договорно възнаграждение до края на срока на договора за продажба на изплащане.
По този начин едно и също неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя представлява едновременно основание за дължимост на неустойка, произтичаща от договора за мобилни услуги, и основание за дължимост на обезщетение в размер на договорната лихва върху продажната цена, произтичащо от договора за продажба на изплащане.
Поради изложените съображения въззивният съд намира, че целта на уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от оператора поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, изразяващо се забава за плащането на дължимите от абоната/потребителя суми, което е продължило повече от 124 дни, която неустойка е в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, но не за повече от три месеца, и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и отстъпките от пазарните цени на закупените на изплащане устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а това я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Клаузата е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, т.к. на първо място не е съобразена по никакъв начин с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а на следващо място - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при развалянето му.
Тъй като не съществува главно задължение, няма как да възникнат и акцесорните задължения за обезщетение за забавеното му изпълнение.
По изложените мотиви въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с чл.271, ал.1, пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5490/19.09.2023 г. по
2658/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ч.гр.д. №
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5