Решение № 24 от 11.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502581 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на молба от „Електроразпределение Север" АД, подадена чрез адв. Л. М., с която са отправени искания за допълване и изменение в частта за разноските на Решение № 1224/17.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, с което е обезсилено Решение № 526/28.04.2022 по в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на ВОС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. „Чайка" № 54, вх. Б, ап. 28 не дължи на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, „Варна Тауърс-Е" за разликата над сумата от 4 997.86 лева до пълния предявен размер от 5777,86 /пет хиляди лева седемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница" № 8, ап. 7 с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359, за което вземане е издадена фактура № 0106385124/10.11.2020г., на основание чл. 124 от ГПК и е прекратено производството по делото в посочената част, поради отказ от иска, на основание чл. 233 от ГПК.

Молителят претендира на основание чл. 250 от ГПК да бъде постановен допълнителен диспозитив, с който решението да бъде обезсилено в частта, с която в полза на въззивника са присъдени съдебно-деловодни разноски в производството пред първа и въззивна инстанции за разликата над сумата от 1593 лева до определения с решението размер от 1841.61 лева, а в условията на евентуалност се претендира изменение на съдебния акт в посочения смисъл на основание чл.248, ал. 1 от ГПК. На следващо място страната отправя искане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК за допълване на съдебното решение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с присъждане на съдебно-деловодни разноски в нейна полза в общ размер на 376, 65 лева за двете съдебни инстанции, пропорционално с частта от 1 исковата претенция, по отношение на която е извършен отказа. Формулира искане и за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК с присъждане на извършените разноски за осъществената защита по касационната жалба на насрещната страна на стойност 1506 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор от С. Радослав А., чрез адв. В. Г., с който изразя становище за основателност на исканията на молителя касаещи разпределението на отговорността за разноски пред първа и въззивна съдебни инстанции, като формулира петитум за тяхното уважаване. Противопоставя се срещу молбата за допълване на съдебния акт с присъждане на разноски за касационното производство по съображения, че касационната жалба на насрещната страна не е разгледана по същество, а за да бъдат дължими разноски същата е следвало да бъде допустима.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата основателна по следните съображения:

Въззивното производство по делото е образувано въз основа на подадена от С. Р. А., чрез процесуален представител адв. В. Г., въззивна жалба срещу Решение №262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5777,86 лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359, за което вземане е издадена фактура № 0106385124/10.11.2020г., както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1164 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

С Решение № 526/28.04.2022 по в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на ВОС е отменен изцяло обжалвания първоинстанционен акт, като вместо него е приел за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесната сума от 5777,86 лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул.

„Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359, за което вземане е издадена фактура № 0106385124/10.11.2020г.

По отношение на отговорността за разноски между страните съставът на ВОС се е произнесъл като е осъдил „Електроразпределение Север” АД да заплати на С. Р. А. сумата от 1841.61 лева, представляваща извършените съдебно-деловодни разноски в производството пред първа и въззивна инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

След постановяване на решението е постъпилата молба с вх. № 7350/13.09.2022 г. с правно основание чл. 233 от ГПК, с която се претендира прекратяване на производството за горницата над сумата от 4997.86 лева до първоначално предявения размер от 5 777.86 лева.

Срещу въззивния съдебен акт е подадена касационна жалба от Електроразпределение Север” АД. С Определение № 50328/30.09.2022 г. по гр. дело № 2991/2022 г. по описа на ВКС, III г.о. е прекратено касационното производство пред ВКС и делото е върнато на ВОС за произнасяне по молба вх. № 11509/16.05.2022 г. като са дадени указания относно компетентността на администриращият съд да се произнесе по молбата за отказ от иск, преди делото да бъде изпратено на касационната инстанция.

С оглед задължителния характер на посочените указания на Върховния касационен съд, с Решение № 1224/17.10.2022 г. по делото съставът на ВОС е обезсилил Решение № 2

526/28.04.2022 по в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на ВОС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. „Чайка“ № 54, вх. Б, ап. 28 не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” за разликата над сумата от 4 997.86 лева до пълния предявен размер от 5777,86 лева , представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359, за което вземане е издадена фактура № 0106385124/10.11.2020г., на основание чл. 124 от ГПК, като е прекратил производството по делото в посочената част, поради отказ от иска, на основание чл. 233 от ГПК.

По отношение на молбата, в частта, с която се иска редуциране на присъдените в полза на въззивника разноски съобразно с обезсилената част от решението следва да се посочи, че същата намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, тъй като това е единственият приложим ред за изменение или допълване в частта за разноските на неоттегляемо съдебно решение от постановилия го съдебен състав.

По същество между страните няма спор, че с оглед обезсилването на въззивния съдебен акт в частта над 4 997.86 лева до пълния предявен размер от 5 777,86 лева, присъдените в полза на въззивника разноски следва да бъдат редуцирани съразмерно с частта от претенцията, по отношение на която е извършен отказа. Така присъдената сума от 1841.61 лева следва да бъде намалена до стойността от 1593 лева.

Респективно, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззиваемият има право на репариране на извършените от него съдебно-деловодни разходи съобразно прекратената част от претенцията. Основателността на неговото искане е призната от насрещната страна с отговора на молбата, инциирала настоящото производство, като не е налице спор и относно дължимия размер на същите, възлизащ на 157, 14 лева за първоинстанционното производство и 219.51 лева за въззивното, или общо 376.65 лева за двете.

По отношение на молбата за допълване на съдебното решение с присъждане на разноски за касационното производство:

Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството. Прекратяване по смисъла на чл. 78, ал. 4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от правния спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска, или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба.

Това означава, че и при оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на касационното производство, поради неговата недопустимост, съдът е задължен да се произнесе по отговорността за деловодните разноски, направени от страните, щом същите са своевременно претендирани.

С оглед десезирането на съда за разликата над сумата от 4 997.86 лева касационната жалба на въззиваемото дружество е станала недопустима, поради необжалваемост на въззивното решение. Промяната на цената на иска е обусловена единствено от 3 процесуалното поведение на ищеца и извършения от него частичен отказ от иска, поради което той следва да понесе отговорността за извършените от жалбоподателя разноски във връзка с образуване и защита в рамките на касационното производство. Това е така, защото извършеното процесуално действие по десеизране на съда след постановяване на въззивното решение се явява единствената причина за прекратяване на касационното производство и връщане на касационната жалба, преди извършването на проверката за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК. Касаторът е извършил съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1506 лева, от които адвокатско възнаграждение на стойност 1476 с вкл. ДДС и 30 лева заплатена държавна такса, като с оглед липсата на възражение за тяхната прекомерност от насрещната страна, същите са дължими изцяло.

Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че в случай на произнасяне на касационния съд по молбата за отказ от иска, заявена след постановяване на въззивното решение, разноските в посочените размери отново биха били дължими на същото основание, но същите биха подлежали на присъждане с акта на ВКС за обезсилване на въззивното съдебно решение.

На основание чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът намира, че следва служебно да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1224/17.10.2022 г. по делото, тъй като същият не отговаря на формираната правораздавателна воля на съдебния състав. При извършения отказ от иска производството по делото е прекратено за разликата над сумата от 4 997.86 лева, като е обезсилено единствено въззивното решение в частта, с която е прието за установено между страните, че ищеца не дължи на ответника сумата до размера от 5777,86 лева, без да бъде обезсилено в частта, с която се отменя първоинстанционният съдебен акт в тази част, както и да бъде обезсилен последният - в частта, съдържаща произнасяне до първоначално предявения пълен размер на претенцията.