Определение № 1050 от 23.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1291/2024
- Вид
- Определение № 1050
- Подписан
- 23.10.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Мария Митева, Татяна Грозданова, Петър Гунчев
Цитирани разпоредби
- чл. 142 · Наказателен кодекс
- чл. 142, ал. 2, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 142, ал. 2, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 157, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1050 гр. София, 23.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601291 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от защитника на подс. К. Р. П. срещу определение от 02.10.2024 година, постановено по НОХД 5082/2024 година на СГС, НО, 25-ти състав, с което в проведеното разпоредително заседание съдът е отказал да прекрати на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК съдебното производство и да върне делото на прокурора и е отказал да измени изпълняваната от подсъдимия мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в полека.
Според защитника повдигнатото на подсъдимия обвинение било неясно - в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че мотив за деянието по чл. 142 НК бил конфликтът на основата на противоположна подкрепа на футболни клубове между частния обвинител от една страна и подсъдимия и свидетелите Ф., А. и Л. от друга, а след това, че причината за принудителното качване на С. е предхождащ негов конфликт с момче с имената В. П.. В обжалваното определение съдът не коментирал ясно и конкретно това несъответствие в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Така подсъдимият и защитника му били поставени пред невъзможност да реализират адекватно правото на защита по такъв значим въпрос каквато е 1 мотивацията на подсъдимото лице да извърши твърдяното престъпление. На следващо място в обвинителния акт било посочено, че присъстващите нанесли няколко удара в краката, ребрата и корема на С., от което не ставало ясно дали сред тези лица бил и подсъдимият П.. Що се отнася до отказа на първостепенния съд да измени мярката за неотклонение на подсъдимия в жалбата се поддържа, че с оглед на изминалия период от време от момента на определянето й, безупречното процесуално поведение на подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на други висящи досъдебни производства тази мярка е изпълнила своите цели и няма пречка да бъде смекчена в подписка.
Иска се отмяната на обжалваното определение и делото да бъде върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, а действащата спрямо подсъдимия К.
П. мярка за неотклонение да бъде изменена от „Парична гаранция“ в „Подписка“.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид изложените в частния протест оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.
Внимателният преглед на съдържанието на внесения обвинителен акт, по който е било образувано НОХД 6834/2023 година на СГС, налага извод, че той отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. В обстоятелствената му част прокурорът подробно е изложил фактите, свързани с времето, мястото и начина на извършване на двете деяния, квалифицирани от държавното обвинение като престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1 НК и по чл.
157, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което подс. П. и неговия защитник могат в пълен обем да упражнят правото на защита както по отношение на фактите, така и по дадената им от прокурора правна квалификация. Вярно е, че в обвинителния акт не е посочено дали подс. П., като един измежду „присъстващите“, е участвал в нанасянето на няколко 2 удара в краката, ребрата и корема на пострадалия С., но от това обстоятелство не следва извод, че правото му на защита е ограничено, тъй като на подс. П. не е повдигнато пред съда обвинение за причинена на пострадалия телесна повреда. Същото се отнася и до съзряното от защитника противоречие в обвинителния акт касателно мотивите, поради които подс. П. е осъществил деянието по чл. 142 НК. Актуалното повдигнато обвинение на подс. П. е за отвличане на непълнолетно лице (чл. 142, ал. 2, т. 3 НК), поради което мотивите за извършването му не обуславят съставомерността на деянието за разлика от хипотезите на отвличане по чл. 142, ал. 2, т. 9 НК, когато те са елемент от субективната страна на престъпния състав. Затова, изхождайки от иначе коректно цитираните от защитника в частната жалба задължителни указания, дадени в ТР № 2/2002 година на ОСНК, констатираната неяснота не може да се прецени като факт, чието непосочване при всяко положение ограничава процесуалните права на подсъдимия и защитника му в съдебното производство и тя може и следва да бъде отстранена в хода на съдебното следствие.
Неоснователно е и оплакването срещу отказа на СГС да смекчи мярката за неотклонение на подсъдимия. Очевидно, с оглед изложените в жалбата аргументи, че тя адекватно обезпечава целите на мерките за неотклонение по чл. 57 НПК. По своя интензитет, като мярка за процесуална принуда следваща по тежест мярката за неотклонение „Подписка“, тя не е прекомерна и несъответна преследваните с нея цели по чл. 57 НПК - да осигури участието и препятства укриването на подсъдимия до приключването на воденото срещу него наказателно производство, което вече е в своята начална съдебна фаза.
Освен това тя с нищо не ограничава правото на свободно придвижване на подсъдимия и възможността му да работи или учи, ако желае.
С оглед на изложеното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 345, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.10.2024 година, постановено по НОХД 5082/2024 година на СГС, НО, 25-ти състав, с което е оставено без уважение искането на защитника на подс. К. П. за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и за изменение на мярката за неотклонение от „Гаранция в пари“ в „Подписка“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4