Решение № 25 от 20.02.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 20.02.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мариана

Кадиева и в присъствието на прокурор Г. от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №231 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Д.В.Т. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №137/08.10.2019 г., постановено по анд №206/2019 г. по описа на Районен съд - Момчилград.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, тъй като при постановяването му съдът не взел предвид, допуснатите в хода на административнонаказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон. В тази връзка излага съображения за ограничаване правото му на защита, поради наличната в НП неяснота на максимално разрешената скорост, която е следвало да спазва, както и на нарушената от него норма. Счита, че в случая не е спазена и разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, поради това, че АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел. Сочи също, че в случая не било установено по безспорен начин, кое е лицето, управлявало автомобила към момента на заснемането, както и че липсва снимка на местоположението на АТТС. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В подписано от пълномощник писмено становище, поддържа касационната жалба.

Ответникът по жалбата – началник група към ОДМВР-Кърджали, РУ-Кирково, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените от касатора пороци. Намира, че в хода на административнонаказателното производство са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. По тези съображения, предлага оспореното решение на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №206/2019 г. по описа на РС- Момчилград, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 19-0318-000220/11.07.2019 год., издадено от началник група към ОД

МВР Кърджали, РУ - Кирково, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Д.В.Т. от ***, е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За да постанови решението си районният съд е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 07.04.2019 год., около *** часа, на път трети клас № *** – на км.*** м, посока на движение от *** за ***, в населено място ***, в района на ***, управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо 2.0 ТД“ с рег.№ ***, със скорост 94 км/ч, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, с пътен знак В-26. Скоростта била засечена, фиксирана и заснета с мобилна система за видеонаблюдение и контрол TFR1-М 574, клип №***/*** год., тариран до 10 месец 2019 год. При извършената служебна проверка не констатирал допуснати съществени нарушения на установената процедура, при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Така постановеното решение е законосъобразно. Липсват касационни основания за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния или процесуалния закон. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно обжалваното НП. От кредитираните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. и У., които са единни и непротиворечиви, от приложените по делото писмени доказателства - АУАН, чиято доказателствена сила не е била оборена, справка за собственика на лек автомобил „Тойота Корола Версо 2.0 ТД“ с рег.№ ***; клип №***, от мобилна система за видеонаблюдение и контрол TFR1-М

574, радар №***, тариран до месец октомври 2019 г., е видно, че на визираната в НП дата, касаторът е осъществил описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като управлявал собственото си МПС със скорост 94 км/ч., при въведено с пътен знак В26, ограничение за населено място от 40 км/ч., като превишението, след отчитане на допустимата грешка, е с 51 км/ч. Правилно е определено и наказанието, съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, според който за превишаване на скоростта над 50 km/h, водачът се наказва с глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилното приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

Предвид описанието на извършеното деяние, съдържащо: дата, час, точното място на извършване на деянието, регистрираната от АТСС скорост, с която е управлявано процесното МПС – 94 км/ч, ограничението от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, както и снимка на горния пътен знак, не е налице ограничаване правото му на защита. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, според който АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, в случаите, в които липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Т.е, според последната разпоредба, само тогава, когато няма свидетели, присъствали при извършването или при установяването на нарушението, е необходимо актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели. Случаят не е такъв. АУАН е съставен в присъствието на свидетел при установяването на нарушението, видно от отразеното в него, потвърдено и от показанията на последния свидетел, както и на актосъставителя, и хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН е неприложима. Не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липсата на снимка на местоположението на използваното

АТТС, тъй като от съдържанието на съставения протокол по чл.10 от Наредба

№8121з-532/12.05.2015 г., се установява по несъмнен начин, както разстоянието от пътен знак В26, от което е измерена скоростта на автомобила - 300 м., така и посоката за задействане на АТСС.

Настоящата инстанция не възприема и доводите за неустановено авторство на деянието. В тази връзка, касаторът твърди, че по силата на договор за наем на процесното МПС, е предоставил ползването му на „САМПО“ ООД. Според чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото е безспорно, че Т. е собственик на МПС с рег.№ ***. Установи се също, че в хода на административнонаказателното производство касаторът е подал писмено възражение, съдържащо твърдение, че не е управлявал автомобила на датата, посочена в АУАН. Към възражението си обаче не е приложил никакви доказателства, обосноваващи горното твърдение, като договора от 04.01.2019 г., за наем на МПС, сключен между него и „САМПО“ ООД, е бил представен едва с жалбата срещу НП. Или, в хода на административнонаказателното производство и преди налагането на наказанието, твърдението е било голословно, поради което правилно не е било взето предвид при определяне на отговорното лице.

С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Описаното в АУАН и НП превишение на скоростта е в съответствие с показателите на радарното устройство, а наложеното наказание е съответно на установеното в чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. Правилно е и установеното от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Ето защо, настоящият състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.

63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №137/08.10.2019 г., постановено по анд №206/2019 г. по описа на Районен съд - Момчилград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.