Решение № 3778 от 20.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3778 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. А. Д. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело № 20231110210284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „Ж.Т. К.“ Е.с ЕИК ........., представлявано от Н.

К. Г. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, срещу наказателно постановление /НП/ № ............г., издадено от директора на Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 4, вр. ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 62, ал.

1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост, недоказаност, материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Оспорва се констатацията за извършено от страна на дружеството нарушение, тъй като същата отразявала субективната оценка на служителите по инспекция на труда, а не се базирала на обективни доказателства. Твърди се, че процесното правоотношение разкривало характеристиките на граждански договор с облигационна правна природа, а не на трудов договор, чиито фактически елементи в случая отсъствали.

Жалбоподателят навежда, че релевантните за правоотношението факти били 1 оценени неправилно и субективно, което е довело до издаването на едно наказателно постановление, базирано на предположения и неподплатено с доказателства констатации. Възразява се на следващо място за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между правната квалификация и словесното описание на нарушението.

Същевременно се навеждат твърдения за непосочване на датата на извършване на нарушението, както и за липса на основания за квалифицирането му като повторно. По изложените съображения е отправено искане за цялостна отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност – за изменението му в санкционната част. Претендира се присъждането на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се представлява от преупълномощения си защитник - адв. П., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление по наведените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. В., който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде съобразено обстоятелството, че проверката е извършена на мястото на осъществяване на стопанската дейност на дружеството, където лицето Илиян И. е полагал работна сила наред с други свои колеги, които били наети на трудови договори. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли заявеният адвокатски хонорар да бъде редуциран по размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2023 г. свидетелката А. К. – държавен инспектор при Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съвместно със своите колеги – свидетелите Д. М. и Е. П., извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на „Ж.Т. К.“ Е. с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. ..............., представлявано от управителя си Н. Г., в обект на контрол: арматурен двор, находящ се в гр.

............ В хода на извършената проверка било идентифицирано лицето И. Е.

И., който осъществявал дейност по подготовка на метални изделия, предназначени за товаренето им на разположеното в близост превозно средство. На място били установени и още няколко лица, които се занимавали със сходни работни дейности, като на всяко от заварените лица била предоставена за попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Последните били попълнени в ситуирания в работния обект фургон, след което били 2 предоставени на инспектиращите органи. След преглед на съдържанието на предявените декларации се установило, че М.Д., Е. Ч. и Х. Х. са служители на проверяваното дружество „Ж.Т. К.“ Е. като имали сключени с него трудови договори. Същевременно било констатирано, че в своята декларация лицето И. Е. И. е отразил, че от 13.03.2023 г. работи по граждански договор с юридическото лице на длъжност „арматурист“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., при уговорено възнаграждение от 120 лева, за срок от два дни.

След приключване на проверката от управителя на дружеството е изискано да представи писмени документи, сред които трудови досиета на заварените на обекта работници. В изпълнение на това от страна на Н. Г. бил представен в ИА „ГИТ“ граждански договор № ..........г. между „Ж.Т.К.“ Е. и И.

Е. И. с предмет изработка на арматурна заготовка, както и служебна бележка за проведен на 13.03.2023 г. на лицето начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на обекта. След извършена проверка на гражданския договор свидетелката А. К. преценила, че същият няма за предмет постигането на конкретен резултат, за да бъде характеризирано правоотношението като облигационноправно. Възприето е наличието на елементите на трудово правоотношение с предмет предоставяне на работна сила от страна на И. И. в полза на „Ж.Т. К.“ Е.. Въз основа на това е установено, че горепосоченото дружество, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредило отношенията при предоставяне на работната сила към 13.03.2023 г. с лицето И. Е. И. с ЕГН **********, като не е сключило с него трудов договор в писмена форма.

Вследствие на извършената документална проверка, свидетелката А. К. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № .............. г. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу констатациите в акта е постъпило възражение от законния представител на дружеството-жалбоподател. При подробно обоснована от административнонаказващия орган преценка за неоснователност на релевираните доводи, и след предприето на основание чл.

52, ал. 4 от ЗАНН допълнително разследване на спорните обстоятелства, съпътствано с повторна физическа инспекция на проверявания обект, на 16.06.2013 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.

