Решение № 559 от 04.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603425 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Решение от 07.10.2022 г., постановено по НОХД № 17754/2021 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 133-ти състав, е признал обвиняемия Л. Б.

Б. за невиновен в това, че на 21.11.2019 г., в гр. София, в складова база на фирма „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, находяща се на бул. ********, причинил на Г.Й.М. по непредпазливост – небрежност, средна телесна повреда, като преминал в гръб на М., покатерил се върху него и по този начин го извадил от равновесие, вследствие на което последвал удар на дясната му ръка в метална маса, в резултат на което била реализирана травма в областта на палеца на дясната ръка с контузия на меките тъкани; оток и увреждане на разгъващото сухожилие, което реализирало медико–биологичния признак „трайно затруднение на движенията (хватателната функция) на горния крайник“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 78а от НК, обв. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С Решението и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата – за органа, който ги е възложил.

Срещу така постановеното първоинстанционно Решение е постъпил протест с допълнение към него от Е. Т. – мл. прокурор при СРП. В така депозирания протест срещу първоинстанционното Решение се твърди, че същото е неправилно. Сочи се, че събраните в хода на наказателното производство доказателствени източници позволяват разкриването на обективната истина и обуславят категоричен извод относно авторството на подсъдимия по 1 отношение на инкриминираното деяние. Излага се, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което не са налице предпоставки за постановяване на оправдателен съдебен акт спрямо него. Отправя се искане Въззивният Съд да отмени атакуваното решение на СРС и да постанови ново такова, с което подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по посочената по-горе правна квалификация, като му бъде наложено справедливо наказание.

В допълнението към така депозираният протест, прокурорът при СРП развива доводи, че при оценката и анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният Съд е допуснал съществени процесуални нарушения – по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14, ал. 1 от НПК, довели до формиране на погрешни изводи по фактите, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон – незаконосъобразен извод, че подс. Б. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изразява несъгласие с изводите на Районния Съд в насока, че се касае за случайно деяние, по смисъла на чл. 15 от НК, като развива аргументи, че подс. Б. се е намирал зад пострадалия М., като го е обгърнал с ръка, вследствие на което пострадалият залитнал и ударил ръката си в метална каса. Сочи, че първият Съд неоснователно е дал вяра на обясненията на подс. Б. и е дискредитирал показанията на св. М., като по този начин е допуснал вътрешно противоречие в мотивите на присъдата си, приемайки едновременно, че подсъдимият е бил зад пострадалия, и това, че не е било налице нападение от негова страна, а подсъдимият и пострадалият са били напълно равнопоставени. Акцентира, че в показанията на разпитаните свидетели се съдържат твърдения, че след като паднали на земята, подс. Б. нанесъл удар с юмрук в областта на главата на пострадалия М., което, макар и да е реализирано след причинените телесни увреждания, според представителя на СРП, внася съмнения в правилността на извода на Районния Съд, че обясненията на подс. Б., че не е имало нападение от негова страна, следва да бъдат кредитирани с доверие. Твърди, че неправилно първият Съд не е дал вяра на показанията на св. М., въпреки, че същите кореспондират с показанията на св.П. и заключението на Съдебно–медицинската експертиза.

Представителят на СРП излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Б. е хванал с дясната си ръка през тялото и за дясната ръка св.

М., а с лявата си ръка бръкнал в устата му и забил ноктите си във венците му, след което се покатерил на него, яхвайки го „на конче“, в резултат на което от придадената допълнителна сила е било причинено залитане и удар на дясната ръка на пострадалия в металната маса.

Прави извод, че тези действия на подсъдимия индикират за активно поведение от негова страна, като е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на подс. Б. и настъпилия вредоносен резултат на св. М.. Обосновава, че така установените факти и обстоятелства сочат, че е извършено виновно поведение от страна на обвиняемия, при форма на вина – непредпазливост, а не е налице случайно деяние. Навежда аргументи, че изводите на Съда в противния смисъл, са в противоречие с константната практика на Върховната съдебна инстанция, която цитира.

