Решение № 256 от 02.12.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Павликени, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело № 20244140100276 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от адв.Ж. Д. от ***АК като пълномощник на И. С. Т. против „К. и. и. БГ ЕАД гр.*** по предявени обиктивно съединение отрицателни установителни искове.В исковата молба се по сочва , че по ЧГрД№ ***5г на ***РС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в която е разпоредено И. Т. да заплати на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД гр.*** сумата 250.78главница по договор за паричен кредит ***, 19 лв лихва за забава от 29.01.2010г-01.12.2010г, законна лихва върху главницата от 01.12.2010г до изплащане на вземането и 125лв. направени разноски. По издаден на ***г изпълнителен лист № *** по влязлата в сила заповед е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ ***с район на действие съдебния район на ***ОС със страни взискател „БНП П. П. Ф.“ ЕАД гр. *** и длъжник И. Т.. По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 25.10.2011г на длъжника чрез съпругата му, на 25.09.2014г длъжникът е уведомен за принудително действие извършване на опис, което не е извършено, на 31.08.2015г е конституиран като взискател ответника по делото като правоприемник на предходния взискател.Със запорно съобщение изх №***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в банка ***, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. Със запорно съобщение изх №***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в банка *** АД, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. Със запорно съобщение изх №***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в „*** банка“ АД, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. Със запорно съобщение изх №***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в банка „П. Б. Б.“ ЕАД, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. Със запорно съобщение изх 1

№***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в „*** банка“ АД, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. Със запорно съобщение изх №***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в банка „***“ ЕАД, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. Със запорно съобщение изх №***г е наложен запор на всички сметки на длъжника в банка ***АД, а банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма открити сметки при нея. С призовка за принудително изпълнение изх №***г ЧСИ е уведомил длъжника, че на 27.02.2020г в ***часа щ се пристъпи към принудително изпълнене опис на движими вещи, като такъв не е извършен. С уведомление №***г до САТ пътна полиция *** е наложен запор върху лек автомобил „***“ с рег № ***, собственост на длъжника. С молба вх №***г взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника и върху вземания от ФПИ, като не е наложен запор и такива вземания не са открити.. Ищецът счита, че не дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД-5 години и чл.111 ал.1 б „в“ от ЗЗД-3 години, тъй като от от образуване на изпълнителното дело 28.09.2011г до 04.03.2020г не са извършени изпълнителни действия, които да прекъсват давността по вземанията по изпълнителния лист и вземанията са погасени по давност. Моли съда да постанови решение да се признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите: 250.78главница по договор за паричен кредит ***, 19 лв лихва за забава от 29.01.2010г-01.12.2010г, законна лихва върху главницата от 01.12.2010г до изплащане на вземането и 125лв. направени разноски. Претендира за направени по делото разноски.

Писмен отговор от ответика е постъпил чрез юк И. С. . Посочва, че исковете са допустими, но са неоснователни. Твърди,че на 03.10.2011г поради възлагане на правомощия от взискателя на ЧСИ *** по чл.18 от ЗЧСИ е прекъсната погасителната давност съгласно ТР 2/2013г на ОСГТК на ВКС и че с предприемането на всеки един изпълнителен споксоб и с извършване на всяко едно изпълнително действие се прекъсва многократно давността, а съгласно ТР3/28.03.23г по тд 2/2020г на ОСГТК вп ППВС №3/18.11.1980г независимо от предпиетите или не изпълнителни способи,давност за вземането не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР 2/06.06.2015г по ТД№2/2023г като за тях се прилага ППВС 3/1980г, а звност започва да тече от 26.06.2015г.Посочва, че след 26.06.2015г също неколкократно е прекъсвана погасителната давност и изпращане на запорни съобщения до няколко банки с отговор по тях и за насточване на описи и запор на МПС-на 09.05.2026г, 29.11.2018г, 28.08.2019г, , 18.01.2020г, 04.03.2020г,07.12.2022г. Погасителната давност, която би следвало да изтече на 26.06.2020г е прекъсната с молбата за конституиране на нов взискател и възлагането на действия по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира за направени разноски и претендира за прекомерност на адвокатското възнаграждене на ищеца.

