Определение № 610 от 19.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. Пазарджик, 19.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500488 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 ал.1 -ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.407 ал.1 и следващите от ГПК /Гражданския процесуален кодекс/

Обжалва се Разпореждане рег.№1732 от 06.10.2025г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№20225210100779 по описа на същия съд за 2022г. с което е разпоредено в полза на ищеца по първоначалните искове „РИСОФ“ООД, ЕИК 130459512, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ №41 да се издаде изпълнителен лист срещу ответника „Тран Лес-82“ЕООД, ЕИК 201155429, за следните суми-924.22лвразноски по ч.гр.д.№37086/2022г. на Районен съд София и 4589.49лв разноски по гр.д.№779/2022г. на РС-Велинград.

В частната си жалба с вх.№2796 от 17.04.2026г. подадена в срока по чл.407 ал.1 от ГПК от „ТРАНС ЛЕС-82“ЕООД, ЕИК 201155429 /получена покана за доброволно изпълнение на задължението от ЧСИ Д. С. -ИД №417/2026г./ чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-София се поддържа, че с оглед изхода от гр.д. №20225210100779 по описа за 2022 г. на Районен съд Велинград, и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, посочените в разпореждането суми са недължими от ответника „Транс Лес-82” ЕООД. Излагат се доводи, че по отношение на претендираните от „Ри-СОФ” ООД, ЕИК 130459512 и присъдени с обжалваното разпореждане разноски в размер на 924, 22 лв., са недължими според изхода на спора по ч.гр.д.№37 086/ 2022 г. на Софийски районен съд, доколкото макар с определение №17393/ 11.07.2022 г. по ч.гр.д.

№ 37086/2022г. по описа на Софийски районен съд, да е допуснато 1 обезпечение на бъдещите осъдителни искове на „Ри Соф" ООД срещу „Транс Лес -82“ ЕООД за сумата от 16 273,84 лв. — главница и 697,78 лв. лихви върху главницата /общо 16971.62 лв./, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на „Транс Лес-82” ЕООД по банковите му сметки; с последващо определение -№35270/ 02.09.2024 г., постановено по същото дело и от същия съд влязло в сила на 20.09.2024 г., обезпечението на бъдещите искове е отменено и издадената обезпечителна заповед от 13.07.2022г. е обезсилена — поради отхвърляне на обезпечените искове с влязъл в сила съдебен акт. Счита, че Районен съд — Велинград не е компетентен да присъжда каквито и да било разноски в производството по по ч.гр.д.№37086/ 2022 г. на Софийски районен съд, 36 състав., а видно от фактите, в настоящия случай такива не се и дължат от ответника „Транс Лес-82" ЕООД-според изхода от обезпечителното производство, съгласно чл.78 от Г ПК.

По отношение на претендираните от „Ри-СОФ"' ООД, ЕИК 130459512 разноски в размер на 4 589.49 лв. по гр.д.№779/2022 г. на РС —Велинград жалбоподателят поддържа, че същите са недължими, както според изхода на спора по същото дело, така и според изричния диспозитив на отменителното решение на въззивния съд в частта за разноските: Сочи, че с Решение №258 от 10.07.2024 г., постановено по въззивно гр.д.№20245200500193/ 2024 г. по описа на Окръжен съд /ОС/ — Пазарджик, исковете на „Ри Соф” ООД, ЕИК 130459512, представляващи предмет на гр.д.№779/2022 г. на РС-Велинград, по които е допуснато предварителното обезпечение, са изцяло и окончателно отхвърлени, като Решението на РС-Велинград е потвърдено само в частта за отхвърления насрещен иск на .. Транс-Лес 82” ЕООД, но че за защитата по този иск ..Ри Соф не са претендирали отделни разноски, нито такива в размер на 4589.49 лв. Допълва се, че решението е влязло в сила на 11.07.2024 г. и че според диспозитива на същото отменително решение, с оглед описания по-горе изход на спора, разноски за страните не се дължат. Поддържа се още, че с Решение №325/ 06.10.2024 г. на ОС - Пазарджик за допълване на същото решение /Решение №258 от 10.07.2024г./ са отхвърлени и претенциите на „РиСоф” ООД по евентуалния иск, като решението е влязло в сила на 07.10.2024г.

