Определение № 26 от 21.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000023 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 15 ал.2 и чл.19 ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 41045/24.11.2025 г. от „Смарт прайс“ ЕООД - гр.

Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ №56, Търговски център „Гранд“, ЕИК 204094691, представлявано от управителя А. С. Б. - Т., ЕИК 1022271147 против определение № 1639 от 18.11.2025 г., постановено по т. д. № 154/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „Смарт прайс“ ЕООД – гр. Пловдив за прекратяване на производството по т.д. № 154/2025г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, поради неподведомственост на спора и наличие на арбитражно споразумение и изпращането му по компетентност на Арбитражния съд при БТПП.

В жалбата се посочва, че обжалваният акт е неправилен, тъй като независимо от инициираното от кредитора заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК, договорът за заем с нотариална заверка на подписите, послужил като основание за издаване на заповедта, съдържа арбитражна клауза.

Жалбоподателят счита, че тя не може да бъде заобиколена чрез производство по чл.410 или чл.417 от ГПК и последвалото производство по чл.422 от ГПК. Посочва, че в обжалвания акт съдът се е позовал на съдебна практика, според която след инициираното заповедно производство, компетентен да разгледа иска по чл.422 от ГПК е съответния държавен съд, а не арбитража, доколкото едно арбитражно решение би осуетило настъпване на последиците по чл.416 от ГПК. Счита, че тази съдебна практика е неприложима към казуса, тъй като се отнася до запис на заповед, който има обезпечителен характер, а не за договор за заем с 1 нотариална заверка на подписите. При наличието на договор, съдържащ арбитражна клауза, счита, че приоритет следва да има тази клауза. Поддържа становище, че още при постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение заповедният съд е следвало да констатира наличието на такава клауза и да откаже издаването на заповед, респ. Окръжният съд е следвало да приеме иска по чл.422 от ГПК за недопустим. Намира, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, арбитражното споразумение се заобикаля, което счита за противоречащо на чл.20а от ЗЗД.

Иска се отмяна на обжалваното определение и прекратяване на производството по т.д.

№154/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, а като последица от това прекратяване - и обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21736/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Постъпил е писмен отговор вх. №43054/08.12.2025г. по частната жалба от Х. Р. Т. с адрес:

***, с който е изразено становище за основателност на частната жалба на „Смарт прайс“ ЕООД. Поддържа, че заповедно производство е неприложимо при наличие на договор с арбитражна клауза. Намира, че възражение за некомпетентност на държавния съд може да бъде направено, докато са висящи въпросите по същество. Поради това, че преди издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът не е могъл да възрази за наличие на арбитражна клауза, намира, че той може да стори това до приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания в исковото производство.

Постъпил е писмен отговор вх. №43056/08.12.2025г. по жалбата от А. С. Б. - Т. с адрес: ***, с който е изразено становище за основателност на частната жалба на „Смарт прайс“ ЕООД.

Поддържа, че заповедно производство е неприложимо при наличие на договор с арбитражна клауза. Намира, че възражение за некомпетентност на държавния съд може да бъде направено, докато са висящи въпросите по същество. Поради това, че преди издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът не е могъл да възрази за наличие на арбитражна клауза, намира, че той може да стори това до приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания в исковото производство.

Постъпил е отговор вх. №44018/16.12.2025г. по частната жалба от „М-груп корпорейшън“ ЕООД - гр. Лъки, общ. Лъки, обл.Пловдив, ул. „Люляк“ №9, представлявано от М.С. – чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Г., с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че няма забрана за иницииране на заповедно производство при наличие на арбитражна клауза в сключен между страните договор. Намира, че предявяването на иск по чл.422 от ГПК е част и продължение на проведеното заповедно производство и за да настъпят последиците, свързани с успешното провеждане на този иск, той следва да бъде разгледан от компетентния държавен съд, а не от арбитраж.

Моли обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 1639 от 18.11.2025 г., постановено по т. д. № 154/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставено без уважение искането на „Смарт прайс“ ЕООД – гр.

2

Пловдив за прекратяване на производството по т.д. № 154/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, поради неподведомственост на спора и наличие на арбитражно споразумение и изпращането му по компетентност на Арбитражния съд при БТПП.

Първоинстанционният съд е приел, че предявяването на иск по чл.422 от ГПК е процесуално действие, съставляващо част от проведено заповедно производство, в което издадената заповед запазва действието си и допуснатото незабавно изпълнение продължава да се осъществява, освен ако не бъде спряно по реда на чл.420 от ГПК. Поради това искът по чл.422 от ГПК не може да бъде разгледан от арбитраж, а от компетентния надлежен съд, пред който той се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

С оглед на този извод е отказал да прекрати производството по предявения иск по чл.422 от ГПК, поради неподведомственост на спора пред общите съдилища.

