Решение № 4418 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4418 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100503466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 11998/05.02.2024 г. на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез юрк. К.Ц. (с приложено към жалбата пълномощно), срещу постановление изх. № 5769/30.01.2023. г. по изп. д. № 20248510400156 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което ЧСИ отказва да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, както и размера на пропорционалната такса т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

Счита се, че приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на изискванията на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че към момента по изпълнителното дело са извършени единствено действия, свързани с образуването му, поради което не са налице предпоставки за начисляване на разноски за процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Поддържа се, че посочването на способ за принудително изпълнение е задължителен реквизит на молбата за образуване на изпълнително дело, поради което това не съставлява действие по водене на делото. Предвид липсата на правна и фактическа сложност, доколкото длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, жалбоподателят сочи, че не са налице предпоставки за предприемане от страна на взискателя на други действия във връзка с удовлетворяването му, поради което следва да бъдат признати единствено разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, претендирани от 1 взискателя, от приетите за събиране 5570 лева до размера от 200 лева. С оглед на извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение се излагат доводи за недължимост на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което се иска от съда да постанови такава да не бъде начислявана, а евентуално - при уважаване на искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, да бъде редуциран и размерът на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски за настоящото производство.

Взискателят М.К.Т., чрез адв. Ц.Й., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че длъжникът е имал възможността да погаси доброволно задължението, предвид наличието на облигационни правоотошения между взсикателя и длъжника във връзка с договор за кредит и наличието на открити при „Уникредит Булбанк“ АД банкови сметки на Т.. Излагат се доводи, че възнаграждението не е прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, а и същото съответства на миниманите размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Сочи се още, че процесуалното представителство на взискателя не се изчерпва с подаване на молба за образуване на делото, а са правени и искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия, като в случая адвокатът е извършвал действия, свързани с изготвяне на документация, предхождащи обраузването на делото, както и е поел ангажимент да съдейства на съдебния изпълнител и е депозирал страновища във връзка с жалбите на длъжника срещу постановленията за разноски.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с които я оспорва като неоснователна. Поддържа, че с обжалваното постановление е определен минималният съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство. Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че защитата на взискателя в процесния случай се изразява единствено в действието по образуване на изпълнително дело, тъй като със сключения договор за правна защита и съдействие взискателят е възложил на процесуалния представител образуването на делото и извършването на действия по процесуално представителство, във връзка с което пълномощникът е получавал съобщения и книжа, следял е движението на делото, извършвал е справки по него и е депозирал възражения срещу подадените от длъжника жалби. Поради това ЧСИ счита, че в конкретната хипотеза са извършвани и „действия по водене“ на изпълнителното дело. По отношение дължимостта на пропорционалната такса съдебният изпълнител сочи, че в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ се включват сумите по изпълнителния лист и разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, като в случая начислената такса възлиза нна 4670,34 лева. По тези съображения съдебният изпълнител счита, че отказът му да намали разноските е законосъобразен. Възразява срещу искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на 2 обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, становището на взискателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп. д. № 20248510400156 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 18.01.2024 г. на М.К.Т., чрез адв. Ц.Й., срещу „Уникредит Булбанк“ АД за събиране на сумите по изпълнителен лист от 15.12.2023 г. по гр. д. № 13860/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 16състав, с който „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на М.К.Т. сумите: 14 572,89 евро - заплатена от ищцата на банката без основание сума за възнаградителни лихви по договор за банков кредит № 42/201 от 11.03.2008 г. за периода 23.10.2014 г. - 23.10.2019 г., ведно със законната лихва от 23.10.2014 г до окончателното плащане; 1139,90 лева – разноски за държавна такса, и 183,44 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от исковете; 3930,17 лева разноски за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане за проучване на имуществото на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки, както и за извършване на изпълнителни действия, с които да бъде обезпечено вземането на кредитора. Извършено е възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано да бъдат събрани сторените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 5570 лева, съгласно представения към молбата договор за правна помощ от 08.01.2024 г.

ЧСИ е образувал изпълнителното дело, като с постановление изх. № 3034/18.01.2024 г. е приел за събиране следните разноски: 24 лева по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело, 6 лева по т. 3 ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество, 24 лева по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, 4668,23 лева по т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на прично вземане, 24 лева по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски, 5570 лева за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на „Уникредит Булбанк“ АД на 19.01.2024 г., с което длъжникът е уведомен, че към 01.02.2024 г. задължението по делото възлиза на 71 661,27 лева, от които главница в размер на 28 502,10 лева, законна лихва за периода 23.10.2014 г. – 01.02.2024 г. в размер на 27 582,10 лева, 5253,51 лева присъдени разноски, 5570 лева разноски по изпълнителното дело и 4753,56 лева такси по ТТРЗЧСИ.

На 22.01.2024 г. длъжникът „Уникредит Булбанк“ АД, чрез юрк. К.Ц., е представил доказателства за заплащане на дължимите суми по изпълнителното дело, като е депозирал възражение, в което се поддържа становище за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство и се иска редуцирането им до размер от 200 лева за образуване на делото, като съобразно това да бъде коригиран и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

3

На 29.01.2024 г. взискателят, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище за неоснователност на мобата от 22.01.2024 г.

С обжалваното в настоящото производство постановление изх. № 5769/30.01.2024 г. съдебният изпълнител отказва да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, л.

2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, а именно – 200 лева за образуване и 5370 лева за процесуално представителство по делото.

Отказал е да намали и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ

При тези данни, настоящият състав счита, че депозираната жалба е основателна.

Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид конкретно извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 се приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на действително извършената работа.

4

По делото се установи, че в рамките на три дни от получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил изцяло задълженията си по изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, а в случая в срока за доброволно изпълнение са събрани дължимите суми, поради което адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде събрано само за образуването на изпълнителното дело.