Определение № 2214 от 15.11.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2214

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Росица

Темелкова

Членове: Таня Русева-Маркова

Елеонора Кралева при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1600 по описа за 2019 година.

С Решение №

1611/25.06.2019г., постановено по гр. дело № 6583/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на Д.Й.Д. с постоянен адрес *** Загора и настоящ адрес ***0 лева, от която 123, 15 лева - такса за експресното разглеждане, по Договор за кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него и 16, 85 лева - договорна лихва, по същия контракт, заплатени на отпаднало основание.

С цитираното решение е отхвърлен установителния иск, предявен от Д.Й.Д., за прогласяване за нищожен сключения с „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, Договор за кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него.

Против първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********** от 05.12.2017г., сключен с „4Финанс“ ЕООД е депозирана въззивна жалба с вх. № 34041/02.08.2019г. по описа на Районен съд - Бургас от Д.Й.Д.. С жалбата се претендира атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и като постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила. С жалбата се посочва, че нормите по чл.

11, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК са повелителни и от публичен ред и първоинстанционният съде следвало служебно да се произнесе дали са изпълнени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 11, т. 12 и . т. 20 от ЗПК и да приложи правните последици на чл.

22 и чл. 23 от ЗПК, независимо, че ищцата не е навела доводи за недействителността на кредитната сделка на това основание.

Депозираната въззивна жалба е против акт на съда, който подлежи на обжалване, лицето, което я е подало има правен интерес да атакува съдебния акт, жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е внесена и процесуалния представител на дружеството, подписал въззивната жалба – адвокат Ф. разполага с валидна представителна власт за това.

Ответната страна по въззивната жалба – „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София, в който посочва, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е правилно и законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Посочва се, че са неоснователни всички оплаквания относно неизпълнението на чл. 11, ал. 1, чл.

11, т. 12 и т. 20 от ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. В депозирания пред съда отговор се посочва, че в процесния случай между страните по договора не е приложим референтен лихвен процент, поради което и правилото на чл. 11, т. 9а във връзка с чл. 33а от ЗПК е неприложимо, тъй като в отношенията между страните по процесния договор е уговорен и приложим единствено фиксиран лихвен процент. Излагат се подробни съображения, с които се оспорват и твърденията на жалбоподателката Д.Д. във въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Против първоинстанционното решение в частта, в която е осъдено ответното дружество – „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на ищцата Д.Й.Д. сума в размер на 140 лева, от която 123, 15 лева - такса за експресното разглеждане, по Договор за кредит от 05.12.2017г. и 16, 85 лева - договорна лихва, по същия договор е депозирана и въззивна жалба с вх. № 32781/29.07.2010г. по описа на Районен съд – Бургас от „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София, с която се претендира решението в тази му част да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск, а в случай, че съдът счете, че същото е допустимо, то да бъде отменено като неправилно. В жалбата се посочва, че съдът е присъдил в полза на ищцата сумата от 140 лева, като заплатена на отпаднало основание, но такова искане ищцата не е правила и съдът не е бил сезиран с такава искова претенция. По отношение на правилността на решението се посочва, че са неверни изводите на съда, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на чл. 11 от ЗПК, като били нарушени изискванията на чл. 11, т. 9а и т. 22 от ЗПК и се излагат подробни съображения в подкрепа на направените възражения.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Депозираната въззивна жалба е против акт на съда, който подлежи на обжалване, лицето, което я е подало има правен интерес да атакува съдебния акт, жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е внесена и процесуалния представител на дружеството, подписал въззивната жалба – адвокат Х. разполага с валидна представителна власт за това.

Ответната страна по въззивната жалба – Д.Й.Д. депозира по делото отговор на въззивната жалба, в който посочва, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени суми в полза на Д.Д. като правилно.

Посочва се, че в обжалваната му част съдебният акт е съответен на материалния закон по съображенията за нищожност на кредитната сделка, която е техен източник и които са изложени във въззивната жалба на Д.Д..

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Предявен е иск от Д.Й.Д. против „4Финанс” ЕООД за прогласяване за нищожен сключения с „4Финанс” ЕООД, Договор за кредит № ********** от 05.12.2017г., с общи условия към него, както и да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сума в размер от 123, 15 лева, представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане на сумата и 16, 85 лева, съставляваща платена без правно основание лихва по договора за кредит.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. №

34041/02.08.2019г. по описа на Районен съд - Бургас от Д.Й.Д. против Решение № 1611/25.06.2019г., постановено по гр. дело № 6583/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********** от 05.12.2017г., сключен с „4Финанс“ ЕООД.

ДОКЛАДВА и въззивна жалба с вх. №

32781/29.07.2010г. по описа на Районен съд – Бургас от „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София против Решение № 1611/25.06.2019г., постановено по гр. дело № 6583/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено ответното дружество – „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на ищцата Д.Й.Д. сума в размер на 140 лева, от която 123, 15 лева - такса за експресното разглеждане, по Договор за кредит от 05.12.2017г. и 16, 85 лева - договорна лихва, по същия договор.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.