Решение № 57 от 28.04.2020, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 383/2017
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 28.04.2020
- Състав
- ЕМИЛ ВАСИЛЕВ НИКОЛАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е
№57 гр.Дулово, 28.04.2020 г.
Районен съд –
Дулово, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател:
Емил Николаев при секретаря
Нина Станчева, като разгледа докладваното гр. д. № 383 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявена от В.И.М., с ЕГН **********,***, Ф.И.М., с ЕГН **********,*** и на Г.И.А., с ЕГН **********,***, против Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, искова молба, с която се иска от съда да постанови решение, с което:
На основание чл.
26, ал.2 от ЗЗД, да прогласи нищожността на упълномощителната сделка, по силата на която пълномощникът адв. Р.Н. е имала права да се разпореди и се е разпоредила с наследствения дял на наследодателката на ищците - Р.Х.К., поради липса на съгласие на последната за сключване на договор за дарение.
На основание чл.
42, ал.2 от ЗЗД, да приеме за установено, че Договор за дарение от *** г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., по описа на РС - Дулово, с който Р.Ю.К., с ЕГН **********,***, е дарила на Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, собствената си 1/2 ид. част от
НИВА с площ от 34.999 дка (тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети девет квадратни метра), находяща се в землището на с.
П., с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово, в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на два нови поземлени имота с идентификатори ***.** и ***.**, при граници и съседи: имоти с № № ******, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по отношение на наследниците на дарителката Р.Х.К. – починала на ***г., поради липса на представителна власт у пълномощника.
Претендират разноски. Представят писмени и гласни доказателства.
Ищците твърдят, че са съсобственици на останалата им в наследство 1/2 ид. част от НИВА с площ от 34.999 дка /тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети девет квадратни метра/, находяща се в землището на с.
П. с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово, в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на два нови поземлени имота с идентификатори ***.*и
***.*, която приживе е била собственост на тяхната майка Р.Ю.К.
– починала на ***г. и която е предмет на Договор за дарение от *** г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***., по описа на РС - Дулово.
Твърдят също така, че за направеното дарение узнали индиректно през 2010 г., тъй като дотогава получавали арендно плащане, а и ответникът никога не е манифестирал пред тях факта, че е надарен и че той е собственик на процесния имот.
Заявява, че докато е била жива майка им Р.К., не е имала желание да дари своята идеална част от процесния имот на ответника и не е упълномощавала адв. Р.Н. да я представлява при сключване на договора за дарение.
Твърдят, че няма издавано от Кметство с. Р.пълномощно под № 22 от 1997 г., описано в нотариалният акт за дарение, нито в деловодните регистрови книги на това кметство е отразено, че е издадено пълномощно под този номер от името на Р.Ю.К. Представят писмени доказателства в тази насока.
Считат, че липсата на надлежно упълномощаване води до недействителност на процесния договор за дарение, поради липса на представителна власт у пълномощника.
Молят да бъдат уважени предявените искове.
В законноустановения едномесечен срок ответникът Р.Е.Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба, като я оспорва изцяло. Твърди, че инициативата за дарение е на родителите на ищците - И. К.и Р.Х.К.. Посочва, че ищците по предявения иск са знаели за него и не отговаря на истината, че са научили едва през 2010 г. Отрича възможността за същата земя да е изплащана рента от арендатора Б. ***, тъй като от 1997 г. до 2015 г. включително работил лично процесиите земеделски земи, находящи се в землището на с. П. в м. „К.Е.“ с площ от 34.999 дка, като ги е засявал с различни култури всяка година и е упражнявал фактическата власт върху тези земи повече от десет години явно, спокойно и необезпокоявано. От 2016 година започнал да отдава земята под наем на различни лица, като тази година сключил договор с Ердинч Сюлейман от с. П..
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС и смята, че предвидената десетгодишна давност спрямо него започва да тече от 13.08.1997 г., а не от 2010 г., поради което повече от 20 години владее процесната земя като собственик. За това извършил продажба през 2012 година на 10.000 дка от тази земя с купувач Н.М. ***, а за себе си оставил 25.000 дка от тази нива.
Ищците се явяват лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени като основателни и доказани. Депозират по делото писмени бележки, в които са изложили подробни съображения по допустимостта и основателността им.
Ответникът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа писмения отговор, оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Депозира писмени бележки, в които е изложил подробни съображения за тезата си.
Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ищците са наследници на Р.Ю.К. – починала на ***г./удостоверение за наследници № 96/28.06.2017 г., издадено от Кметство – П., общ. Дулово/.
По делото е представено заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., по описа на РС-Дулово, с който Р.Ю.К. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника адв.
Р.Н., е дарила на Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, собствената си 1/2 ид. част от НИВА с площ от 34.999 дка /тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети девет квадратни метра/, находяща се в землището на с. П., с ЕКАТТЕ ***, общ. *, в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на два нови поземлени имота, с идентификатори ***.**и ***., при граници и съседи: имоти с №№ ****
Разделянето на описания имот на два нови се установява от представените по делото като доказателства: Скица на поземлен имот № 15-7333365/12.08.2019 г. и Скица на поземлен имот № 15-7333358/12.08.2019 г., издадени от АГКК. Това обстоятелство не се оспорва от страните.
В Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** г., по описа на
РС-Дулово е посочено, че при съставянето му е било представено пълномощно № 22/08.08.1997 г. нотариално заверено от кмета на Кметство с. Р., общ. Дулово.
Като доказателства по делото са представени: Служебна бележка № 10/04.07.2017 г., издадена от Кмета на с. Р., общ. Дулово, съгласно която през 1997 г. няма издадено от кметството пълномощно от името на Р.Ю.К. и в оригинал и копие: регистрова и деловодна книга на Кметство с. Р.за 1997 г., от която се установява че в регистъра на кметството няма вписано пълномощно с рег. № 22/08.08.1997, на която дата не е заверявано никакво пълномощно, а под № 22 има заверено на 11.08.1997 г. пълномощно от друго лице – М.Т.К..
По делото са разпитани свидетели и на двете страни.
По отношение на предявения иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, съдът намира следното:
С този иск е поискано от съда да прогласи нищожността на упълномощителната сделка, по силата на която пълномощникът адв. Р.Н. е имала права да се разпореди и се е разпоредила с наследствения дял на наследодателката на ищците Р.Х.К., поради липса на съгласие за сключване на договор за дарение.
Във връзка с твърденията на ищците, че въпросното пълномощно, представено по нотариалната сделка за дарение, не фигурира във водения за целта регистър при Кметство с. Р., до разпит е допуснат свидетеля Н.Р.Т. – изпълнявал длъжността „Кмет“ на с. Р., общ. Дулово, през периода от 30.10.1995 г. до 03.11.1999 г., който заяви, че познава Р.Ю.К. и че не си спомня да е издавал пълномощно от нейно име, нито тя да е идвала лично при него за изготвяне на каквото и да е пълномощно. Заявява, че практиката към онзи момент /1997 г./ била документът да се изработва в 2 екземпляра/под индиго/, като оригиналът /с печата/ да се дава на страната, а копието /също с положен печат и подписи/, да остава за съхранение в кметството. Пълномощното се давало на лицето, след като му бъде поставен номер и бъде описано в регистъра. За тази нотариална услуга се заплащала съответна такса, за което се издавала квитанция, която също се отбелязвала в регистъра.
Разпоредбата на чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., в сила от 6.01.1997 г.) сочи, че Когато в населеното място няма нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.
През 1997 г. функциите на нотариус в Р. България са изпълнявани от кметовете и от районните съдии. Законът не съдържа забрана, нотариалната заверка на подписа на упълномощителя да бъде извършена от длъжностно лице в друго населено място, несъвпадащо с местоживеенето му. Упълномощаването е едностранна правна сделка, насочена към пораждане на представителна власт. По силата на чл.485, ал.2 от тогава действащия ГПК, при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи. В случая се прилагат чл. чл. 474, ал. 4 и 5, 475, ал. 2, 478 - 481.
В конкретния случай, съдът не може да установи дали действителната воля на Р.Ю.К. е била да дари на ответника притежаваната от нея 1/2 ид. част от процесният имот, предмет на дарението и дали тази нейна воля е обективирана в описаното в нотариалния акт пълномощно № 22/08.08.1997 г., тъй като в регистъра на Кметство с .Р., общ. Дулово, за 1997 г. няма описано такова.
Съдът намира, че при процесната едностранна упълномощителна сделка е налице липса на съгласие, което повлича и недействителност на волеизявлението на упълномощителя.
Дали пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя без наличие на представителна власт няма отношение към иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, какъвто е предявен, а е елемент от фактическия състав на иска по чл. 40 ЗЗД, с какъвто съдът не е сезиран.
В тази връзка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, следва да бъде оставен без уважение и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
По отношение на исковата претенция по чл. 42, вр. чл. 38 от ЗЗД, че пълномощникът на наследодателя на ищците се е разпоредил със собствеността на упълномощителя в полза на ответника, без да е нарочно овластен при сключване на сделката, обективирана в Договор за дарение от 13.08.1997 г., сключен с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****., по описа на РС-Дулово, Р.Ю.К., с ЕГН **********,***, е дарила на Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, собствената си 1/2 ид. част от НИВА с площ от 34.999 дка /тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети девет квадратни метра/, находяща се в землището на с. П., с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово, в местността „К.Е.“, при граници и съседи: имоти с №№ ****, съдът намира, че е налице недействителност на сделката, тъй като пълномощникът е действал без представителна власт при сключването ѝ, с което е увредил интересите на упълномощителя, като го е лишил от неговата собственост, без това да е била действителната му воля и да е давал съгласие.
Разпореждане от името на упълномощителя е валидно, стига да е извършено от (чрез) пълномощника в рамките на учредената му представителна власт, съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в пълномощното (чл. 39, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД). Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти избрания от него пълномощник, както да се разпорежда с цялото му имущество чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една от тези насоки.
Разпечатката съдържа 50 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a58f6af-f30d-4200-902a-bcf81059dcd2