Посочва още, че с окончателно и неподлежащо на обжалване Решение № 362/11.08.2025г. на Окръжен съд — Пазарджик, е оставена без уважение молба с вх.№3104 от 20.03.2025 г. на „РиСоф” ООД за отстраняване по реда на чл.247 от ГПК на очевидна фактическа грешка в решение -№ 325/06.10.2024г. на ОС – Пазарджик. Твърди се още, че с молба от 06.10.2025г. до РСВелинград, „Ри -Соф” ООД предявява искане за издаване на изпълнителен лист за присъдени разноски, без да упоменава техния размер. И че в молбата неправилно е посочено, че решението на РС —Велинград е потвърдено от въззивния съд в частта за разноските. Акцентира, че е вярно обратното- с изричен диспозитив в Решение№ 258/ 10.07.2024 г. по въззивно гр.д.№ 20245200500193/ 2024 г. по описа на Окръжен съд /ОС/ — Пазарджик, въззивният съд е постановил, че разноски между страните не се дължат. Счита, че няма как, при такъв диспозитив, да се твърди, че първоинстанционното решение било оставено в сила в частта за разноските, доколкото подобен диспозитив би противоречал на правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК, че разноските се поемат съобразно изхода от правния спор:

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното Разпореждане рег.№1732/ 06.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 20225210100779 по описа за 2022 г. на Районен съд - Велинград, II Граждански състав, страда от тежки пороци процесуални, фактически и юридически поради което следва да бъде 2 отменено, а издаденият въз основа на този съдебен акт изпълнителен лист — служебно обезсилен и доколкото удостовереното с изпълнителния лист от 06.10.2025 г. вземане на „Ри-Соф“ ООД срещу „Транс Лес-82” ЕООД не съществува, съгласно присъдения диспозитив на влезлите в сила съдебни актове. Заключава, че съдебните актове по гр.д.№ 20225210100779 по описа за 2022г. на Районен съд Велинград, , включително окончателните актове на въззивната и частично — на касационната инстанция, разгледани в тяхната инстанционна поредност, не присъждат вземане за разноски в полза на „Ри Соф" ООД, подлежащо на принудително изпълнение. Счита, че въззивната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване на процесното разпореждане №1732/06.10.2025 г. , постановено по реда на чл.407, ал.1 от страна на „Транс Лес-82” ЕООД който срок с започнал да тече от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №20268890400417 по описа на ЧСИ Д. С., рег.№ 889 на КЧСИ, с район на действие Пазарджишки окръжен съд и че посочените документи ПДИ и ИЛ са изпратени на процесуалния представител на „Транс Лес-82“ ЕООД с имейл от 08.04.2026 г. на ЧСИ Д. С.. /представят се данни в тази насока/ и че получаването му е потвърдено на 14.04.2026 г. Моли жалбоподателят да се отмени Разпореждане с рег.№ 1732 от 06.10.2025г. , постановено по гр.д.№20225210100779 по описа за 2022 г. на Районен съд Велинград, за издаване на изпълнителен лист в полза на „Ри-Соф" ООД за сумата от 924, 22 лв. — по ч.гр.д.№37086/2022г. на Софийски районен съд и сумата от 4 589,49 лв. - разноски по гр.д.№ 779 2022 г. на РС —Велинград и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна „РИ -СОФ“ ООД, с ЕИК130459512 чрез адв. С. Б. от САК , с вх.

