Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4250 от 09.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6251/2024
Вид
Определение № 4250
Подписан
09.01.2025
В сила
20.12.2024
Състав
Иван Коев, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4250 гр. София, 20.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100606251 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба от адв. Л. Б., в качеството й на процесуален представител на ощетените юридически лица – притежатели на търговски марки, срещу определение № 3187 от 14.08.2024 г., постановено по н.ч.д. № 10637/2024 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, с което е потвърдено постановление от 09.07.2024 г. на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство по ДП № 226 ЗМИП 15188/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. 46419/2019 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт.

Прави се искане същият да бъде отменен, а делото върнато на СРП със задължителни указания по прилагането на закона. Излагат се съображения, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е изцяло опорочено, тъй като мотивите на прокурора касаят друго наказателно производство и не кореспондират с фактите и доказателствените материали по настоящето досъдебно производство. Твърди се, че прокурорът е извършил превратен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, въз основа на който е достигнал до неправилен извод за обективна несъставомерност на инкриминираното деяние. Сочи се, че в настоящия случай по безспорен начин се установява, че иззетите вещи са фалшиви, като произведени без разрешение от съответните собственици на търговски марки и това обстоятелство категорично е довело до нарушаване на правата на правопритежателите.

1

Софийски градски съд, като обсъди изложените в протеста доводи и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 226 ЗМИП 15188/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. 46419/2019 г. по описа на СРП е образувано с първото действие по разследването – претърсване и изземване от 13.11.2019 г. за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия претърсване и изземване в търговско помещение - складово помещение №207, находящ се в гр. София, ул. ****, Стоков базар „Илиянци“, база 2, за което е съставен протокол на 13.11.2019 г., който е одобрен с определение от 15.11.2019 г., постановено по н.ч.д. № 17873/2019 г.; протокол за оглед на веществени доказателства; разпитани са в качеството на свидетели – Н.С., А.А., Ю.Х., В.П., Л. Б., В.Д., А.Т., Д.Б., Н.Д. и Д.Т.; изготвена е комплексна съдебно маркова и оценителна експертиза; събрани са писмени доказателства.

По досъдебното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

С постановлението от 09.07.2024 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 от НПК. Решаващият довод за прекратяване на наказателното производство от прокурора е липсата на престъпление от общ характер (по чл. 172б, ал. 1 от НК), изводим от невъзможността да се установи по безспорен начин, че инкриминираните стоки не са пуснати на пазара от маркопритежателите или с тяхното съгласие.

С определението от 14.08.2024 г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че в постановлението на СРП от 09.07.2024 г. е извършен правилен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който прокурорът обосновано е приел, че въпреки положените усилия от събраните доказателства не може да се установи произхода на стоките, нито, че не са пуснати на пазара без съгласието на маркопритежателите. Съдът е приел, че посочването на непознатата Р.М. като лице срещу което се води наказателното производство представлява техническа грешка, която не представлява съществено процесуално нарушение и не води до необоснованост на атакуваното постановление.

Противно на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав намери, че постановлението на СРП от 09.07.2024 г. подлежи на отмяна при конкуренция на основания като немотивирано, необосновано и поради обстоятелството, че проведеното до настоящия момент разследване не се отличава с пълнота и обективност.

На първо място, представителят на държавното обвинение е анализирал превратно 2 част от събраните до момента доказателства, а други е игнорирал изцяло, в резултат на което е извел неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Така напълно игнорирани са останали от прокуратурата твърденията на св. Л. Б., св. А.Т. и св. Д.А.Б., като представители на част от засегнатите правопритежатели, че иззетите стоки от съответните марки са определени като фалшиви от експертните отдели на маркопритежателите след извършена продуктова идентификация по снимки. Прокурорът изобщо не е анализирал изложеното от посочените свидетели и необосновано е изградил изводите си, че не може да се определи произхода на иззетите вещи, позовавайки се единствено на показанията на останалите представители на маркопритежателите, които са заявили, че не притежават нужните умения или не им влиза в правомощията да идентифицират стоките като оригинални или фалшиви.

