Решение № 1435 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 579/2023
- Вид
- Решение № 1435
- Подписан
- 15.08.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10б, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1435 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Е. Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Е. Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330200579 по описа за 2023 година
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG01072022/5800/Р81319/19.12.2022г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, с което на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Г. О. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. О. Ч. оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ с аргументи в насока отмяната му като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован, се явява. Явява се и процесуалния му представител адв.Б., която поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения с искане за отмяна на НП. Претендира направени разноски по делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна - АПИ, Национално тол управление гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.С. пледира за потвърждаване на НП при безспорно установено авторство на деянието. Прави възражение за 1 прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. О. Ч. за това, че на 01.07.2022г. в 13:49 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег.№ **, вид: ВЛЕКАЧ, марка и модел ВОЛВО **, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от г-н Ч..
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 27.06.2022г., в 14:51 часа, горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ с регистрационен № **, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Цитираното превозно средство е засечено на 27.06.2022г., 14:51 часа, по път А-1, км 118 +599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.
Като място на нарушението е посочен път А-1, км 118 +599, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 от Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението Е2840FEA78F777E4E053041F160A8F53, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от пътя, включен в обхвата на платенатат пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 20052/ 2 част от системата.
В хода на административнонаказателното производство и при проверка на административнонаказателната преписка се установи по безспорен и категоричен начин, фактът на извършено нарушение, представляващо административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № BG01072022/5800/P8-1319 от 01.07.2022г., съставен от К. Д. Я. – инспектор в ТД в отдел ПТРР, ТД „Митница София“.
Посочено е още в НП, че правилно в АУАН BG01072022/5800/P81319/01.07.2022г. е отбелязано, че процесното ППС е с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и съответно – при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към преписката доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който установява, че ППС с рег.№ ** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5.
Горното се потвърждава и от извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с рег.№ ** е с обща технически допустима максимална маса 19000 килограма.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя К. Д. Я., които съдът кредитира като обективни, достоверни и взаимноподкрепящи се, с изключение на частта, в която същата твърди, че съставения от нея акт е подписан с електронен подпис, доколкото това твърдение не се подкрепя от събраната доказателствена съвкупност.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че на посоченото в АУАН и НП време и място, процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не била заплатена от водача – жалбоподателя Г. Ч..
Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице 3 основания за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът констатира допуснато процесуално нарушение нормата на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според които АУАН, респ. НП следва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени. Видно е, че и в двата акта като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която гласи:
"Водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв. ". Видно е, че цитираната норма е санкционна и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект. Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната гласи: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице." Цитираната законна разпоредба не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП, което води до извод за непълна правна квалификация на административното нарушение, съответно неизпълнение на императивните изисквания относно съдържанието на два административни акта.
Констатирания пропуск представлява нарушение на процесуалните правила и е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице и гарантираната му от закона възможност да научи какви точно законови правила му се вменява да е нарушил, за да организира защитата си своевременно и в пълен обем. В 4 случая нарушението е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налага отмяна на наказателното постановление.
Наред с това, като второ самостоятелно основание за отмяната на НП настоящият съдебен състав прие, че при издаване на АУАН не са спазени правилата на чл.43, ал.1 и следващите от ЗАНН, тъй като същия не е подписан от неговия съставител. За да бъде законосъобразно съставен АУАН, той трябва да се подпише от съставителя и от поне един от свидетелите и да се предяви на нарушителя за запознаване със съдържанието му, което се удостоверява с подписа му. С тази императивна разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл. 42, т. 1 от ЗАНН.
Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. Функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН неподписването му от актосъставителя е съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на нарушителя или с прилагането на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Подписът служи именно за удостоверяване авторството на документа и по същия начин, по който съдът не може да извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при непосочване името на съставителя, той не може да извърши и проверка дали е издаден от вписано като съставител в акта лице при липсата на подпис. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез показанията на актосъставителя, че той е съставителят.
Видно е, че приложения по административнонаказателната преписка АУАН не е подписан от актосъставителя, потвърдено и от самата нея в показанията й. Твърдението на св.Я., че актът е подписан с електронен подпис, не намира опора нито в самия АУАН, където липсва отбелязване на такова 5 обстоятелство, нито в представените и приети по делото писмени доказателства.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното
Наказателно постановление
№
BG01072022/5800/Р81319/19.12.2022г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, с което на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Г. О. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски . Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие.
Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 500 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, имущественият интерес от водене на делото и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие. Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да бъде уважено като основателно и да се присъди предвидения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за процесуално представителство, а именно 480 лева.