Решение № 359 от 20.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Велико Търново, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от В. СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20264110200401 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят И. Е. Е. е обжалвал НП № 25-1275-002864/09.10.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, Сектор "ПП"-***, с което за нарушение по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева /15.34 евро/, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Чрез защитника си моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.

Заема се писмено становище за законосъобразност на наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност относно евентуални претенции на жалбоподателя за разноски с молба техният размер да бъде намален

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН Серия АД № 2560/04.09.2025 г. и НП № 25-1275-002864/09.10.2025 г. на началник група в ОДВР-***, Сектор "ПП"-*** съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал.

1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Не е допуснато съществено 1 нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им.

Същите съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на *** г., около *** часа, в община ***, на път *** – свързваща пътна връзка с път *** , в посока към гр. *** жалбоподателят И. Е. Е., управлявайки собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ******** извършил маневра „изпреварване“ на лек автомобил, в който пътували свидетелите Н. Д. Ш. и В. С. Ш., като при движението не съобразил поведението си пътен знак „В24“ „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, намиращ се на тази пътна връзка при км ***.

Свидетелката Н.Д.Ш. – полицейски служител подала сигнал за случилото се до началник Сектор „ПП“ в ОДМВР-***, индивидуализирайки автомобила на жалбоподателя. На *** г. жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на *** г., в *** часа той е управлявал процесния автомобил. На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия АД № 2560/04.09.2025 г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – от показанията на свидетелите-очевидци Н. Д.

Ш. и В. С. Ш., от косвените свидетелски показания на актосъставителя Г. С.

И.; както и от писмените доказателства – декларация по чл. 188 от ЗДвП; справка от КАТ-*** за собственост на процесния автомобил; схема от ОПУ*** на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка на Републикански път ***, от км *** до км *** и пътна връзка с път *** „******-***“, актуална към датата на деянието – *** г. От доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени ВДС – 2бр. черно-бели снимки от Google Maps, предоставени за прилагане към преписката от свидетеляочевидец Н.Д.Ш., относими към пътен участък, тъй като същите не представляват годен доказателствен източник съгласно изискванията на чл.

189, ал. 15 от ЗДвП за изготвянето им с технически средства или системи и нямат обозначени дата и час, както и визуализация на МПС с регистрационен номер.

По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. Изписването от контролния и наказващия органи на фактическия състав на нарушението като чл. 6, т. 1 от ЗДвП представлява единствено недостатъчна правна прецизност, неизискваща материалноправна корекция. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак „В24“, въвеждащ на мястото на нарушението съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП забраната „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“. На *** г., около *** часа в зоната на действие на забранителен пътен знак „В24“, разположен на път *** – свързваща пътна връзка с път *** при км ***, в посока към гр. *** 2 жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ******** е извършил маневра „изпреварване“ на неиндивидуализирано МПС, в което пътували свидетелите-очевидци Н.Д.Ш. и В.С.Ш.. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и съответната му санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 30 лева /15.34 евро/ и явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към датата на деянието. До влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 64/05.08.2025 г. в сила от 07.09.2025 г. Новата редакция на санкционната норма е визирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП – наказание глоба в твърд размер – 50 лева /25.56 евро/. Следователно с оглед на принципа за приложение на поблагоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложимо право се явява старата редакция на санкционната разпоредба, визирана в нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са твърденията на защитата на жалбоподателя, че не се доказва обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него поради доказателствен дефицит относно фактическите обстоятелства дали жалбоподателя е започнал и завършил маневрата „изпреварване“ в зоната на действие на пътен знак „В24“ и дали този пътен знак е относим към неговата посока на движение, както и че нарушението не било доказано, тъй като актосъставителят не е очевидец, а показанията на свидетелите били вътрешно противоречиви относно обстоятелствата еднопосочно или двупосочно е движението, има ли или липсва хоризонтална пътна маркировка. Това е така, защото ЗАНН не изисква АУАН да бъде съставен единствено от лице, което лично е възприело нарушението. На следващо място, наличието на отделни несъществени разминавания в свидетелските показания относно фактически обстоятелства, установяващи характера на движението – еднопосочно или двупосочно, както и наличието или липсата на определен вид хоризонтална маркировка не засягат основния предмет на доказване, още повече, че по отношение на второто обстоятелство няма фактическо противоречие в показанията на свидетелите. На следващо място, административното обвинение не е за нарушение на пътна маркировка, а за несъобразяване със забранителен пътен знак „В24“. След като по делото е безспорно установено наличието на този знак и извършването на изпреварване в зоната му на действие, несъщественото разминаването в допълнителни елементи на пътната обстановка не променя извода за съставомерност на деянието. На последно място, както бе посочено по-горе фактологията на казуса, обезпечена от доказателствената съвкупност, обуславя правен извод за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, подводимо под санкцията на санкцията на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. В този смисъл и предвид изложеното относно приложимото материално право неоснователно се явява и възражението за липса на тази санкция в правния мир след датата на обсъдената по-горе законодателна промяна.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са възраженията на защитата на жалбоподателя за процесуален порок по чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 2 от 3

ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2, алт. 2 от ЗАНН, касаещи неправилна индивидуализация на мястото на нарушението. В АУАН и НП същото е достатъчно фактологично точно и изчерпателно описано, като ясно е посочено, че индивидуализираният като място на нарушението пътен участък попада в зоната на действие на пътен знак „В24“. Това се потвърждава както от показанията на свидетелите-очевидци относно местоположението на двата автомобила върху пътното платно спрямо този пътен знак и обективираното поведение на жалбоподателя, така и от приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация. Тази схема илюстрира както посоченият в АУАН и НП пътен участък, представляващ пресечна точка между път *** и път ***, намиращ се на км ***, така и разположението на пътен знак „В24“ върху него. Поради което претендираното от защитата на жалбоподателя като липса на необходимо и задължително допълнително описание, включващо точен километър; метраж; точно индивидуализирани точка на започване и точка на приключване на маневрата; посочване дали маневрата е била извършена на неотносимия към фактологията на казуса км ***; дали автомобилът на жалбоподателя се е намирал на път ***; дали твърдяното изпреварване е било осъществено в участък с хоризонтална пътна маркировка М1, М2, М3 или друга пътна маркировка не води до фактически изводи за непълно описание на мястото на нарушението, нито до правен извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2, алт. 2 от ЗАНН.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539/12 г . на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото искането на жалбоподателя на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН за присъждане на 400 евро разноски, представляващи адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно НП № 25-1275-002864/09.10.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, Сектор "ПП"-***, с което на жалбоподателя И. Е. Е. за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро, а на основание 4

Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя И.

Е. Е. за присъждане на 400 евро разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5