Решение № 155 от 08.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. ХАСКОВО, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600354 по описа за 2025 година

С Присъда № 10/04.04.2025 год., постановена по НОХД № 589/2024 год. РСХарманли е признал подсъдимия И. В. Я. от гр. Х., с ЕГН ********** и снета по делото самоличност за виновен в това, че на 16.08.2024 г. в гр. Х., без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3 т. 1 от Наредбата, а именно: коноп / марихуана, канабис/, с нетно тегло 4,06 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент -тетрахидроканабинол 10,18% /тегловни проценти/ на стойност 121,80 лв. , поради което и на осн. чл. 354а ал. 3 т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две / години, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. В от ЗИНЗС е постановил да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, които е постановил да бъдат унищожени и е поставил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски за експертизи.

1

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Н. К., която моли същата да бъде отменена, поради незаконосъобразност на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че от събраните гласни доказателства, които били в разрез с разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т.3 и ал.2 НПК, както и от заключението на назначената физико-химическа експертиза, не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието.

В съдебно заседание пред въззивната инстнция поддържа жалбата и моли присъдата да бъде отменена, а делото – върнато на РС- Харманли.

В съдебно заседание подсъдимият Я. се придържа към жалбата на защитника.

В последната си дума моли наказанието да бъде намалено.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура–Хасково взема становище за неоснователност на подадената жалба за неоснователна, като счита ,че разпитаните свидетели, на които се е позовал първоинстанционният съд, нямат качеството на лицата, посочени в чл. 118, ал. 1 т. 3 и ал. 2 НПК, поради което присъдата се явявала правилна и законосъобразна, а отмереното наказание- справедливо.

Хасковският окръжен съд, като съобрази изложените доводи в подадената жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и при служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от надлежна страни, съответно защитник на подсъдимия и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

За да постанови присъдата си, Районен съд - Харманли е приел следната фактическа обстановка:

На 16.08.2024 год. свидетелите Д. и Н. - двамата полицейски служители, били на работа и като автопатрулен наряд 622 изпълнявали служебните си задължения.

Извършвали обход в гр. Х. със служебен патрулен автомобил, снабден с отличителни знаци.

Към 19:50 часа двамата полицейски служители видели подсъдимия Я., който управлявал велосипед и се движил по бул. „Б.“ в посока от паркинг Г. към центъра на гр. Х. Двамата свидетели подали звуков и светлинен сигнал, за да спрат за проверка подсъдимия, който не спрял, а продължил да управлява велосипеда си и изхвърлил от джоба си високорисковото наркотично вещество, което държал у себе си. След като го изхвърлил на около двадесет метра от мястото спрял, което било констатирано от свидетелите, след което единият останал при него, а другият се върнал назад и намерил плик с цилиндрична форма. Двамата запазили местопроизшествието и извикали оперативна група, както и свои колеги за съдействие.

2

На същата дата между 20:35 часа и 20:41 часа бил извършен оглед от разследващ полицай М. П., въз основа на което действие по разследването било образувано наказателното производство по ДП № 401/2024 година по описа на Районно управление „ Полиция“ - гр. Х.

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е описал идентична с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като е посочил, че тя се установява от събраните гласни доказателства - свидетелите Д. и Н., които не са оперативни работници, както и от показанията на свидетелите А. Д., З. Н., А.А., Д. Д., Г.Н. и Я.Г., които е възприел като ясни, безпротиворечиви, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци и е кредитирал експертните заключения на физико-химическата и дактилоскопни експертизи.

Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречия и оспорване на доказателствените материали, се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

В мотивите на първоинстанционния съд не е посочено приетите обстоятелства въз основа на кои конкретни доказателствени материали се считат за установени, тъй като съдът не е извършил съответен анализ и оценка на събраните доказателства. Дори и всички доказателства по делото да са еднопосочни, първоинстанционният съд най-малкото следва да посочи това, като задължителен елемент от мотивите към присъдата е извършването на индивидуален и съвкупен анализ и оценка на доказателствата и доказателствените средства, което в случая не е сторено. Именно в мотивите се изразява вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата.

При постановяване на присъдата, районният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон.

При индивидуализация на наказанието съдът е наложил същото при условията на чл. 54 НК и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е определил същото в размер на 2 години „лишаване от свобода“, като е посочил, че то е в предвидения минимум. За престъплението по чл. 354а ал. 3 т.1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и кумулативно глоба от 2000 лв. до 10 000лв., следователно наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито съдът не е изложил, респ. не е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“, предвид отсъствие на предпоставките по чл. 55 НК. Липсват каквито и да било съображения за определения срок на наказанието от 2 години „лишаване от свобода“, както и неналагане на предвиденото кумулативно наказание.

Констатираното противоречие и липса на мотиви в тази част, не дава възможност да се установи действителната воля на първостепенния съд.

3

Неизлагането на съображения от съда по отношение на посочените по-горе въпроси т. е. въпросите, които е длъжен да реши при постановяване на присъдата, посочвайки правните си съображения за взетото решение, които имат значение за приложението на закона и отговорността на подсъдимия, по същество представлява липса на мотиви за тези обстоятелства, което от своя страна води до нарушаване и ограничаване на правото на защита на подсъдимия, който следва да узнае защо е признат за виновен, на база на какви доказателства, на какво основание и защо е наложил съда именно посоченото в диспозитива на присъдата наказание. С неизлагането на мотиви по посочените въпроси, съдът е ограничил възможността на подсъдимия при обжалване на съдебния акт да посочат с какво са нарушени правата и законните им интереси, да мотивират доводите си за неправилното приложение на закона или за явна несправедливост на наложеното наказание.

Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

Следва да се отбележи и, че липсата на мотиви пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на обжалвания съдебен акт.

В този случай отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли се явява единствения механизъм за отстраняване на допуснатото съществено нарушение.

Предвид установеното съществено нарушение на процесуалните правила, не следва да се обсъждат и преценяват по същество доводите наведени в подадената жалба, както и останалите такива, посочени от страните в съдебно заседание пред въззивния съд.

Ето защо и на основание чл. 334, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, ХОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 10/04.04.2025 г., постановена по НОХД № 589/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд на стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5