Решение № 13622 от 28.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13622 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110154594 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

211640/10.10.2022 г. /уточнена с молба вх. № 221774/19.10.2022 г./, с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** против З. Д. Р., ЕГН:

********** и Д. Д. К., ЕГН: ********** са предявени, по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземане за плащане на суми за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 157785/28.07.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Д. Р., ЕГН: ********** и Д. Д.

К., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 596,94 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 105, находящ се в ****************, абонатен № 53717, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. до окончателното 1 изплащане на вземането; 2/ сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия.; 3/ сумата от 8,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2020 г. 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 105, находящ се в ****************, абонатен № 53717, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. До окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Направено е искане за присъждане на разноски. От длъжниците са претендирани по 1/2 част от горепосочените суми.

На 03.08.2022 г. по ч. гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, съгласно която последните следва да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** по ½ част от следните суми: 1/ сумата от 596,94 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 105, находящ се в ****************, абонатен № 53717, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2020 г. 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 105, находящ се в ****************, абонатен № 53717, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. До окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия; 5/ сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, от които 25,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са депозирали възражения, в които посочват, че са заплатили задълженията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като оспорват единствено задълженията лихви 2 върху претендираните главници. Към възраженията си представя и платежно нареждане от 09.09.2022 г. за сума в размер на 596,94 лева, платена в полза на ищеца във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и платежно нареждане от 09.09.2022 г. за сума в размер на 8,44 лева, платена в полза на ищеца във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си /чиято дължимост е оспорена в хода на заповедното производство/ на 16.09.2022 г. Исковата молба е подадена на 10.10.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

С исковата молба /уточнена с молба вх. № 221774/19.10.2022 г./ е предявен иск само за част от вземанията, за които на 03.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, а именно – за сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Холидей и Райзен” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което дължали лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия. Претендира се и лихва за забава върху главница за цена на 3 услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ част от суми, както следва: 1/ сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и 2/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Прави се искане за присъждане на сторените в исковото и заповедното производства разноски. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от името на ответниците в производството, към които са представени доказателства за заплащане на сумите, които се претендират в настоящото исково производство, а именно: на сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и на сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземане за плащане на суми за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране 4 отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

Както се посочи по-горе, от името на ищеца са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземане за плащане на суми за мораторна лихва в общ размер от 119,82 за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва в общ размер от 3,16 за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК. Същевременно в заповедното производство по ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за суми за мораторна лихва в общ размер от 119,82 за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва в общ размер от 3,16 за периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Следователно, доколкото в настоящото исково производство са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми за мораторна лихва върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за периоди по-кратки от тези, за които в производството по ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /в заповедното производство по ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за суми за мораторна лихва в общ размер от 119,82 за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва в общ размер от 3,16 за периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия/, то заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта по претенцията за мораторна 5 лихва върху главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода 30.10.2021 г. – 13.07.2022 г. и в частта по претенцията за мораторна лихва върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 13.08.2021 г. – 13.07.2022 г., доколкото за тези периоди не е предявен иск от страна на ищеца в производството /като бъде взето предвид изявлението, направено от името на ищцовото дружество с молбата му от 19.10.2022 г. и при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК/.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.