Определение № 3847 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3847 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503291 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 577 от ГПК, образувано по частна жалба на Д.

Т. К., ЕГН - ********** / купувач по договора за продажба на наследство от 15.10.2025 г. / срещу Определение № 595 от 27.10.2025 г. на съдията по вписванията при РС – Пловдив, с което е постановен Отказ за вписване на Договор за продажба на наследство от 15.10.2025 г. с нотариално заверени на същата дата подписи от Нотариус Ваня Захариева, рег. № 640, представен по преписката с вх. рег. № 38 202/27.10.2025г..

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който да се разпореди на съдията по вписванията да извърши вписването на казания договор, като излага конкретни съображения.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, производството е едностранно охранително, поради което процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

За да откаже вписването съдията по вписванията е приел, че по арг. на чл. 212 ал. 3 от ЗЗД договорът за продажба на наследство се вписва само ако наследството включва недвижими имоти, а в приложените към молбата за вписване документи такива данни не се съдържат. Освен това, липсвала данъчна оценка – съгласно изискванията на чл. 264 ал. 1 изр. второ от ДОПК, а и за да се определи дължимата се за вписването такса.

Жалбоподателката поддържа, че с договор за продажба на наследство се прехвърлят съвкупност от права и задължения, които не е необходимо да се описват и индивидуализират в същия – в т.ч. и недвижимите имоти / чл. 6 ал. 2 б. „б „ от ПрВ/, нито да се представят данъчни оценки за тях, т.к. таксата за вписване не се определяла на база тези оценки. Чрез отказа си съдията по вписванията всъщност предявявал неправомерни изисквания страните да сключат нов договор, съдържащ описание на недвижимите имоти.

Жалбата е неоснователна.

1

Действително, договорът за продажба на наследство е двустранен и възвезден договор, с който се продавачът прехвърля наследствените си права и задължения, т.е. цялата съвкупност на наследството, а не отделни вещи, поради което и чл. 6 ал. 2 б. „б „ от ПрВ изрично предвижда, че описание на имотите не се изисква. Но от друга страна, по арг. на чл. 212 ал. 3 от ЗЗД този договор е подлежащ на вписване акт, само ако наследството съдържа недвижим имот/имоти, респ. ако то не съдържа такива не е налице подлежащ на вписване акт – която проверка е в правомощията на съдията по вписванията.

Доказателствената тежест да установи, че договорът включва недвижими имот/имоти и като така подлежи на вписване е на продавача – било чрез посочването им в договора, било чрез отделна декларация, приложена към заявлението за вписване с представени за това обстоятелство доказателства, като следва да се посочи и местонахождението на имота, за да се прецени местната подсъдност - районът/районите, в който да се извърши вписването / чл.

10 ал. 3 от ГПК/. Необходимо е представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота/имотите, т.к. същата е от значение за определяне на дължимата се за вписването такса съобразно материалния интерес – чл. 97 ал. 1 т. 4 вр. чл. 97 ал. 3 от ЗННД вр. § 2 от ДР на ЗННД вр. чл. 33 от ЗМДТ, както и защото в това удостоверение се отразява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота – чл. 264 ал. 1 от ДОПК.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Д. Т. К., ЕГН - ********** срещу Определение № 595 от 27.10.2025 г. на съдията по вписванията при РС – Пловдив, с което е постановен Отказ за вписване на Договор за продажба на наследство от 15.10.2025 г. с нотариално заверени на същата дата подписи от Нотариус Ваня Захариева, рег. № 640, представен по преписката с вх. рег. № 38 202/27.10.2025 г..

Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3847 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503291 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 577 от ГПК, образувано по частна жалба на Д.

Т. К., ЕГН - ********** / купувач по договора за продажба на наследство от 15.10.2025 г. / срещу Определение № 595 от 27.10.2025 г. на съдията по вписванията при РС – Пловдив, с което е постановен Отказ за вписване на Договор за продажба на наследство от 15.10.2025 г. с нотариално заверени на същата дата подписи от Нотариус Ваня Захариева, рег. № 640, представен по преписката с вх. рег. № 38 202/27.10.2025г..

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който да се разпореди на съдията по вписванията да извърши вписването на казания договор, като излага конкретни съображения.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, производството е едностранно охранително, поради което процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

За да откаже вписването съдията по вписванията е приел, че по арг. на чл. 212 ал. 3 от ЗЗД договорът за продажба на наследство се вписва само ако наследството включва недвижими имоти, а в приложените към молбата за вписване документи такива данни не се съдържат. Освен това, липсвала данъчна оценка – съгласно изискванията на чл. 264 ал. 1 изр. второ от ДОПК, а и за да се определи дължимата се за вписването такса.

Жалбоподателката поддържа, че с договор за продажба на наследство се прехвърлят съвкупност от права и задължения, които не е необходимо да се описват и индивидуализират в същия – в т.ч. и недвижимите имоти / чл. 6 ал. 2 б. „б „ от ПрВ/, нито да се представят данъчни оценки за тях, т.к. таксата за вписване не се определяла на база тези оценки. Чрез отказа си съдията по вписванията всъщност предявявал неправомерни изисквания страните да сключат нов договор, съдържащ описание на недвижимите имоти.

Жалбата е неоснователна.

1

Действително, договорът за продажба на наследство е двустранен и възвезден договор, с който се продавачът прехвърля наследствените си права и задължения, т.е. цялата съвкупност на наследството, а не отделни вещи, поради което и чл. 6 ал. 2 б. „б „ от ПрВ изрично предвижда, че описание на имотите не се изисква. Но от друга страна, по арг. на чл. 212 ал. 3 от ЗЗД този договор е подлежащ на вписване акт, само ако наследството съдържа недвижим имот/имоти, респ. ако то не съдържа такива не е налице подлежащ на вписване акт – която проверка е в правомощията на съдията по вписванията.

Доказателствената тежест да установи, че договорът включва недвижими имот/имоти и като така подлежи на вписване е на продавача – било чрез посочването им в договора, било чрез отделна декларация, приложена към заявлението за вписване с представени за това обстоятелство доказателства, като следва да се посочи и местонахождението на имота, за да се прецени местната подсъдност - районът/районите, в който да се извърши вписването / чл.

10 ал. 3 от ГПК/. Необходимо е представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота/имотите, т.к. същата е от значение за определяне на дължимата се за вписването такса съобразно материалния интерес – чл. 97 ал. 1 т. 4 вр. чл. 97 ал. 3 от ЗННД вр. § 2 от ДР на ЗННД вр. чл. 33 от ЗМДТ, както и защото в това удостоверение се отразява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота – чл. 264 ал. 1 от ДОПК.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Д. Т. К., ЕГН - ********** срещу Определение № 595 от 27.10.2025 г. на съдията по вписванията при РС – Пловдив, с което е постановен Отказ за вписване на Договор за продажба на наследство от 15.10.2025 г. с нотариално заверени на същата дата подписи от Нотариус Ваня Захариева, рег. № 640, представен по преписката с вх. рег. № 38 202/27.10.2025 г..

Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2