№3832 от 26.05.2026г. в който частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество и същата се оспорва. Твърди се, че обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и като такова се моли да бъде потвърдено. Въззиваемата страна поддържа , че правилно съдът е приел с обжалваното разпореждане, че е налице подлежащо на изпълнение вземане на кредитора срещу длъжника за сумите и в размерите, за които е издал изпълнителен лист. И че влязлото в сила решение на РС-Велинград е изпълнително основание съгласно чл.404, т. 1 от ГПК и въз основа на него надлежно е издаден изпълнителен лист. Твърди се още, че по делото е установено, че с Решение №331 от 16. 10.2023 г. по гр.д. №20225210100779 на Районен съд — Велинград са присъдени суми, включително и разноски в полза на „РИ-СОФ” ООД, като с последващото Решение №258/10.07.2024г. по в.гр.д.№ 20245200500193 на Окръжен съд — Пазарджик първоинстанционното решение е отменено единствено в изрично посочени части, а в останалата му част, включително относно разноските, е изрично потвърдено. Смята страната, че се касае за влязъл в сила съдебен акт, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Акцентира, че формулировката на въззивния съд, че „в останалите обжалвани части решението се потвърждава", не оставя никакво съмнение, че всички непосочени като отменени части от решението на първата инстанция са влезли в сила и пораждат правни последици, включително и тези относно разноските.

Поддържа още, че с подадената частна жалба жалбоподателят релевира възражения по съществото на вече решен спор като се опитва да постигне пререшаване на въпроса за разноските, който вече е окончателно решен. И че производството по издаване на изпълнителен лист не е средство за проверка 3 правилността на съдебния акт. Заключава, че съдът, който издава изпълнителния лист няма правомощие да преценява дали присъдените разноски са правилно разпределени след като този въпрос е разрешен с влязло в сила решение. и че съдът в това производство извършва единствено формална проверка за наличие на изпълнително основание и не може да навлиза в съществото на спора, нито да ревизира постановения съдебен акт.

Заключава, че ако „Транс лес -82” ЕООД е считало, че въззивният съд неправилно се е произнесъл по въпроса за разноските или е пропуснал да го обсъди, е разполагал със специалната процесуална възможност по чл. 248 ГПК да поиска изменение на решението в частта на разноските или допълване на решението (чл.250 ГПК) в тази му част в едномесечен срок от постановяването му. И че този срок е изтекъл на 10.08.2024 г., поради което правото за подобни искания е преклудирано, а въпросът за разноските е окончателно стабилизиран и не подлежи на последващо преразглеждане.

Смята за неоснователно оплакването, че въззивният съд не бил формирал воля относно разноските и че с потвърждаването на решението в останалите му части, извън изрично отменените такива, е стабилизирано решението на РСВелинград по грд. №779/22г включително в частта на разноските. Поддържа се че “Транс лес 82“ЕООД е предявил насрещен иск, който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. А с въззивната жалба Транс лес-82 ЕООД е обжалвало решението на РС Велинград в цялост, включително и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск. Решението на първоинстанционния съд по въззивната жалба срещу отхвърления насрещен иск на Транс лес-82 ЕООД е потвърдено в цялост от въззивния съд. И че именно в този контекст въззивният съд не е присъдил разноски за въззивната инстанция и постановил потвърждаване на първоинстанционното решение в останалите части, включително и в частта на разноските. Моли да се остави без уважение подадената частна жалба.

В хода на производството е постъпило искане за отвод на настоящия съдебен състав от въззиваемата страна „Ри СОФ ООД, с вх.№6871 от

16.06.2026г. с доводи, че същият съдебен състав е участвал в разглеждането на обуславящия правен спор по вгр.д.№193/24г по описа на ОС-Пазарджик и че същият съдебен състав вече е формирал воля по съществени фактически и правни въпроси, свързани с предмета на настоящото производство. В този смисъл състава бил предубеден и заинтересован. Дружеството счита, че са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно безпристрастността на състава, а това пораждало риск относно правилното решаване на делото. Дружеството чрез управителя си Валентин Чавдарски прави искане за отвод на настоящия съдебен състав и моли делото да се разпредели на друг съдебен състав за произнасяне.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Преди да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалвания акт и по същество по основателността, респективно неоснователността на жалбата, въззивната инстанция намира, че ще следва да се занимае по депозираното искане за отвод на съдебния състав. Съдът намира искането е неоснователно и не намира основание да се отведе от разглеждането на спора по законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца РИ -Соф ООД поради твърдяна от страната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото и доколкото съдът бил формирал воля по съществени фактически и правни въпроси свързани с предмета на 4 настоящото производство.