Съдът като взе предвид становищата на страните,намира,че са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК.

2

Безспорно по делото е, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед № ***г по ЧГрД№ *** на ***РС е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ***рег*** с район на действие съдебния район на ***ОС.

По делото е представено копие от изпълнителното дело. Спорно е дали се дължат посочените в изпълнителния лист суми поради погасителната давност за вземанията.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането като в изпълнителния процес съществуван различни способи за изпълнение. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния постановление има само декларативен характер.Съгласно ТР 2/2013г на ОСГТК от 26 юни 2015 год.т.10 когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /чл.330 ал.1 б „д“ от ГПК отм/, нова погасителна давност за вземането е започва да тече от датата, в която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Съгласно ТР 3/20 от 28.03.2023г на ОСГТК погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г, от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Съдът намира, че съгласно тези тълкувателни решения, погасителна давност по настоящото изпълнително производство до 26.06.2015г не е течала.От тази дата е започнала да тече нова погасителна давност.С молбата за конституиране на нов взискател по изпълнителното производство на 31.08.2015г , с която същият е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, е прекъсната погасителната давност, като след това са извършени изпълнителни действия: на ***.2016г-изходирани са запорни съобщения до различни банки с отговор, че е наложен запор, на ***.11.2018г изпратена покана за принудително изпълнене-насрочване на опис на движими вещи, на 28.08.2019г е наложен запор на МПС на длъжника, на 18.01.2020г е изпратено съобщение за насричен опис на 3 движими вещи, на 04.03.2020г е изпратено ново запорно съобщение до КАТ, на ***.12.2022г изпратено съобщение за насрочване на опис на движими вещи. С извършването на всички тези действия поотделно се прекъсва погасителната давност за вземането и започва да тече нова погасителна давност, която за вземането за главница е 5 години съгласно чл.110 от ЗЗД и за лихва е 3 години по чл.111 ал.1 б „в“ от ЗЗД.Съгласно решение №37 от 24.02.2021г по ГрД№1747/2020г на 4-то ГО на ВКС настъпилана перемция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, обезсилването по право на изпълнителните дейсвия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116 б „в“ от ЗЗД.

Изложеното обосновава извод, че ответникът е провел доказване на твърдението си за прекъсване на погасителната давност и следователно ищецът дължи претендираните суми,т.е следва да бъдат отхвърлени предявените отрицателни установителни искове за главница и лихва за забава, както и законната лихва върху главницата от 01.12.2020г и направени разноски.

По делото ищецът е направил разноски в размер на 674лв по направен списък по чл.80 от ГПК, а именно: 150лв. платена ДТ, 24лв. за копие от изпълнителното дело и 500лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид цената на иска и осъщественото процесуално представителствоподаване на искова молба, участие в съдебно заседание. Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответната страна за присъждане по реда на чл. 78, ал.

3 от ГПК на напревени по делото разноски. Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ответника -юрисконсулт съгасно чл.25 ал.1 от Наредба за правна помощ, приета с ПМС 4/06.01.2006г в размер на 200лв., което следва да бъде заплатено от ищеца по делото съобразно постановения резултат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените отрицателни установителни искове за приемане за установено по отношение на „К. и. и. БГ“ ЕАД с ЕИК ***правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от член на СД З. Д., упълномощена на М. Г. и А. Б., представляващи дружеството, с процесуален представител юрисконсулт И. С., че И. С. Т. с ЕГН ********** от****не му дължи сумите 250.78главница по договор за паричен кредит ***, 19.00 лв лихва за забава от 29.01.2010г01.12.2010г, законна лихва върху главницата от 01.12.2010г до изплащане на вземането и 125лв. направени разноски по издаден на 10.01.2011г изпълнителен лист №*** по влязлата в сила заповед № ***г за парично вземане по чл. 410 от ГПК по ЧГрД***г на ***РС по образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ *** в КЧСИ с район на действие съдебния район на ***ОС, като неоснователни и недоказани.

4

ОСЪЖДА И. С. Т. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на К. и. и. БГ“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от член на СД З. Д., упълномощена на М. Г. и А. Б., представляващи дружеството сумата 200лв./ двеста лева/ , представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

5