Представителят на държавното обвинение заявява, че първостепенният Съд е допуснал процесуална патология, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени противоречия при изготвяне на мотиви към постановеното Решение. Отправя искане за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нова, осъдителна присъда, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа така подадения протест с допълнение към него. Намира за правилен и законосъобразен изводът на СРС в насока, че подсъдимият Б. не е могъл и не е бил длъжен да съзнава от субективна страна обективно 2 настъпилите обществено-опасни последици, а именно – причиненото на пострадалия телесно увреждане.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия Б. – адв. И. К. – от САК, пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че първият Съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал процесуални нарушения. Намира, че СРС правилно е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия, като логични и кореспондиращи с останалите, събрани по делото доказателства, и е дискредитирал показанията на св. М. като изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност. Развива доводи, че нито един от останалите свидетели по делото не подкрепя твърденията на пострадалия, че обвиняемият го е нападнал, яхнал го е „на конче“ и вследствие на това пострадалият три пъти ударил ръката си по един и същи начин на едно и също място, което довело до процесното телесно увреждане. Намира, че в конкретния случай деянието, осъществено от обвиняемия, се явява случайно, по смисъла на чл. 15 от НК. Желае потвърждаване на първоинстанционното Решение.

Подсъдимият Л. Б. Б., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитника си и заявява, че не е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че показанията на св. М. не отговарят на истината и той не е извършил деянието по начина, съобщен от пострадалия. Акцентира, че след инкриминираната дата ситуацията е била разгледана от управителите на фирмата, в която работел, и той не е бил наказан, а е продължил да работи там, като единствената последица е била да се забрани пускането на музика в халето.

В последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционното Решение.

СЪДЪТ, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Производството пред решаващия първоинстанционен Съд е протекло по реда на Глава ХХVІІІ от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

За да постанови Решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия Л. Б. Б., снети в о.с.з. на 07.10.2022 г. (л. 56/гръб – л. 57 от съдебното производство); показанията на свидетелите Г.Й.М. (л. 40 – л. 41 от досъдебното производство); С. Т. Г. (л. 43 от досъдебното производство); Т.А.С. (л. 44 от досъдебното производство); М.П.П. (л. 45 от досъдебното производство) и Н.И.А. (л. 46 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК; писмени доказателствени средства – Съдебно–медицинско Удостоверение № 926/2019 г., издадено при прегледа на Г.Й.М. (л. 15 от досъдебното производство); Болнични листове за временна нетрудоспособност, издадени на Г.Й.М. (л. 24, л. 25, л. 27 и л. 28 от досъдебното производство); Физиопроцедурна карта № 478 на Г.Й.М. (л. 29 – л. 30 от досъдебното производство); Епикриза към ИЗ № 34429/2019 г. на Г.Й.М., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ (л. 31 от досъдебното производство); Уведомление от „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, изх. № 319/27.07.2020 г. (л. 35 от досъдебното производство); Писмо от ТД на НАП – София, изх. № 58-00-2652/1 (л. 64 от досъдебното производство); Писмо от „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, изх. № 161/09.11.2021 3 г., ведно с приложения – основен и допълнителен трудови договори № 2784 и № 2785 от 22.04.2019 г., сключени с Г.Й.М. и длъжностни характеристики на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ и „разпределител, печата“, връчени на М., както и основен и допълнителен трудови договори № 2437 от 11.05.2018 г. и № 2806 от 30.04.2019 г., сключени с Л. Б. Б. и длъжностни характеристики на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ и „разпределител, печата“, връчени на Б. (л. 106 – л. 141 от досъдебното производство); Писмо от ТД на НАП – София, изх. № 10-00-2671/10.12.2021 г. (л. 150 от досъдебното производство); заверени преписи от Фактура № 3000067343/11.12.2019 г., издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за заплащане на преглед на Г.Й.М.; Съдебномедицинско удостоверение № 926/2019 г., издадено при прегледа на Г.Й.М.; Епикриза към ИЗ № 34429/2019 г. на Г.Й.М., издадена от УМБАЛ „Софиямед“; Медицинско направление на Г.Й.М. от 27.11.2019 г.; Болнични листове за временна нетрудоспособност, издадени на Г.Й.М. и Физиопроцедурна карта № 478 на Г.Й.М. (л. 16 – л. 24 от съдебното производство пред СРС); справка за съдимост на подс. Б. (л. 38 – л. 40 от съдебното производство пред СРС); Писмо от ТД на НАП – София, изх. № С220022-178-0008268/04.04.2022 г. (л. 42 от съдебното производство пред СРС), както и заключението на назначената и изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на Г.Й.М. (л. 47 – л. 49 от досъдебното производство).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, СРС е кредитирал в основни линии така събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. СРС не е дал вяра единствено на показанията на св. М., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, по отношение на описания от него механизъм на причиняване на уврежданията, като е преценил, че са житейски нелогични и неубедителни, и не се подкрепят от останалите, събрани по делото, доказателствени средства. Останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице, изготвило Съдебномедицинската експертиза по писмени данни, Съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството.