Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 10.08.2021, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 611/2021
Вид
Решение № 30
Подписан
10.08.2021
В сила
09.09.2021
Състав
ДИМИТРИНА НИКОЛОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр.Монтана , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНА Н.

МЛАДЕНОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА Н. МЛАДЕНОВА Административно наказателно дело № 20211630200611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление 20-0996-001316/ 05.05.2020г. на Началник Сектор към ОД на МВР-М., Сектор „Пътна полиция” на ЕМ. М. Ш. от град М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала ЕМ. М. Ш., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката е наложено административно наказание, като й е вменено, че на 24.02.2020г. в 19:24 часа в гр.Монтана по ул.Св.Кл.Охридски, посока на движение от бул.Трети Март към ул.Арх.Мл.Кръстев управлява товарен автомобил Рено Канго с регистрационен номер М ХХХХХ ВР като при наличие на работеща трисекционна светофарна уредба преминава на забранителен сигнал, като същата е разположена в кръстовището с ул.Велико Търново - нарушила е чл.6 т.1 от ЗДвП.

Като съобрази по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени. Във депозираното в срока по чл.44 от ЗАНН възражение /л.9 от делото/ административнонаказаната е оспорила констатациите, тъй като е преминала през кръстовището от зелена към жълта светлина на трисекционната светофарна уредба. Административнонаказващият орган не е извършил проверка на спорните обстоятелства, респективно не е отпочнал процедура по чл.52 ал.4 от ЗАНН и съвсем бланкетно се е произнесъл по възражението на жалбоподателката, а в последствие е издадено и атакуваното НП. Най-малко е следвало да снеме обяснения от свидетелите по установяване на нарушението и в последствие ги съпостави с обясненията и възраженията на жалбоподателка.

В случая е допуснато от наказващият орган съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на въззивното производство, а още повече е със самостоятелно отменително основание касаещо незаконосъобразността на оспорвания акт. Нещо повече, в наказателното постановление наказващият орган е вменил на жалбоподателката, че е преминала на забранителен сигнал на светофарната уредба. В съдебно заседание обаче редовно призовани свидетелите не се 2 явяват и не свидетелстват за фактите и обстоятелствата свързани с вмененото на жалбоподателката нарушение. В производството пред въззивната инстанция в тежест на наказващият орган е да докаже вмененото нарушение.

Доказателствената тежест лежи единствено и само върху него.

Жалбоподателката не е длъжна да доказва. В случая обаче съдът изцяло кредитира свидетелските показания на И.М., който е бил в автомобила на жалбоподателката по време на проверката и който е категоричен, че жалбоподателката е била в кръстовището на предупредителен сигнал, а не на забранителен.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 20-0996-001316/ 05.05.2020г. на Началник Сектор към ОД на МВР-М., Сектор „Пътна полиция”, с което на ЕМ. М. Ш. от град М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и на основание Н а р е д б а Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС- Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3