Решение № 259 от 05.08.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Д. Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000298 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №1028/14.03.2022г. по описа на ШОС на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт О.М. , срещу решение №5/15.02.2022г. на Шуменски окръжен съд (ШОС), постановено по т.д. №31/2021г. по описа на ШОС.

С обжалваното решение ответното застрахователно дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ХР. СТ. ХР., ЕГН **********, живущ в гр. Р., сума в общ размер на 100 141,40 лева, включваща 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживени болки и страдания, 4 941,40 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания и 25 200,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на мотоциклет „Хонда ГЛ 1800 ” с рег. №РР 0363 А, които вреди са били причинени вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2019г. в района на 1 кръстовище между първокласен път І-7 км. 136+987 с второкласен път ІІ-74, по вина на водача на л.а. Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, П. С. Д., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/119001301761 със срок на действие от 09.05.2019 до 08.05.2020г., издадена от „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.08.2019г. - датата на уведомяването на застрахователя, до окончателното им плащане, на основание чл.493, ал.1, във вр. с чл.432, ал.1 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, както и сумата 3 397, 64 лева разноски по делото, като в съответствие с това и на основание чл.78, ал.6 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати и следващите се държавни такси за уважените искове в общ размер на 4 005,66 лева Оплакването във въззивната жалба е, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, на първо място, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача, застраховал гражданската си отговорност при ответното дружество, като са противопоставени доводи, че от събраните по делото доказателства надлежно е установено, че водачът на л. а. „Ауди 80 ”, с peг. № Т 8880 XT П.

Д. е управлявал автомобила си в рамките на законоустановената скорост за движение и е упражнявал постоянен контрол над МПС-то и е съобразил поведението си с натовареността на движение в участъка, особеностите на кръстовището и при спазването на всички законови изисквания, обективирани в ЗДвП и ППЗДвП. Изводи въз основа на тези твърдения въззивникът не е обосновал. На второ място, обосновани са твърдения за неправилна и непълна преценка от първоинстанционният съд на всички критерии за справедливост, изведени от съдебната практика, надценяване на претърпените от ищеца болки и страдания, съответно подценяване на установените обективни данни за вида и обема на получените травми, проведеният оздравителен и възстановителен процес, с които е обосновано основното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон чл.52 от ЗЗД, довело до присъждане на застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в необосновано завишени размери.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да 2 постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост, а в условие на евентуалност – да бъде намалено по размер присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноските, сторени за производството по делото.

В подадения писмен отговор вх. №2421/16.05.2022г. въззиваемият ищец ХР. СТ. ХР., чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Н., САК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като излага подробно коментара си по оплакванията на ответника, обоснован с установените по делото фактически положения относно причината за настъпване на пътния инцидент, причинените при него вреди на ищеца, лечението на физическите травми, аргументира искане въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представляван по пълномощие от адвокат Т.Г., заявява, че поддържа подадената от въззивна жалба, акцентирайки на основното оплакване за необоснована завишеност на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, като моли за цялостна отмяна на решението и отхвърляне на претенцията като неоснователна, а в условие на евентуалност – за намаляване на размера на обезщетението.

Въззиваемият Х. Х. чрез процесуален представител адвокат В. Н. аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на воденото исково производство е претенцията на ищеца ХР.

СТ. ХР., ЕГН **********, да получи обезщетение за вредите, причинени му в резултат на виновно и противоправно деяние на застрахован при ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на 3 автомобилистите водач. Исковете са предявени в размери от 70 000 лева – обезщетение за понесените неимуществени вреди, съответно 34 941,40 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в понесени загуби – разходи за лечение (4 941,40 лв.) и тотална увреда на собствения на ищеца мотоциклет (30 000 лв.).

Така предявените главни искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за осъждане на ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите застрахователни обезщетения, считано от датата на увреждащото деяние - 09.06.2019г., до окончателното им плащане.

