Решение № 17 от 16.03.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. К., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225100600005 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 14/15.12.2021 год., постановена по Н.ч.х.д. № 183/2021 год., М.ският районен съд е признал подсъдимата С. АЗ. М. от с.Р., общ.М., обл.К., за невиновна в това, че на 03.08.2021 год. около 14.00 часа до селската чешма, която се намира в центъра на с.Р., общ.М., обл.К. , е причинила на Р.

АР. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в синкаво-мораво- кафеникаво кръвонасядане с диаметър 2.5 см в дясната странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядане с размер 4/5 см в горния външен квадрант на дясната млечна жлеза, мораво-кафеникаво кръвонасядане с размер на 5/6см по повърхността на дясното рамо и кръвонасядане с размер на 3/2 см по предната повърхност на десния крак, от които е било причинено болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимата по повдигнатото й по частен ред обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявеният от частния тъжител Р. АР. Х. от с.Р., общ.М., обл.К. против подсъдимата С. АЗ.

М. граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението 1 неимуществени вреди, в размер на 1 5 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2021 год.

Недоволна от така постановената присъда е останала частния тъжител и граждански ищец Р. АР. Х. от с.Р., общ.М., обл.К., която чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и в пълно противоречие на събраните по делото доказателства. В жалбата повереникът на частния тъжител развива подробни съображения в нейна подкрепа. Твърди, че от събраните по делото доказателства било безспорно доказано, че подсъдимата С.М. е виновна за извършеното престъпление, като първоинстанционният съд не бил извършил правилна оценка на доказателствата и е направил неверни изводи. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата С. АЗ. М. да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното престъпление по чл.130 ал.2 от НК по отношение на частния тъжител Р.Х., както и да бъде уважен предявения граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2021 год. – датата на увреждането. Претендира присъждането на направените пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание частният тъжител Р.Х. и нейният повереник поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – подсъдимата С. АЗ. М. от с.Р., общ.К., обл.К., не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована.

Защитникът й изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Развива подробни съображения относно недоказаността по несъмнен начин на времето на твърдяното от тъжителката извършване на престъплението. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Окръжният съд, при извършената изцяло служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което 2 същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимата по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуалноследствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 05.08.2021 год. около 14.00 часа в центъра на с.Р., общ.М., обл.К., до чешмата, между тъжителката Р. АР. Х. и подсъдимата С. АЗ. М. възникнал скандал, при който двете си разменили обиди и удари.

За възникналия скандал между тъжителката Х. и подсъдимата М. в РУ – М. бил получен сигнал, като местопроизшествието било посетено от полицейски служители. Както на подсъдимата М., така и на тъжителката Х. били съставени Протоколи за предупреждение от 05.08.2021 год. по чл.65 ал.2 от ЗМВР, с които същите били предупредени да не се саморазправят и отправят обидни думи помежду си, като тъжителката Р.Х. отказала да подпише протокола.

Полицейски служител съставил АУАН № 49/05.08.2021 год. срещу подсъдимата С. АЗ. М. за нарушение на чл.3 т.18 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в Община М. – за това, че на 05.08.2021 год. около 14.00 часа в с.Р., на центъра на селото пред чешмата, проявява скандално и непристойно поведение, противоречащо на добрите нрави, изразяващо се в удряне и бутане на лицето Р. АР. Х. от с.Р.. АУАН № 50/05.08.2021 год. бил съставен срещу тъжителката Р. АР. Х., също за нарушение на чл.3 т.18 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в Община М. – за това, че на 05.08.2021 год. около 14.00 часа в с.Р., на центъра на селото пред чешмата, проявява скандално и непристойно поведение, противоречащо на добрите нрави, изразяващо се в удряне и бутане на лицето С. АЗ. М. от с.Р..

Въз основа на така съставения против подс.М. акт за установяване на административно нарушение, на същата било издадено от зам.кмет на 3

Община М. Наказателно постановление № 49/03.09.2021 год., с което на подсъдимата С.М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., което НП било връчено на последната на 28.09.2021 год., не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.10.2021 год. Съответно, на частния тъжител Р.Х. било издадено от зам.кмет на Община М. Наказателно постановление № 50/03.09.2021 год., с което на Р.Х. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., което НП било връчено на последната на 28.09.2021 год., не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.10.2021 год.