4, вр. ал. 3 от КТ за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Със заповед № ............ г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е делегирал на директора на Дирекция 3

„Трудова мобилност“ осъществяването на правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН във връзка с издаването и подписването на наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушение, съставени от служители на Дирекция „Трудова мобилност“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите А. К., Д. М. и Е. П..

Показанията на актосъставителката К. следва да бъдат преценени като категорични, последователни и безпристрастни, доколкото свидетелката е изпълнявала служебните си задължения, извършвайки проверката, и не е заинтересована от нейния резултат. Освен това заявеното от тази свидетелка е в унисон с констатациите, обективирани в изготвения протокол за извършена проверка № ............... г., както и с фактите, които се установяват от попълнената собственоръчно от И. И. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.

Показанията на свид. К. разкриват заварената в процесния арматурен двор работна среда, естеството на полагания от установените лица труд, но и обстоятелствата около повторната физическа проверка, проведена на 17.05.2023 г., в хода на която лицето И. И. отново е бил забелязан да извършва абсолютно същата дейност, като за разлика от предходната инспекция този път той заявил, че вече работи по трудов договор.

Съдебният състав кредитира с доверие още и показанията на свидетеля М., които потвърждават числеността на ангажираните на обекта работници, както и еднообразния характер на изпълняваната от тях служба. До идентични фактически изводи се достига и при прегледа на фактическите данни, снети от свидетеля П.. Показанията на двамата свидетели на установяването на нарушението са достатъчно обстойни, информативни и логични. В тях са изложени непосредствените възприятия на лицата както относно двете проверки на място, така и спрямо последвалата документна инспекция, въз основа на които е направена констатация за извършено нарушение на трудовото законодателство.

Така приобщените гласни доказателствени средства намират пълна подкрепа в писмените доказателствени материали по делото и по-конкретно в протокола за извършена проверка.

При изграждането на вътрешното си убеждение по делото обаче съдът не ползва представения в хода на трудовата инспекция граждански договор № ........г. Същият не разполага с достоверна дата, което поражда обозрими 4 подозрения за съставянето му за целите на производството. Съпоставителният му анализ спрямо попълнената собственоръчно от И. И. декларация налага извода, че същият е изготвен с цел прикриване на реално съществуващо трудово правоотношение. В същината на съдържанието му не се откроява конкретно уговорен резултат, който да бъде постигнат от изпълнителя по него.

От показанията на разпитаните свидетели личи, че при физическите проверки в обекта И. е изпълнявал работни функции, идентични с тези на своите колеги, които са работили по трудово правоотношение. В попълнената от лицето декларация се съдържат присъщи на трудовия договор уговорки, сред които работно време, месторабота, наименование на заеманата длъжност, размер на трудовото възнаграждение, без обаче да е постигнато съгласие относно изпълнението на определен количествено индивидуализиран резултат, който изпълнителят да постигне по начин и със средства, поставени в зависимост от личната му преценка. Самият факт, че лицето е било заварено двукратно в рамките на един продължителен период от време да извършва идентична по предмет работна дейност, предполага неговото трайно отношение към нея, още повече, че и в двете ситуации наред с него са работели и други служители, които взаимно са се подпомагали в изработката на арматурни заготовки. По тези си съображения настоящият състав на съда намери, че с представянето на процесния граждански договор е бил предприет несполучлив опит за прикриване на породеното между страните трудово отношение.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При разглеждане на дела по обжалвани НП районният съд е винаги инстанция по същество, като следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от компетентно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ – „държавен инспектор“ при Д „ИТ“ - София, а НП е издадено от директора на Дирекция „Трудова мобилност“ съгласно Заповед № ...............г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по издаването на АУАН и връчването му на жалбоподателя. Нарушението е 5 описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Несъстоятелни се явяват защитните аргументи на жалбоподателя за несъответствие между словесното описание на неправомерното деяние и материалната разпоредба, под което същото е подведено, доколкото и в АУАН, и НП, по ясен и безпротиворечив начин са описани всички съставомерни факти, на които АНО е дал съответна правна квалификация. Не може да се сподели още и възражението за неналичие на дата на извършване на нарушението, тъй като присъствието личи ясно във всеки от двата процесуални акта.