Решение № 599 от 18.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. П., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102881 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. И. В. ЕГН ********** *** И чрез адв.А.Д. САК срещу

„***“ ЕАД с ЕИК *** *** Бизнес център България с предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 7 403.20лв. като иска от съда да осъди ответната страна да й заплати сумата 7 403.20лв. на основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска 22.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото

На основание чл.38 ал.1 ЗАдв. на адв.А. Д. да се присъдят разноски Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за неоснователен като не оспорва, че са сключили договор за потребителски кредит № *** от 06.11.2022 за сумата 5000лв. както и че са предоставили на ответницата същата тази сума, т.е. че ищцата е усвоила сумата изцяло

ГЛП по договора е 19.59 % а ГПР 21.45 %

Оспорват факта, че била изплатила сумата 7403.20лв. – твърдят, че е иплатила по-малка сума по размер.

Излага от правна страна липса на фактически състав на нормата на чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД, ако съдът приеме, че такъв договор е сключван, и че такава сума е 1 предоставена, а именно:

-договорът е с необходимото съдържание съгласно ЗПК

-оспорват, че за ищцата е било задължително сключването на договор за поръчителство с ***А – това е право, а не задължение

-оспорват твърдението, че вземанията на *** са включени в ГЛП и ГРП съгласно чл.19 ЗПК

Твърдят, че договорът за предоставяне н поръчителство между ищцата и *** е договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита

-дори да се приеме от съда, че договора за поръчителство е нищожен, то това води единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за услугата, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения в тази връзка договор за поръчителство.В този смисъл вземането на *** АД по договора за потребителски кредит се явява действително и главният иск следва да бъде отхвърлен.

-ако се приеме, че договорът за потребителски креди те действителен, то получените по него суми не подлежат на връщане по чл.55 ЗЗД и са дължими.

Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че на 06.11.2022г. между „***“ АД ии ищцата, е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „***“ АД се задължава да предостави ата а потребителски кредит, в размер 5000 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.

В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.

Посочено е това да стане в срок от 24,00часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „***“ АД и непораждане на действие на договора между „***“ и кредитополучателя.

В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

Погасяване на задължението е съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.

Съгласно приложения Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за 2 потребителски кредити, данните от Приложение №1 съвпадат с тези описани в СЕФ. Това се отнася до общия размер на кредита, срока на договора, размер на месечната погасителна вноска, общата сума която следва да се заплати, право на кредитополучателя да предостави обезпечение банкова гаранция или поръчителство, ГЛП/годишен лихвен процент/ и ГПР.

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „***“ ЕООД и„***“ АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство

Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „***“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от неизпълнението му а именно -връщане на предоставената сума по кредита , възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора.

Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение№1 Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит.

Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Потребителят разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити.

Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, спазена е предвидената в закона писмена форма.

Посочен е общия размер на кредита и условията за процент , условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита .

В представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на задължението.

Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми 3 при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия по Договора за кредит/.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Установява се от представените по делото доказателства, че на посочената дата между ищцата и „***“ АД е сключен договор за потребителски кредит по силата на който „***“ АД се задължава да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на 5000 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.

Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на обезпечението.

В чл. 4, ал.1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитополучателят следва да представи, в ал. 2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „***“ АД и непораждане на действие на договора между „***“ и кредитополучателя.

В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1 - Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит за срок от посочен брой месеца, лихвен процент по кредита, посочен изрично в договора, ГПР посочен в Договора и общ размер на плащанията .

Установява се и от представените доказателства, че на същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „***“ ЕООД, в който е посочено, че „***“ АД се задължава да предостави сумата 6000лв.по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Според договора поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „***“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения, както и за всички последици от неизпълнението му.

Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, на месец за периода на действие на договора за кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV –е предвидено „***“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „***“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит.

Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начинът на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника „***“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство

4

След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „***” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „***” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързано с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.

Поради това съдът намира, че в случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния.

От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика, тъй като като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита , без в същата да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.

По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя, а потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.

Разпечатката съдържа 54 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a552240-d8db-4524-b328-dd93f6720d47