На следващо място съдът намира, че прокурорът е анализирал превратно показанията на св. Н.С., лицето в чиято фактическа власт са се намирали процесните стоки. В показанията си св. Стоянов заявява, че иззетите вещи ги е закупил от турчин, който внасял дрехи от Турция и ги продавал на пазар „Илиянци“. Свидетелят твърди, че закупил дрехи еднократно от неустановеното по делото лице, които били поставени в сак, и впоследствие иззети от полицейските служители. Тези твърдения на свидетеля влизат в остро противоречие с обективните находки по делото, отразени в протокола за претърсването и изземването, а именно вида и количеството на иззетите артикули, които включват не само дрехи, но и чанти и аксесоари и са били поставени и запечатани в седем чувала. Безспорно установените факти, че св. Н.С. и св. А.А. са управлявали и оперирали фирми, занимаващи се с продажба на дрехи, са показателни за целта, с която инкриминираните вещи са били съхранявани в складовото помещение.

Въззивният съд не споделя становището на първата инстанция, че посочването на непознатата Р.М. в постановлението на прокурора, представлява техническа грешка, която не опорочава обосноваността на прокурорския акт. Напротив видно от съдържанието на атакуваното постановление, изложените от прокурора правни изводи в основната си част касаят друго наказателно производство и не съответстват на установената фактическа обстановка. Настоящият съд намира, че порокът е съществен, тъй като възпрепятства възможността на съда да разбере как е формирано вътрешното убеждение на представителя на държавното обвинение относно липсата на съставомерни признаци на инкриминираното деяние.

Въззивният съдебен състав намира, че разследващите органи не са извършели всички възможни действия по разследването, а изводът на прокурорът, че не може да се установи произходът на иззетите стоки - за преждевременно направен. Както беше посочено по-горе, свидетелите Л. Б., А.Т. и Д.А.Б. изнасят данни, че голяма част от стоките не са произведени от правоимащите лица, нито с тяхното съгласие. Тези твърдения не само са игнорирани в крайния прокурорски акт, но не са били обект на проверка и в хода на проведеното разследване. Така разследващите органи не са изискали доказателства от проведена кореспонденция между свидетелите и експертите, извършили продуктова идентификация, 3 нито друг официален отговор от засегнатите юридически лица, от които да се установи с категоричност статута на част от иззетите вещи и едва след това да се направи преценка има ли в случая годен обект на престъпление по чл. 172б от НК.

На следващо място съдебният състав намира за противоречива аргументацията в прокурорския акт по отношение на основанието за прекратяване на наказателното производство. Представителят на държавното обвинение се е позовал на разпоредбата на чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, която предвижда две основания: деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Първоначално е приел, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, поради липса на установеност на обективния съставомерен признак – годен предмет на престъплението. В същото време прокурорът се е позовал на доказателствен дефицит и невъзможност за неговото преодоляване, което съставлява самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство по чл.

243, ал. 1, т. 2 от НПК. Цитирани са неправилно също така редица нормативни разпоредби, в това число е направено позоваване на чл. 9, ал. 2 от НК - маловажен случай, без да са изложени мотиви в тази насока. Също така прокурорът е приел, че в случая става въпрос за административно нарушение без да изложи никакви съображения в подкрепа на тезата си, а единствено се е задоволил да обозначи, че изпраща делото на Патентното ведомство с оглед преценка за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 85 и сл. от ЗМГО, разпоредби които уреждат географските означения, а не административното производство по налагане на административно наказание. В диспозитива на постановлението прокурорът е посочил, че прекратява наказателното производство спрямо Р.М., въпреки че такова лице не е установено по делото и в хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Обсъдените противоречия създават неяснота относно приетата от прокурора причина за прекратяване на наказателното производство и води до незаконосъобразност на прокурорското постановление, което налага определението на първоинстанционния съд и постановлението на прокурора да бъдат отменени.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3187 от 14.08.2024 г., постановено по н.ч.д. № 10637/2024 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав.

О Т М Е Н Я Постановление от 09.07.2024 г. на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство по ДП № 226 ЗМИП 15188/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. 46419/2019 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В Р Ъ Щ А делото на СРП за изпълнение на задължителните указания относно прилагането на закона.

4

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на свидетелката Л. Б., упълномощен процесуален представител на ощетено юридическо лице.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5