Решение № 3030 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3030 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110205777 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-004490 от 07.03.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на В. В. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че не е съгласен с фактическата обстановка, тъй като е оставил по надлежния ред автомобила си в сервиз, като изобщо не е предполагал, че неправоспособно лице ще го управлява, като изрично сочи, че не е предоставял автомобила си на лицето М. Т.. Претендира за отмяна на издаденото му НП и претендира разноски по чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят, е редовно призован, но не се явява лично. В съдебното заседание се явява неговият процесуален представител – адв. Д. С.. Последният иска от съда иска да отмени наказателното постановление, като преповтаря изложените в жалбата аргументи.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Михайлова. Тя настоява 1 съдът да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като фактите били безспорно установени, а от тях се извеждал обективният и субективният елемент на нарушението. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 25.01.2025 г., жалбоподателят И. оставил собствения си лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № **** в сервиз „ЕМБОКАРС“ ЕООД, като колата била приета от управителя Е.Г., а за това бил съставен надлежен протокол за прием на автомобила в сервиз, който се намира на л. 6 от съдебното дело.

На 06.02.2025 г. свидетелите Т. Дикова и Г. Г. изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение, при което същите се движили по ул. „Невестина скала“ и забелязали, че свидетелят М. Т. управлявал автомобила на И. (описан подробно по-горе) по посочената улица, след което предприели спирането му за проверка. Лицето било тествано за употреба на алкохол, като пробата отчела положителен резултат, а автомобилът управлявал след като е бил лишен от право да управлява МПС. Установено било, че автомобилът не бил собственост на водача (а на жалбоподателя И.).

Тогава, в същия ден 06.02.2025 г., свидетелят Дикова съставила в отсъствието на И. АУАН затова, че в качеството си на собственик на автомобила го е предоставил на лишен от правоуправление водач – свидетеля Т.. АУАН бил връчен на И. срещу подпис на 21.02.2025 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 25-4332-004490 от 07.03.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на В. В. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. Дикова, Г. Г., М. Т. и Е.Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени 2 по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, което е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като деянието не е извършено виновно и не представлява нарушение.

Нормата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП сочи, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В конкретния случай изобщо не може да се говори за осъществено нарушение, защото на първо място собственикът на вещта изобщо не е предоставил автомобила на Т., а на управителя на сервиза – Е.Г..

На следващо място, колата е оставена на ремонт и между оставянето й в сервиза и извършването на нарушението са изминали десет дни. В това време автомобилът бил приет по надлежния ред за сервизен ремонт и собственикът му не е имал фактическа власт върху него, поради което и въобще не би могъл във всеки един момент да знае какво се случва с автомобила. Освен това, съдът намира, че той не е имал съзнанието, че в сервиза работи неправоспособен водач, който е употребил и алкохол и който в конкретен ден ще управлява именно неговия автомобил.

Поради тези аргументи, съдът намира, че деянието е субективно несъставомерно и описаното в АУАН и НП нарушение не е извършено изобщо. Поради това, НП следва да бъде отменено и на процесуалния представител на жалбоподателя да се присъдят разноски.

3

По отношение на разноските, съдът намира, че следва да присъди разноски на адв. Д. С., който е предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя, но по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА същият има право да претендира съдът да му присъди разноски, с оглед обстоятелството, че НП е отменено. Ето защо, спазвайки принципа на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди въззиваемата страна да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в полза на адв. Д. С., на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

25-4332-004490 от

07.03.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на В. В. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА СДВР да заплати по сметка на Д. Ц. С., с личен адвокатски номер 1000019130, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. ч л . 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4