Видно от заявление за издаване на заповед за изпълнение от 16.12.2024г. по приложеното ч.гр.д. №21736/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив „М-груп корпорейшън“ ЕООД гр. Лъки е поискал издаване на заповед за изпълнение против длъжника „Смарт прайс“ ЕООД – гр. Пловдив и съдлъжниците А. С. Б. - Т. и Х. Р. Т. за вземания на заявителя, основаващи се на договор за търговски заем от 28.05.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните и Анекс №* от ** към същия договор с нотариална заверка на подписите на страните относно съдържащите се в договора и анекса задължения на длъжника и съдлъжниците за връщане на предоставените в заем суми и за заплащане на договорени лихви и неустойки.

По заявлението е образувано ч.гр.д. №21736/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, в производството по което са издадени заповед за изпълнение №10850/19.12.2024г. и изпълнителен лист. Предвид постъпилите в срок - на 12.02.2025г. - възражения от длъжниците за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение, съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си. Искът е предявен на 11.03.2025г. и по него е образувано т.д. №154/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, производството по което е висящо.

Видно от чл.9 от договор за търговски заем от ***г. и чл.6 от Анекс към него от ***г. страните са се споразумели споровете, породени от договора и анексите към него, породени и отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване да бъдат решавани от Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражно споразумение. Посочената уговорка безспорно представлява арбитражна клауза.

Едновременно с това договор за търговски заем от ***г. с нотариална заверка на подписите на страните и Анекс №* от ** към същия договор с нотариална заверка на подписите на страните представляват документи по чл.417 т.3 от ГПК, при наличието на каквито може да се инициира издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист /чл.418 от ГПК/.

Първият въпрос, на който следва да се отговори, е дали наличието на арбитражна клауза в 3 един договор, представляващ едновременно и документ, посочен сред изброените в чл.417 т.1-9 от ГПК, прави заповедното производство априори недопустимо.

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Няма пречка кредиторът по един договор с нотариална заверка на подписите на страните, който едновременно съдържа и арбитражна клауза, да потърси удовлетворяване на своите вземания по облекчения процесуален ред като инициира заповедно производство. Ако възражение не бъде подадено в срок или бъде оттеглено, една такава заповед ще влезе в сила, независимо от наличието на арбитражна клауза в документа, послужил като основание за издаване на заповедта.

Съдът не следи служебно за наличието на арбитражно споразумение. Съгласно чл.15 ал.1 от ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това. В случая е налице закон, който определя срок, в рамките на който ответникът може да направи възражение за неподведомственост на спора пред гражданския съд. Това е Закона за арбитража. Съгласно чл.8 ал.1 от Закон за арбитража съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Затова арбитражното споразумение представлява относителна процесуална пречка за недопустимост на иска. Ответникът по предявения иск може да направи възражение за неподведомственост на спора пред гражданския съд като се позове на арбитражното споразумение. Според изискването на чл.8 ал.1 от ЗА това обаче трябва да бъде направено в точно определен срок – в срока за отговор на исковата молба. Срокът е преклузивен. Ако такова възражение не бъде направено, ответникът губи възможността да го направи покъсно и следва да търпи последиците от своето процесуално бездействие. Тези последици са стабилизиране на подведомствеността на съда по заведеното дело.

Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че подаването на заявление по чл.417 от ГПК води до възможност арбитражната клауза да бъде заобиколена като бъде игнорирана волята на страните кой да реши техния спор. Напротив – длъжникът по издадената заповед може да възрази срещу нея, респ. ответникът по иска с правно основание чл.422 от ГПК може да се позове на тази арбитражната клауза. Трябва обаче да го направи в рамките на регламентирания от закона срок – до момента, в който има право да подаде отговор на исковата молба.

Нито с възражението по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение, нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния отговор, нито дори в първото заседание по делото ответникът – настоящ частен жалбоподател не е направил възражение за неподведомственост на спора пред съда и не се е позовал на арбитражното споразумение, съдържащо се в договора за търговски заем и анекса към същия.

След като от страна на ответника своевременно не е повдигнато възражение за неподведомственост на спора пред общите съдилища, поради наличието на посочената арбитражна клауза в договора между страните, спорът, повдигнат за разглеждане с исковата молба, следва да се реши от съда.

4

Какви биха били последиците по отношение на издадената заповед за изпълнение, ако ответникът беше упражнил правото си на възражение за неподведомственост на спора, съдът не обсъжда с настоящия акт, доколкото е без значение за крайния извод именно поради липсата на възражение с отговора на исковата молба.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с този отговор /т.2.3 от същия, стр.43 от т.д. №154/2025г. на ОС – Пловдив/ не само, че не е направено възражение за неподведомственост, поради арбитражна клауза, но дори са наведени пречки, свързани с предмета на спора, регламентирани в чл.19 ал.1 от ГПК, които биха изключили арбитражно споразумение, а именно – потребителско качество на ответниците – физически лица. Така избраната защитна позиция, която би изключила разглеждане на спора от арбитраж, явно не пречи понастоящем да се иска прекратяване на производството по т.д. № 154/2025г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, поради неподведомственост на спора именно поради наличие на арбитражно споразумение.