Решение № 47 от 25.04.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. В., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. при участието на секретаря К. Г. И. като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело № 20241300500031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й Адв.С. Л., от АК В. със съдебен адрес: гр.В. против решение № 746/20.11.2023г., постановено по гр.д.№ 837/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.439 ГПК.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага се, че мотивите на първоинстанциония съд за отхвърляне на иска се изразяват в това, че след като ежемесечно по изпълнително дело са постъпвали суми от наложен запор на трудовото възнаграждение, то всеки месец съответно е прекъсвана давността, поради която причина и съответно към датата на подаване на исковата молба не е приложим института на давността, както и че без значение е дали длъжникът е уведомен за цесията или не, както и че от валидно извършено изпълнително действие, при което взискателят ежемесечно се удовлетворява от запора на трудовото възнаграждение, то погасителната давност се прекъсва с всяко извършено плащане от третото лице - работодател.

Излага се, че видно от приложените по делото писмени доказателства, а именно воденото ИД № 673/20 Юг. по описа на ЧСИ В. Т. самото изпълнително дело е образувано на 07.12.2010г. и на 09.12.2010г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на 1 длъжника. След това поради промяна в процесуалното представителство на взискателя е направено искане и е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 08.03.2016г. От тази дата до момента други валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело не били извършвани.

Жалбоподателят се позовава на ТР № 2/26.06.2015г. постановено по т.д.№ 2/201 Зг. на ОСГТК ВКС, с което е прието, че давност по изпълнителни дела образувани до ТР не тече в изпълнителния процес, т.е . при И. давност не е текла от 07.12.2010г. до 26.06.2015г.

След тази дата 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с налагане на запора на 08.03.2016г. от тази дата е започнала да тече нова 5 годишна давност, която е изтекла преди датата на подаване на исковата молба пред СРС, който е изпратил делото по подсъдност на ВРС.

След 26.06.2015г. е наложен запор на 08.03.2016г.

С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. ОСГТК ВКС било прието, че давността се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие. В конкретния случай делото било перемирано на 08.03.2018г. поради неизвършване на валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността.

По изпълнителното дело бил конституиран Е. М., като взискател по делото на 10.03.2020г. но и това действие на ЧСИ не било от действията прекъсващи давността.

Сочи се, че в конкретния случай ВРС неправилно е приел, че след като е налице запор и постъпват суми, то и давността е текла.

Противно на тези мотиви на ВРС било горепосоченото ТР № 3/28.03.2023г. постановено по т.д. № 3/2020г. ОСГТК ВКС. С оглед изложеното ОСГТК приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, а именно, че давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Налице било перимирано изпълнително дело още през 2018г., по което незаконосъобразно ЧСИ е конституирал Е. М.. Друго образувано изпълнително дело с взискател Е. м. нямало. Твърди се , че „Е. М.“ ЕООД не бил легитимиран по изпълнителния лист взискател. Въпреки, че било поддържано това становище пред първата инстанция, то ВРС не се бил произнесъл по това искане.

Поддържа, че във втората хипотеза на чл.429, ал. 1 от ТПК, когато трето лице плаща дълга и се суброгира в правата на кредитора, в тази хипотеза само поръчителят и солидарният длъжник, които са се суброгирали в правата на кредитора, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист. Другите трети лица трябва да се снабдят с нов изпълнителен титул.

Т.е. Е. М. не са легитимирани взискатели, според жалбоподателя, по изпълнителното дело. Самото им конституиране в изпълнителното производство не било валидно изпълнително действие.

2

Счита, че при постъпване на суми от трето лице, т.е. от работодател се извършва разпределение, което не е валидно изпълнително действие и съответно не прекъсва давността, т.е. в изпълнителния процес давност е започнала да тече на 08.03.2016г. с налагане на запор на трудовото възнаграждение и е изтекла на 08.03.2021г.

В конкретния случай, доколкото в периода от 08.03.2016г. до 08.03.2018г. взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно възлагане от взискателя, то следвало, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ТПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege. Ето защо, според жалбоподателя, всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат давността, не били породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. От изложеното следвало, че новата петгодишна давност е започнала да тече от тази дата и е изтекла, поради което и И. не дължала изпълнение на Е. М.

