Решение № 882 от 31.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, ….........2020г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 378 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 –

438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноски по изп. дело № 20198510402209 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ.

Жалбоподатят поддържа, че приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатското възнаграждение е завишено и същото следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. и то само за образуване на изпълнителното дело, тъй като водене от страна на процесуалния представител на взискателя не е извършвано.

Отделно се посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че дружеството е „сигурен платец“. Съобразно изложеното се моли за намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до 200лв. Претендират се разноски.

Взискателят по изпълнителното дело депозира възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.

Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на жалбата..

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С молба от 03.10.2019г. А.П.А., чрез адв. В.В., е поискал от ЧСИ М.П. да образува изпълнително дело за събиране на сумата от 1000лв. по издадения в полза на взискателя изп. лист от 11.09.2019г. Поискал е съдебният изпълнител да извърши справка в регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове и да наложи запор върху вземанията по сметки на длъжника, както и върху депозираното имущество по банков сейф. С молбата е поискано и събиране в изпълнителното производство на адвокатско възнаграждение за образуване и водене му в размер на 360лв., както и на 5,90лв. държавна такса и такса за банков превод. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят и пълномощникът му са се уговорили за възнаграждение от 360 с ДДС, което не е платено, поради това че клиентът е материално затруднен и адвокатът оказва безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв.

На 07.10.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сума в общ размер на 1605,02лв., от които 1000лв. разноски по изп. лист, 365,90лв. разноски по изп. дело и 239,12лв. такси по ТТРЗЧСИ. На 11.10.2019г. длъжникът е депозирал възражение срещу определените от съдебния изпълнител разноски, като с разпореждане от същата дата ЧСИ е намалил приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 360лв. на 312лв. с ДДС. Със съобщение от 18.10.2019г., изпратено чрез куриер на 23.10.2019г., е връчен препис от разпореждането на длъжника.

При така установената фактическа обстановка и след преценка доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като дължимата за производството държавна такса е внесена, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело е подаване на молба за образуването му, което се явява минимално необходимото процесуално действие за започване на изпълнителното производство. Делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, а длъжникът е дружество, чиито банкови сметки са публично известни. Поради това адвокатско възнаграждение в размер по-голям от минималния по Наредба № 1/2004г. не е оправдано. Съгласно т. 1 от чл.

10 на Наредба № 1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200лв. Пълномощникът на взискателя не е извършил други действия, които да обосноват дължимост на възнаграждение за водене на изпълнителното производство. Ето защо възнаграждение по т. 2 от чл.

10 на Наредба № 1/2004г. не се дължи.

По изложените съображения, приетото за събиране адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва бъде намалено от 312лв. до 240лв. с ДДС, доколкото са налице доказателства, че адв. В.е регистриран по ЗДДС.

Направеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав, в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.

От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени по повод обжалваните действия на ЧСИ.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД разпореждане от 11.10.2019г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, по изп. дело № 20198510402209, за разликата над 240

/двеста и четиридесет/ лева до 312 /триста и дванадесет лева/ и НАМАЛЯВА приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 312 /триста и дванадесет/ лева на 240 /двеста и четиридесет/ лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.