Решение № 1681 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100511691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. К. Ч., срещу решение № 14269/22.07.2025г., постановено по гр. д. № 30269/2024г. на СРС, 61 с-в в частта, в която СРС е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че А. К. Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2460,50 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл.

****, аб. № 123531, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 298,31 лв.

– мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., и сумата от 34,05 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27357/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при 1 постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Излага доводи, че неправилно СРС е приел, че е налице валидна облигационна връзка.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до оспорването на облигационната връзка между страните, поради липса на доказателства за публикуване на общите условия на „Топлофикация София“ в един централен и един местен ежедневник; поради липса на изрично приемане на общите условия и поради липса на изричен писмен договор между страните за доставка на топлинна енергия.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна 2 енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к Монитор, специализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г. Последователна е съдебната практика, която определя публикуването на действащите към съответен исков период Общи условия, независимо дали в централен или местен ежедневник, като обстоятелството, което е служебно известно на съда. Общоизвестно е, че общите условия от 2016 г. са публикувани освен във вестник „Монитор“ и в местния вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на II Т. О. на ВКС "Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение". Следователно е изпълнен фактическият състав на чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката и общите условия са влезли в сила от 11.08.2016 г. Ето защо, настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от посочените общи условия, респективно, че е възникнало правоотношение по договор за покупкопродажба на топлинна енергия, поради което извършеното оспорване от жалбоподателя, се явява неоснователно.

Не се спори по делото, че възивницата е собственик на топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Това сочи, че ответникът се явява потребител на ТЕ за битови нужди, съгласно пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр. 54/2012 г., т. е. по силата на закона, независимо дали е подал искане до ищеца за сключване на нарочен договор.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.

16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Видно от приложените по делото общи условия, за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Според чл.

150, ал. З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, съответно да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не се твърди и не се доказва ответницата да е подала възражение по посочения ред. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива различни условия по делото няма.

Въззивникът не е изложил твърдения и не представя доказателства да е заявил несъгласие с цитираните общи условия по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

След като общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен ежедневник, то същите са влезли в сила 30 дена по-късно, а именно - на 11.08.2016 г. по арг. от чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и обвързват всички потребители на топлинна енергия. Именно, за да се постигне този резултат и потребителите да са наясно с приложимите общи условия, последните се обнародват в два вестника. В тази връзка не е необходимо "Топлофикация София" ЕАД да доказва, че въззивницата се е запознала с общите условия, тъй като е имала тази възможност в съответствие с уредбата на ЗЕ, поради което и тези възражения са неоснователни.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и жалбоподателката съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на въззивницата в тази връзка.

Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да 4 се потвърди.

По разноските:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 51.13 евро за юрисконсулстко възнаграждение и 102.26 евро депозит за особен представител.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение постановено по гр. д. № 30269/2024г. на СРС, 61 с-в.

№

14269/22.07.2025г.,

ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 153.39 евро /300 лв./.

ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати в полза на СГС сумата от 57.12 евро /111.71 лв./, представляваща държавна такса за въззивна жалба.

В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5