Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 31.10.2019, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 533/2018
Вид
Решение № 182
Подписан
31.10.2019
В сила
26.02.2020
Състав
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА ТАТАРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс

Р E Ш

Е Н И Е

№

............... /31.10.2019 г., гр.

Панагюрище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд –

Панагюрище, в проведеното на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: Магдалена Татарева при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 533/2018 г. по описа на съда

Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС

Предявен е от С.И.К., И.Н.К. и П.Н.К. срещу И.С.И., С.И.И. и Н.И.И. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, уточнен по реда на чл. 143 ГПК в първото по делото заседание, с който се иска да се разпредели реалното ползване на урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ I -*** в кв. 9 по действащия дворищно-регулационен план на с. Б от 1995 г., ведно със застроените в същия недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79 кв.м., едноетажна масивна сгрда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. и сграда построена в имота по документи – гараж с две клетки, , при съседи на поземления имот: УПИ II -*** и УПИ XVI-*** и от две страни улица.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излагат, че притежават общо ½ ид.ч. от правото на собственост върху в процесния имот в качеството на наследници на Н ИК., а ответниците притежават общо останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, в качеството на наследници на З.И.И., тъй като не може да се постигне мнозинство за разпределяне на ползването на имота се моли да се постанови решение, с което да се разпреди ползването на съсобствения имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за нередовност на исковата молба, тъй като се сочи, че в същата не е конкретизиран в достатъчна степен имота, чието реално ползване се иска.

Посочва, се че в имота има изградена сграда, която е собственост на ответниците, в този смисъл е направено възражение за придобиване на същата по давност.

С определение от 26.09.2018 г. по делото като страна е конституирана и П.К. носител на вещното право на ползване върху 4/6 ид.ч. от процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба П.К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том II, дело 505/1994 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, в който е обективиран договор за издръжка и гледане, по силата на който И.К. и П.К. са прехвърлили на дъщеря си- З. И. процесния недвижим имот ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., и паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. срещу задължението за издръжка и гледане.

По делото е представено разрешение за строеж № 123 от 11.07.1995 г. издадено от общинска администрация гр. Панагюрище в полза на З.

И. за строеж на гараж в процесния имот, както и протокол № 1 от 17.07.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво.

Прието е като доказателство поделото решение по гр.д. № 480/1997 г. по описа на Районен съд- Панагюрище, с което е постановено разваляне на договор за покупко-продажба (срещу задължение за издръжка и гледане) на недвижим имот обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том II, дело 505/1994 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, което решение е оставено в сила с Решение от 29.03.2001 г. постановено по в.гр.д. №1888/2000г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

С Решение № 315 от 05.04.2002 г. по гр.д. №

837/2001 г. на Второ гр.о., ВКС е обезсилено решението на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е развален договора за издръжка и гледане по отношение на 1/3 ид.ч. от същия, като в останалата част решението е оставено в сила.

По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. №4321, дело № 402 от 2011 г. на Нотариус П К , рег № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, в които е обективиран договор за дарение, по силата, на който П.К. е дарила на Н К. и З. И. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., лятна кухня с площ от 35 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м, като е запазила правото си за ползване.

Представен и е приет като доказателство констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 164, том III, рег. №4325, дело № 403 от 2011 г. на Нотариус П К , рег. № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, с който Н ИК. и З.И.И. са признати за собственици на 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., лятна кухня с площ от 35 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м., на основание наследствено правоприемство.

От приложено по делото удостоверение за наследници от 25.01.2018г. издадено от Община Пазарджик се установява, че Н К., починал на 04.02.2016 г. е оставил за наследници – С.К. – съпруга, И.К.- син и П.К. – син.

От приложено по делото удостоверение за наследници от 27.09.2018 г. издадено от Община Панагюрище се установява, че З. И., починала на 31.01.2016 г. е оставила за свои наследници – И.И.-съпруг, Н.И. – дъщеря и С.И. – дъщеря.

По делото е представено писмо от гл. архитект на Община Панагюрище от 12.03.2019 г., в което е посочено, че построения в процесния имот „двуклетъчен гараж“ е изпълнен с отклонения от одобрения проект, които не са съществени и не водят до промяна предназначението на сградата, като тези отклонения не правят сградата незаконна.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. Г . От показанията на свидетеля се установява, че процесният гараж е построен от З. и И.И., за което са получили помощ от техни приятели. Свидетелят сочи, че гаражът се ползва от И.И., като разяснява, че през 2006 г., той имал необходимост от помещение, в което да сложи свои вещи и използвал процесния гараж, като взел ключа от И.И..