Същата намира своето правно основание в нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Макар да обжалва в цялост постановеното от първоинстанционния съд решение, с което исковете са уважени, по същество ответникът не оспорва предпоставките за възникване отговорността си – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Основното оплакване е по отношение изводите на съда относно общия размер на обезщетението, което по справедливост възмездява причинените на ищеца неимуществени вреди като се твърди, че същото е прекомерно в уважения размер от 70 000 лв. и не съответства на заложените в чл.52 ЗЗД и възприети в застрахователната и съдебната практика критерии.

При правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на деликвента за осъщественото от него непозволено увреждане. Надлежно е установено въз основа на пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 9.06.2019г. на РУ-Велики Преслав; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със схема и фотоалбум) и заключението на допуснатата по делото комплексна 4 автотехническа и медицинска експертиза, че на 09.06.2019г., около 12,20 ч. водачът на л.а. „Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, П. С. Д., движещ се по републикански път II-74 в посока от гр. Велики Преслав към гр. Шумен, е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата като на изхода на града, на Т- образно кръстовище с републикански път I-7 не спрял на пътен знак Б2, не се огледал и не е възприел движещия се по главния път в посока от гр. Шумен към гр. Върбица мотоциклет „Хонда ГЛ 1800” с рег. №РР 0363 А, управляван от ищеца ХР. СТ. ХР., а предприел включване по главния път със завой наляво, при което навлязъл в кръстовището в лентата на движение на срещуположно движещия се с предимство мотоциклет, пресичайки траекторията му, в резултат на което последвал сблъсък между двете превозни средства. Скоростта на движение на мотоциклета била около 51 км/ч, но поради внезапността и неочакваността на предприетата от автомобила маневра, както и наличието в този момент на превозно средство в насрещната пътна лента водачът не успял да реагира по начин, позволяващ предотвратяване на сблъсъка, единствено успял да отклони движението си наляво, наклонявайки и мотоциклета на лявата страна. Според експертното мнение на вещото лице инж. И. Радев, в случай че мотоциклета не е променял посоката си на движение, а е продължил движението си направо в определената му лента, би се осъществил директен челен удар между двете МПС, при което и щетите вероятно биха били по-големи. За водача на л.а.

„Ауди 80” ПТП е било предотвратимо в случай, че спазвайки пътните знаци и правилата за предимство е навлязъл в кръстовището след преминаването на мотоциклета и не се е движел в лентата за насрещно (спрямо посоката, в която е искал да продължи) движение. За мотоциклетиста настъпването на ПТП е било непредотвратимо с действия от негова страна. След сблъсъка лекият автомобил, движещ се към този момент със скорост от около 25 км/ч, останал на мястото на удара, а мотоциклетът се завъртял по платното, измествайки се на няколко метра в дясно от предната част на автомобила. В резултат на удара автомобилът е с деформации по предната си дясна част, мотоциклета е с множество деформации по корпуса и рамата, като за него щетата е „тотална“, а водачът му е с телесни наранявания – съчетана травма на глава и крайници.

По делото не е спорно, установено е и от събраните писмени доказателства, че с влязлата в сила присъда №260000/25.01.2021г. по НОХД 5

№195/2020г. на Районен съд - Велики Преслав водачът на л.а. „Ауди 80” с рег.

№ Т 8880 ХТ, П. С. Д., ЕГН **********, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с чл.343, ал.1, б. “б” и чл.342, ал.1, от НК, за това, че на 09.06.2019г. на входа на град Велики Преслав, обл. Шумен, кръстовище между първокласен път I-7 КМ 136+987 с второкласен път II-74, при управление на МПС - л.а. „Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1, чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на водача на мотоциклет „Хонда ГЛ 1800” с рег. №РР 0363 А, ХР. СТ. ХР. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383, ал.1 от НПК, присъдата има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя и неговата противоправност.

Фактът, че между ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и собственикът на лекия автомобил, с който е причинено увреждането - л.а.

„Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, е била сключена валидна към датата на ПТП (09.06.2019г.) застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/119001301761, като водачът П. С. Д., ЕГН **********, е бил обхванат от действието на тази застраховка, не е спорен между страните.