От приетото и приложено като доказателство по делото Постановление от 22.11.2021 год. на Окръжния прокурор в Окръжна прокуратура – К. се установява, че след спиране от първоинстанционния съд на производството по Н.ч.х.дело № 183/2021 год. по описа на М.ския районен съд и изпращане на делото на Окръжния прокурор в Окръжна прокуратура – К. за предприемане на действия по чл.72 и сл. от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство по издаденото НП № 49/03.09.2021 год., касаещо подсъдимата С. АЗ. М. от с.Р., общ.М., обл.К., Окръжния прокурор е приел, че не са налице условията за възобновяване на приключилото административнонаказателно производство по издаденото срещу подсъдимата С.М. НП № 49/03.09.2021 год., с оглед липсата на идентичност по време на извършените от нея деяния, предмет на наказателното постановление и на наказателното производство, образувано по подадената частна тъжба, които са извършени на различни дати. Поради това обстоятелство Окръжният прокурор е отказал да внесе предложение в Административен съд – К. за възобновяване, отмяна на влязлото в сила наказателно постановление и прекратяване на административнонаказателното производство по посоченото НП.

Видно от приобщеното по надлежния ред като писмено доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение № 183/2021 год. , при извършения на 07.08.2021 год. преглед от съдебен лекар били установени следните телесни увреждания на тъжителката Р.Х.: синкаво-моравокафеникаво кръвонасядане с диаметър 2.5 см в дясната странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядане с размер 4/5 см в горния външен квадрант на дясната млечна жлеза, мораво-кафеникаво кръвонасядане с размер на 5/6 см по повърхността на дясното рамо и кръвонасядане с размер на 3/2 см по 4 предната повърхност на десния крак. Съдебният лекар е посочил в удостоверението, че описаните кръвонасядания на гръдния кош и крайниците на тъжителката Р.Х. са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната /която е заявила при прегледа, че преди около 3 дни била бита с ръце и ритници от познато й лице/, като е било причинено болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото от първоинстанционния съд писмени доказателства, приети и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред.

При така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящата инстанция приема изцяло, въззивният съд намира, че повдигнатото на подсъдимата С. АЗ. М. по частен ред обвинение за извършено от нея престъпление по чл.130 ал.2 от НК - за това, че на 03.08.2021 год. около 14.00 часа до селската чешма, която се намира в центъра на с.Р., общ.М., обл.К., е причинила на Р. АР. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в синкаво-мораво- кафеникаво кръвонасядане с диаметър 2.5 см в дясната странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядане с размер 4/5 см в горния външен квадрант на дясната млечна жлеза, мораво-кафеникаво кръвонасядане с размер на 5/6см по повърхността на дясното рамо и кръвонасядане с размер на 3/2 см по предната повърхност на десния крак, от които е било причинено болка и страдание , не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто правилен - обоснован и законосъобразен, краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.М. Х., който установява със същите показания, че на 03.08.2021 год. около 14.00 часа в центъра на с.Р., до чешмата, тъжителката и подсъдимата разменили реплики, след което подсъдимата е нанесла удари с ръце и крака н а тъжителката, а последната не е удряла С.. Това е така, тъй като както 5 обосновано е посочил и контролирания съд, показанията на този свидетел са изолирани и неподкрепени от други доказателства, тъй като от събраните множество писмени такива по делото, посочени по-горе – протоколи за предупреждение, актове за установяване на административно нарушение и наказателни постановления, се установява, че между тъжителката и подсъдимата е възникнал скандал в центъра на с.Р., общ.М., до чешмата, при който същите са си разменили обиди и удари, но това е станало на 05.08.2021 год. около 14.00 часа, а не на твърдяната в тъжбата и в показанията на св.М.

Х. дата – 03.08.2021 год. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че св.М. Х. следва да се счита за очевидно заинтересован от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруг на тъжителката Р.Х., както правилно е приел и първоинстанционния съд.

С оглед изложеното по - горе, настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че е налице деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, както и че автор на това деяние е именно подсъдимата С. АЗ. М., както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Действително, установено е по делото по несъмнен начин от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 183/2021 год., че на 07.08.2021 год. от съдебен лекар са били констатирани телесни увреждания на тъжителката – кръвонасядания на гръдния кош и крайниците, подробно описани в удостоверението, причинили болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Посоченото доказателство, удостоверяващо наличие на телесни увреждания на тъжителката, обаче, само по себе си не може да послужи за установяване на авторството на причинените на същата увреждания, нито конкретния механизъм на причиняването им. Следва да се посочи в тази връзка, че именно твърденията на частния тъжител, изложени в тъжбата и очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в процесуалния закон доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК, като в конкретния случай съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не е в състояние да доведе съда до единствено възможният извод осъществяване на твърдяното от тъжителката престъпление против личността 6 й по време, място и начин, както и участието на подс.М. в осъществяването му, т.е. че автор на деянието е именно подсъдимата М..