Свидетелят сочи, че никой друг от съсобствениците не го е питал за нещата оставени в гаража. Свидетелят сочи, че добре познава процесното място, тъй като живее точно срещу двора на страните по делото. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни и житейски логични.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в своето заключение посочва, че ползването на жилищната сграда може да се осъществява по два начина. Първият вариант предвижда ползването на приземния етаж от ответницата П.К., първи етаж от ищците К, а втория жилищен етаж от ответницитеИ.. Вторият предложен вариант от вещото лице за разпределяне ползването на жилищната сграда предвижда ползването на приземния етаж от ответницата П.К., първи етаж от ответницитеИ., а втория жилищен етаж от ищците К. По отношение на дворното място вещото лице предлага два варианта, като и в двата сградите от допълващо застрояване – лятна кухня и селскостопанска сграда са предвидени за общо ползване, като в първия вариант е предвидено ползване на сградата на гаража от ответниците Иизцяло, а при втория вариант е предвидено сградата на гаража да се ползва и от П.К.. При изслушването си в о.с.з вещото лице посочва, че поради денивелацията на двора под гаражните клетки е обособен самостоятелен етаж, който е част от сградата на гаража, като вещото лице посочва, че ЗУТ и Наредба 7 нямат изисквания за височина на сгради освен за жилищни нужди и нови магазини. Ценено по реда на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.

Производството за разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобственият имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се назначава управител. Правомощията на съда са свързани с ползването и управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците. Евентуални промени в съсобствената вещ той не може да предписва, тъй като това каква да бъде вещта е решение на съсобствениците, което е извън нейното управление и ползване. Съдът не може да изземва правомощията на съсобствениците извън предоставените му със закона.

При администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения, като разпределението следва да се извърши по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Както е прието и в мотивите на ТР № 13 по т. д. № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС, целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределението на ползването да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и то да дава възможност за най-целесъобразно използване на вещта. В т. 2 на цитираното тълкувателно решение е прието, че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността.

В конкретния случай в отговора на исковата молба ответниците Иса направили възражение за придобиване по давност на сграда с площ от 70 кв.м. – гараж с две клетки. По това възражение съдът намира следното:

Към момента на построяване на процесния гараж имотът върху, който е построен е бил собственост на наследодателката на ответниците – З. И., по силата на договор за издръжка и гледане от 1994 г., като през 2002 г. е развален посочения за гледане.

С разваляне на договора с обратна сила са отпаднали последиците от него, като имотите предмет на договора са се върнали в патримониума на П.К..

Разпоредбата на чл. 92 ЗС предвижда, че собственикът на земята е собственик и на постройките построени върху нея. От това правило са предвидени, обаче и изключения – учредяване право на строеж на сграда, придобиване по давност сграда отделно от земята и др. Съдът намира, че е именно такова изключение е налице в конкретния случай.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително построената в имота сграда – гараж с две клетки с площ от 70 кв.м. е придобита по давност от ответницитеИ.. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г , се установява, че единствено ответниците владеят процесната сграда. Свидетелят посочи, че ключът за гаража се намира у ответника И.И. и че само той държи свои вещи в гаража. Освен това свидетелят изложи, че по позволение именно на И.И. е прибрал свои вещи в гаража и никой от другите съсобственици не го е попитал затова. От данните по делото не се установява (нито такива твърдения са наведени от ищците) ищците да имат достъп до гаража - да имат ключ от него. При това положение не са налице опити за владение от ищците, които да се налага да бъдат отблъснати от ответниците.

Цитирана от процесуалния представител на ищците практика, вкл. и Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 ОСГК, ВКС намира приложение, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, но такова в случая не е налице, доколкото и в двата нотариални акта от 2011 г,. легитимиращи страните по делото като съсобственици на недвижимите вещи, чието разпределение на реалното ползване се иска (нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. №4321, дело № 402 от 2011 г. на Нотариус П К , рег № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 164, том III, рег. №4325, дело № 403 от 2011 г. на Нотариус П К , рег. № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище), не е налице посочване на сградата представляваща гараж с две клетки, т.е. от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че е налице първоначално установена фактическа власт – съвладение. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира за основателно направеното възражение за придобиване по давност от ответниците на построената в имота сграда представляваща гараж с две гаражни клетки с площ от 70 кв.м. за основателно. Доколкото тази сграда е индивидуална собственост на ответницитеИ., то нейното ползване следва да се предостави на ответниците.