Жалбоподателят прави извод , че следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна, така и петгодишната, била изтекла преди депозиране на исковата молба за образуване на настоящото дело на 25.06.2021г.

Иска се решението на ВРС да бъде отменено, а предявеният иск по реда на чл. 439 ГПК за бъде уважен изцяло, ведно с последиците от това. Прави се възражение за прекомерност на договореното възнаграждение на ответната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата ЕОС Матрикс ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощника и по делото адв.Л.. Поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното решение като се уважи предявения от нея иск с правно основание чл.439 ГПК.

Въззиваемият не се явява и не се представлява.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други доказателствени искания.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото е образувано по искова молба на М. И. Д. от гр. В., чрез адв. С. Л. против «Е.

3

М.» ЕООД - С., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Ищцата твърди, че вземането на ответника по изпълнителното дело е погасено по давност, тъй като изискуемостта е настъпила на 20.05.2009г. и към 20.05.2019г. е изтекла петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Твърди също, че от датата на встъпване на ответника като взискател не били извършвани никакви изпълнителни действия и поради това делото е перемирано на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.

Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Развити са доводи, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способи извършване на всяко изпълнително действие. Посочва се също, че за периода 2011¬2022г. от длъжника по изпълнителното дело са постъпвали ежемесечно суми за погасяване на задължението.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 1136/2010г . по описа на РС - Видин, се установява, че в полза на „ОББ” АД - С. срещу длъжника М. И. Д. от гр. В. с ЕГН ********** е издадена заповед № 784- РЗ-18.06.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева.

Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на 21.06.2010г. От направеното отбелязване е видно, че изпълнителният лист е получен от кредитора на 22.06.2010г.

От представения препис на изпълнително дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя «ОББ»АД на 07.12.2010г. С разпореждане от 08.12.2010г. на съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело против М. И. Д.. На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 09.12.2010г. На същата дата е получено запорно съобщение от работодателя на длъжника, с което върху трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор. Видно от представените платежни документи , първото плащане по 4 изпълнителното дело е от 07.01.2011г. чрез наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Следващато плащане е от 09.02.2011г. След това е извършено плащане на 05.08.2011г. и до 14.02.2012г. плащането се е извършвало ежемесечно. След това е имало плащане на 16.04.2012г. до м. 09.2012г. ежемесечно, а след това на 07.11.2012г., на 08.01.2013г., на 09.04.2013г. до м. 07.2014г. ежемесечно, а след това на 05.09.2014г. до м.

12.2014г., включително. След това е извършено плащане на 16.02.2015г. и така всеки месец до м. 02.2016г.

От новите процесуални представители на взискателя е постъпила молба на 17.02.2016г., с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 08.03.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от работодателя на 12.03.2016г.

От третото задължено лице - работодателят на длъжника е извършено плащане по изпълнителното дело чрез наложения запор на 07.04.2016г.

С молба от 12.05.2016г. длъжникът е поискал корекция на удържаната сума по запора до несеквестируемия минимум.

На 09.05.2016г. отново е извършено плащане по изпълнителното дело, чрез запора върху трудовото възнаграждение на длъжника и така ежемесечно до м. 01.2018г., включително. След това има плащане от м. 03.2018г. до м. 08.2018г. включително, както и от м. 10.2018г. до м. 03.2019г. включително, както и от м. 05.2019г. до м. 12.2019г., вкл. , както и от м. 02.2020г. до м. 11.2021г., както и от м. 01.2022г. до м. 11.2022г., както и от м.

01.2023г. , м.03.2023г. , м. 04.2023г. и м. 05.2023г.

С молба от 13.08.2019г. взискателят ОББ АД е уведомил ЧСИ - Виолета Томова, че вземането на банката е прехвърлено на «Е. М.»ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019г. и е посочил сметка за плащане на цесионера.

С молба от 21.02.2020г. цесионерът «Е. М.»ЕООД е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание договора за цесия. С разпореждане от 10.03.2020г. ЧСИ - В. Т. е конституирала «Е. М.» ЕООД в качеството на взискател.