Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1063 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 640/2025
Вид
Определение № 1063
Подписан
11.04.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Мария Ангелова Ненова, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. П., 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Р.а Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500640 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по подадена от „Изи финанс“ЕООД,ЕИК-201196810,гр.София частна жалба против определение № 4800/16.11.24г.,постановено по гр.д.№ 2110/24г.по описа на РС-Асеновград.

Жалбоподателят атакува определението с твърдение,че с него съдът не се е произнесъл „по повод насрещния иск,подаден по повод на дело,образувано с първоначална искова молба от Н. И. М.“ и счита,че „вероятно е налице мълчалив отказ“,което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и поради което определението било неправилно.Насрещният иск бил редовен и допустим и подлежал на разглеждане.В случай,че просто е налице пропуск на съда да се произнесе по допускане на насрещният иск,то определението било непълно и съответно-неправилно.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и „връщане на насрещната искова молба за разглеждане“.Претендират се разноски в производството по частната жалба.

Ответникът по частната жалба-Н. И. М.,ЕГН-********** в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на същата и иска тя да бъде оставена без разглеждане.Претендира разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

ПдОС, след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и становището на ответника,както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

АРС е сезиран от Н. И. М. с иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи финанс“ЕООД да му заплати сумата от 350лв.,предявена като частичен иск от 2569,92лв.,платени без основание за периода 11.05.23г.-03.09.24г.

С писмения отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество намира исковата молба на първо място за нередовна,на следващо-за допустима,но неоснователна и недоказана по 1 подробно изложени съображения.

С атакуваното определение от 16.11.24г.съдът е изготвил доклад по делото.С диспозитива на същото е приел представените от страните доказателства,дал е указания на страните и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

В частната жалба се твърди,че районният съд не се е произнесъл с обжаланото определение по предявен насрещен иск в производството.

Настоящата инстанция намира частната жалба за недопустима.

На практика с нея се атакува непроизнасяне на съда по предявен от страната насрещен иск.

Според разпоредбите на ГПК съдът се произнася със съдебни актове,като за разлика от АПК отказите му са винаги изрични.В гражданския процес не е налице института на мълчаливия отказ,който е приложим в административния процес по отношение на административните актове.В атакуваното определение липсва изрично произнасяне на съда по отношение на предявен насрещен иск от ответника,поради което и частната жалба против определението е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

За пълнота следва да се отбележи,че дори и да бе допустимо обжалването на мълчалив отказ на съда,то в случая ответникът изобщо не е сезирал съда с насрещен иск,по който съдът да дължи произнасяне.

Предвид горното частната жалба се явява недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт и като такава следва да се остави без разглеждане,а производството по делото следва да се прекрати.

На осн.чл.78,ал.4 от ГПК ответникът по частната жалба има право на разноски.В случая разноските са за адв.възнаграждение,претендирано на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.Възнаграждението за оказана безплатна правна помощ по чл.38,ал.2 от ЗА се определя от съда,който не е обвързан от претендирания от страната размер на същото.С оглед практиката на СЕС съдът не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ № 1/04г.Като взе предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото,цената на иска и минималния обем от процесуални действия,извършени от пълномощника на ответника по частната жалба адв.Р. Р.-подаване на писмен отговор,настоящата инстанция определя адв.възнаграждение за последния в размер на 200лв.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.8532/06.03.25г.,подадена от „Изи финанс“ЕООД,ЕИК-201196810,със седалище гр.София против определение

№

2

4800/16.11.24г.,постановено по гр.д.№ 2110/24г.по описа на РС-Асеновград.

ОСЪЖДА „Изи финанс“ЕООД,ЕИК-201196810 да заплати на адв.Р. Р.,АК-П.,личен № ***,гр.П.,ул.“***“№ *** адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.в размер на 200(двеста)лв.за настоящата инстанция.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 640/25г.по описа на V-ти в.гр.с.на ПдОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3